Определение № 55 от 15.01.2026, Районен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Благоевград, 15.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Гражданско дело № 20251210102381 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕКЗОТИКО” ООД, ЕИК 205972001, със седалище и адрес на управление: гр.

В...представлявано от законния представител В. Д...В.... чрез адв. С. И. З. против Е. Г. У., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. С.. и настоящ адрес: гр.

Б........

С исковата молба съобразно и с поправена молба от ..... се иска да се приеме за установено, че Е. Г. У. с ЕГН ********** дължи на „ЕКЗОТИКО” ООД, ЕИК 205972001, със седалище и адрес на управление гр. В.... сумата, присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение с рег. № 616/03.06.2025г. по ч.гр.д. № 1444/2025г. по описа на Районен съд Б... в размер на 18511,58 лв. /осемнадесет хиляди петстотин и единадесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща липса на парични средства, настъпила в резултат на умишлено деяние извършено от ответника - присвояване на суми, в периода от 01.05.2024г. до 20.10.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 03.06.2025г. до окончателното й изплащане.

Претендират се сторените по делото разноски.

С оглед преценка допустимостта на иска и редовността на исковата молба съдът е изискал ч.гр.д. № 1444/2025г. по описа на Районен съд – Б....

С разпореждане № 3894/12.11.2025 г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 15.12.2025г. лично. В 1 срока по чл. 131 от ГПК на 13.01.2026г. по делото е постъпил писмен отговор от ответника. В същия са сторени възражения за недопустимост на предявения иск, възражение за неподсъдност, както и искане за спиране на производството по делото. Изразено е становище по същество за неоснователност на предявения иск.

Като взе предвид постъпилия писмен отговор и извършил повторна проверка на исковата молба за допустимост, настоящият съдебен състав намира предявения иск за недопустим по следните съображения.

От изисканото ч. гр. д. № 1444/2025 г. по описа на РС-Б......е видно, че въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, предявено от „ЕКЗОТИКО” ООД, ЕИК 205972001, със седалище и адрес на управление: гр. В......... представлявано е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 616/03.06.2025г., с която е разпоредено длъжникът Е. Г. У., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. С...... и настоящ адрес: гр. Б..... да заплати на кредитора „ЕКЗОТИКО” ООД, ЕИК 205972001, със седалище и адрес на управление: гр. В.... представлявано от законния представител В.... Д.. В.. чрез адв. С. И. З., следните суми: - сумата от 18 511, 58 лв. /осемнадесет хиляди петстотин и единадесет лева и петдесет и осем стотинки/ - представляваща възстановяване на присвоена сума от длъжника Е. Г. У. в периода от 01.05.2024г. до 20.10.2024г., в качеството му на сервитьор в ресторант „М....“, гр.В...кап. Г... Г.... морски плаж “Варна Централен”, назначен с трудов договор от 23.04.2023г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2025г. до окончателното изплащане; - сумата от 370, 24 лв. /триста и седемдесет лева и двадесет и четири стотинки/ - заплатена държавна такса; - сумата от 1030 лв. /хиляда и тридесет лева/ - заплатено адвокатско възнаграждение.

Основанието за издаване на заповедта, посочено в заявлението и в самата заповед е възстановяване на присвоена сума от длъжника Е. Г. У. в периода от 01.05.2024г. до 20.10.2024г., в качеството му на сервитьор в ресторант „М.. гр. В.. кап. Г... Г....... морски плаж “В......”, назначен с трудов договор от 23.04.2023г.

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника по заповедното производство, поради което на ищеца са дадени указания по чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. В едномесечния срок такъв иск е предявен и е образувано настоящото гр. д. № 2381/2025 г. по описа на РС-Б....

В исковата си молба и в уточнителна такава ищецът твърди, че Е. Г. У. работел по трудов договор от 23.04.2023г. като сервитьор в ресторант „М.... кап. Г....Г.. морски плаж “В...”, че е бил материално отговорно лице в периода, в който е присвоена сумата от 18511,58 лв., съгласно т.1 подточки 11 и 14 от Длъжностната му характеристика от 23.04.2023г., като с исковата молба се претендира пълна имуществена отговорност на работника Е. Г. У., а именно възстановяване липса на парични средства на осн. чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, 2 настъпила в резултат на умишлено деяние, което евентуално съставлява престъпление.

В исковата молба /с отстранените нередовности/ се претендира вземането въз основа на констатирана липса, т. е. на основание чл. 207, ал. 1, т.

2 ГПК, която отговорност се осъществява по принцип по исков ред - съгласно чл. 211 КТ пълната имуществена отговорност на работника или служителя, в това число и тази за липси на стоково – материални ценности по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ се осъществява по съдебен ред, като под това следва да се разбира общия исков ред. Реализирането на тази отговорност по реда на чл. 410 ГПК чрез издаване заповед за изпълнение е недопустимо, доколкото законодателят не е предвидил такава възможност. В подкрепа на този извод се явява обстоятелството, че законодателят изрично е предвидил тази възможност за реализирането на ограничената имуществена отговорност в хипотезата, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини, събирането на сумата не може да стане чрез удръжки от трудовото възнаграждение въз основа на заповед на работодателя /чл. 210, ал. 5 КТ/. В случая твърдените липси не са установени в рамките на проведено начетно производство, което е строго формално регламентирано с изрично предвидена възможност за възражения на срещу акта за начет /виж глава ІІІ "Имуществена отговорност" на Закона за държавната финансова инспекция – чл. 22/, като не е издаден акт за начет и не е поискано издаване на заповед за изпълнение въз основа на него по реда на чл. 417 ГПК, каквото е предвиждането на закона.

Във връзка с разглеждания въпрос следва да се посочи и това че с ПЗР на ГПК /ДВ бр. 59/2007 г. в сила от 01.03.2008 г. изрично се предвиди изменение в редица специални закони като се даде възможност за реализиране на определени вземания по тези закони било чрез издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, било чрез заповед за незабавно изпълнение по чл.

418ГПК. Така например с изменението на чл. 30 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, е предвидена възможност за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за вземания произтичащи от неизплатени възнаграждения по регистрирани договори за проектиране, независимо от размера на вземането. Такава възможност е предвидена и с изменението на Закона за нотариусите и нотариалната дейност като за вземания по решения на общото събрание на нотариалната камара и за несъбрани нотариални такси може да се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Същевременно с изменението в Закона за здравното осигуряване и Закона за кредитните инститиуции се предвиди възможност за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК и пр.

Горното обуславя извод, че когато прецени за необходимо законодателят изрично предвижда случаите на приложимост на производството по чл. 410 ГПК и чл. 418 ГПК извън хипотезите на тези два текста. Същевременно не може да се приеме, че доколкото става въпрос за парично вземане, което предвид своя характер и размер е подсъдно на районния съд, пълната 3 имуществена отговорност попада в общата хипотеза на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК.

Това влиза в противоречие с нормата на чл. 211 КТ, според която тази отговорност се осъществява по съдебен ред, докато производството по чл. 410 ГПК има за предмет единствено установяването на това дали заявеното вземане е спорно или не. Това производство няма за предмет установяване на предпоставките за реализиране отговорността за липси, поради което не може да се приеме, че чрез него тази имуществена отговорност се осъществява.

Следователно производството по чл. 410 ГПК, което се е развило преди исковото производство по чл. 422 във вр. чл. 415 КТ, предвид характера на заявеното вземане е недопустимо. Последното обуславя недопустимостта на последващото исково производство, доколкото същото се е развило като част и в рамките на общото производство започнало с издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Аргументът, че доколкото започналото производство се е развило в исково, то разпоредбата на чл. 211 КТ е спазена, не може да се приеме. Последното би означавало въпросът за начина на осъществяване на пълната имуществена отговорност да се постави в зависимост от конкретното развитие на всяко отделно производство започнало като такова по чл. 410 ГПК, което е принципно недопустимо. Исковото производство за установяване на вземането се развива само в случаи на подадено възражение по чл. 414 ГПК. В случай, че такова не бъде подадено или не бъде подадено в срок, който е двуседмичен, заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист за събиране на вземането без работникът или служителят да е имал възможността да се защити по същество. Последното е в генерално противоречие с основната цел на Кодекса на труда за закрила на труда, регламентирана в чл. 1, ал. 3 от него.

В горния смисъл е постановеното решение № 379 от 23.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 314/2012 г. на III гражданско отделение, което настоящият съдебен състав споделя изцяло.

Изложените до тук допълнителни аргументи водят до извод за недопустимост на развилото се преди това заповедно и последващото го исково производство, тъй като претенцията на ищеца се основава на ангажиране на имуществената отговорност на ответника по КТ за липси като отчетник.

Поради изложените съображения съдът намира, че искът се явява недопустим за разглеждане и следва исковата молба да се върне и производството по нея да се прекрати, а издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 616/03.06.2025г., постановена по ч.гр.д. № 1444/2025г. по описа на РС-Благоевград да се обезсили съгласно постановките в т. 13 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ВРЪЩА исковата молба, подадена от „ЕКЗОТИКО” ООД, ЕИК 205972001, със седалище и адрес на управление: гр. В........представлявано от законния представител В.... Д.. В... чрез адв. С. И. З. против Е. Г. У., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. С..... и настоящ адрес: гр. Б...... с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване, че Е. Г. У. с ЕГН ********** дължи на „ЕКЗОТИКО” ООД, ЕИК 205972001, със седалище и адрес на управление гр. В....., сумата, присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение с рег. № 616/03.06.2025г. по ч.гр.д. № 1444/2025г. по описа на Районен съд Б.... в размер на 18511,58 лв. /осемнадесет хиляди петстотин и единадесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща липса на парични средства, настъпила в резултат на умишлено деяние извършено от ответника - присвояване на суми, в периода от 01.05.2024г. до 20.10.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 03.06.2025г. до окончателното й изплащане, поради недопустимост.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2381/2025 г. по описа на РС-Б...... като недопустимо.

ОБЕЗСИЛВА изцяло Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 616/03.06.2025г., постановена по ч.гр.д. № 1444/2025г. по описа на РС-Б....