Решение № 18519 от 15.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18519 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110115009 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Б. Г. С. срещу „*********“ АД, с която са предявени при условията на обективно съединяване следните искове: главен иск за прогласяване за нищожен поради противоречие на закона на Договор за кредит „Бяла карта“ № 554234/28.09.2018 г.; евентуални искове за прогласяване за нищожни на клаузи от него, а именно: иск за прогласяване за нищожна поради накърняване на добрите нрави на клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора относно размера на възнаградителната лихва; иск за прогласяване за нищожна поради противоречие на закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави, на клаузата на чл. 20 от договора, предвиждаща задължение за неустойка при непредоставяне на обезпечение; иск за прогласяване за нищожни поради противоречие на закона на клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора, предвиждащи задължения за разходи за събиране; кумулативно съединен с всеки от тях осъдителен иск за сумата от 3 000 лв. – платена от ищеца без основание въз основа на нищожния Договор за кредит „Бяла карта“ № 554234/28.09.2018 г., евентуално – въз основа на нищожните клаузи в него, ведно със законната лихва за периода от 14.03.2025 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че е сключил с „*********“ ООД, чийто правоприемник е ответното дружество, Договор за кредит „Бяла карта“ № 554234/28.09.2018 г., по силата на който му е предоставен револвиращ кредит за сумата от 500 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, усвоим чрез международна платежна карта „Бяла карта“, при уговорени фиксиран ГЛП в размер на 43.20 % и ГПР в размер на 45.90 %. В клаузата на чл. 8 от договора било уговорено, че кредитополучателят се задължава да върне на кредитора усвоения кредит ведно с начислената възнаградителна лихва, законна лихва за забава, неустойка за 1 неизпълнение на задълженията по договора и разходите за събиране по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора. По силата на чл. 15 от договора кредитополучателят се задължил да предостави обезпечение – поръчител, който да отговаря на конкретно изброени кумулативни условия, а съгласно чл. 20 от договора, ако кредитополучателят не предостави обезпечението в уговорения срок, дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, включена в текущото задължение за настоящия месец. Твърди, че общата усвоена чрез предоставената му платежна карта сума е в размер на 564.24 лв., както и че в периода от 05.11.2018 г. до 06.03.2025 г. ежемесечно е внасял суми за погасяване на кредита, като до този момент извършените плащания са в общ размер от 5 785 лв. Релевира възражение за нищожност на целия договор за кредит поради противоречие със закона. На първо място, възразява, че той е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото от съдържанието на договора не става ясно кои разходи са включени и по какъв начин се формира ГПР, което го поставяне в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици от сключването на договора, а това представлява заблуждаваща търговска практика. Оспорва размера на ГПР при твърдения, че неустойката по чл. 20 не е включена в него, а подлежи на включване, защото води до скрито оскъпяване на кредита. Изтъква, че действителният размер на ГПР надвишава максимално допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва договора като сключен и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, защото не съдържа уговорка за условията за прилагане на ГЛП, нито каква част от погасителната вноска представлява главница, и каква – лихва, такси и пр. Счита, че нищожността на съществени елементи от императивното съдържание на договора за кредит, каквито са лихвеният процент и ГПР по кредита, влече нищожност на целия договор. При условията на евентуалност моли да бъдат прогласени за нищожни отделни клаузи в договора. Възразява, че клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 2, уреждаща размера на възнаградителната лихва, е нищожна, защото накърнява добрите нрави поради уговарянето на възнаградителна лихва в морално неоправдан размер. Релевира възражение за нищожност на клаузата на чл. 20, предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение, във връзка с което изтъква, че всъщност се касае за неустойка за забава, която противоречи на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

При условията на евентуалност сочи, че неустоечната клауза накърнява добрите нрави поради нарушаване на принципа на добросъвестността /с нея се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, с което се цели неоснователно обогатяване на кредитора/ и излизане на неустойката извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита за нищожни и клаузите на чл.

21, ал. 4 и ал. 5, предвиждащи задължения за плащане на разходи за действия по събиране на задължения в размер на 2.50 лв. за всеки ден, респ. за плащане на еднократна такса в размер на 120 лв., която включва разходите на кредитора по осъществяване и администриране на извънсъдебно събиране на задълженията на кредитополучателя. Изтъква, че единствената предпоставка за начисляване на уговорените в тях такси е забавата на длъжника, поради което те противоречат на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Намира, че тези клаузи противоречат и на чл.

10а, ал. 4 ЗПК, тъй като от съдържанието им не става ясно какви са извършваните в полза на 2 кредитополучателя дейности по събиране на задълженията по договора. Оспорва цитираните клаузи и като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП поради това, че таксите са необосновано високи. Излага, че всички платени от него суми по договора за кредит освен усвоената главница са платени без основание, с оглед на което подлежат на връщане от кредитора.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва сключването между страните на Договор за кредит „Бяла карта“ № 554234/28.09.2018 г. с твърдяното в исковата молба съдържание, както и че общият размер на извършените от ищеца плащания по договора е 5 785 лв.

Оспорва договорът да е нищожен. Поддържа, че в него са ясно описани допусканията при изчисление на ГПР. Излага, че е спазено ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като при изчисляване на ГПР е взет предвид размерът на фиксирания ГЛП. Сочи, че условията за прилагане на лихвения процент са посочени в договора, въпреки че при уговорен фиксиран лихвен процент упоменаването им не е задължително. Счита лихвеният процент в договора за съобразен с изискванията на ЗПК, като възразява, че не е предвидено в закона ограничение по отношение допустимия размер на възнаградителната лихва. Твърди, че размерът й надвишава пренебрежимо малко трикратния размер на законната лихва. Излага, че задължението за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение зависи изцяло от действията на потребителя, поради което същата се явява неизвестен за кредитора разход, респ. не следва да се включва в общия размер на разходите по договора. Счита за неприложима нормата на чл. 33 ЗПК, тъй като неустойката е свързана с неизпълнение на друго договорно задължение на кредитополучателя. Акцентира, че процесната неустойка е уговорена в съответствие с присъщите функции. Посочва, че непредоставянето на обезпечение поставя сериозна несигурност пред кредитора дали ще успее да събере сумата по предоставения кредит. Излага, че разходът по чл. 21, ал. 4 от договора се дължи, само в случай че потребителят не заплати в посочения срок за плащане текущото си задължение, а разходът по чл. 21, ал. 5 – само в случай че е обявена предсрочна изискуемост на задължението на кредитополучателя. Намира начисляването на тези разходи за изцяло обосновано, доколкото ответното дружество разполага със специално изграден човешки и технически ресурс, който се занимава със събиране на вземания по извънсъдебен ред и допълнителни действия по събиране на просрочени вземания. Изтъква, че разходите по чл.

21, ал. 4 и ал. 5 не биха били дължими, ако потребителят изпълнява коректно и навременно задълженията си по договора за кредит. Оспорва твърденията за неравноправност на клаузите от договора, доколкото още при сключването му потребителите се запознават с неговите условия посредством предоставяне на СЕФ. Релевира възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за вземането за връщане на платени преди 14.04.2020 г. суми по договора. Моли за отхвърляне на исковете в цялост, а евентуално моли съдът да прогласи нищожност само на отделни клаузи от договора за кредит, защото възникналото заемно правоотношение между страните може да продължи своето действие и без тях.

Претендира разноски.

3

С протоколно определение от 09.10.2025 г. е допуснато увеличение на размера на осъдителния иск до сумата от 5 220.76 лв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С приетия за окончателен без възражения на страните доклад по делото е обявено за безспорно, а и от писменото доказателство на л. 8 – 13 се установява, сключването между страните на Договор за кредит „Бяла карта“ № 554234/28.09.2018 г. при посочените в исковата молба параметри, включително и това, че оспорените клаузи са част от неговото съдържание. Следователно по делото е безспорно, че по силата на договора е предоставен от кредитора на ищеца револвиращ кредит за сумата от 500 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, усвоим чрез международна платежна карта „Бяла карта“, при уговорени фиксиран ГЛП в размер на 43.20 % и ГПР в размер на 45.90 %.

Видно е от чл. 3 от договора, че кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, като през целия срок на договора се задължава да заплаща текущото си задължение, формирано като сбор от усвоена и непогасена главница между 1-во и 19-то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена и непогасена договорна лихва върху тях и неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, начислени през текущия месец, до всяко 2-ро число на текущия месец.

В клаузата на чл. 8, ал. 2 е уговорено, че кредитополучателят се задължава да върне на кредитора усвоения кредит ведно с начислената възнаградителна лихва, законна лихва за забава, неустойка за неизпълнение на задълженията по договора и разходите за събиране по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора.

Липсва спор, че по силата на чл. 15 от договора кредитополучателят се задължил да предостави обезпечение. Съгласно чл. 15, ал. 1, ако кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа съгласно условията на този договор, той се задължава в срок от 3 дни след падежа да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение – поръчител, който да отговаря едновременно на следните условия: лице над 21 години с минимален осигурителен доход от 1 500 лв.; да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; служебна бележка от настоящия работодател на поръчителя; лицето да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „*********“ ООД. Чл. 15, ал. 2 предвижда, че относно отговорността на поръчителя между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни, а според чл. 15, ал. 4 задължението за предоставяне на допълнително обезпечение възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа.