Решение № 523 от 22.04.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. Плевен, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20244430106372 по описа за 2024 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от П. Т. С., ЕГН**********, чрез адв. П. П., вписан в АК – Хасково, против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул.

Джавахарлал Неру, № 28, бл. АТЦ, Силвър център, ет. 2, офис 73 Г, представлявано от С.П.- управител, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т. 10, вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК, за прогласяване нищожността на договора за паричен заем №5986942/13.12.2023г.- като главен иск; иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. 10а от ЗПК- за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 5, ал. 2- предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение и на клаузата по чл. 1, ал. 3 от Договор за потребителски кредит №5986942/13.12.2023г., предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане, като евентуален. Твърди се, че между страните е сключен Договор за паричен заем №5986942 от 13.12.2023г, по силата на който, ищецът- като кредитополучател, е получил сумата от 1000 лева; посочва се, че заетата сума е следвало да бъде върната на 9 месечни вноски, при договорна лихва от 175,40лв. за срока на договора. посочва се, че по силата на по чл. 1, ал. 3 от Договора, кредитополучателката дължи и сумата от 598,86лв.съставляваща такса за експресно разглеждане и сумата от 399,24лв.1 неустойка по чл. 5, ал. 2 от договора, като по този начин общото задължение по договора е в размер на 2 173,50лв. Твърди се, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК- договорната лихва.

Твърди се също, че не са изпълнени и условията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя- ищец.

Твърди се също, че разписаният в договорът ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на неустойка и експресно разглеждане на документите договорна лихва. Твърди се също, че клаузата за възнаградителна лихва в размер на 40.32% годишно, е нищожна. Посочва се, че към договорната лихва следва да се добави скритата лихва под формата на неустойка и такса за експресно разглеждане на документите, като по този начин ще надхвърли повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави. Твърди се, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40.32% не отговаря на действително приложения лихвен процент, и е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Посочва се, че въведените изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Посочва се, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на лично и реално обезпечение е загубила присъщата си обезщетителна функция. Твърди се също, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в Договора, от 49,50%; твърди се, че кредиторът е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и е заобиколил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди се също, че клаузата, касаеща предоставяне на допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, по чл. 1, ал. 3 от Договора, за която е начислена сума от на 598,86 лв. е нищожна , поради нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, отв. „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК*** депозира отговор на ИМ, който изразява становище за недопустимост на предявените искове, поради липса на правен интерес, тъй като по процесният договор не са начислявани такса експресно разглеждане на документи и неустойка. Излагат се съображения за неоснователност на исковете. Посочва се, че по процесния 2 договор не са начислявани такса експресно разглеждане на документи и неустойка, поради което, за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Оспорват се изложените твърдения за нищожност на процесия договор. Оспорва се твърдението на ищцата, че не са изпълнени условията на чл.11, ал.2 от ЗПК- общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя , като се посочва, че видно от съдържанието на процесния договор, ищцата е декларирала, че е получила екземпляр от ОУ, както и се е запознала със съдържанието им. Излага се, че в процесния договор е посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита, уговорен е срок на договора съдържа, както и условия за прилагането му, поради което не е нарушено правилото на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗП; посочва, че при фиксирана лихва, липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК. Посочва се, че Договорът съдържа и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Посочва се, че нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Посочва се, че съгласно чл. 3 от ЗПК, при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Твърди се, че не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.к. размерът не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ.

Оспорват се твърденията за нищожност на договора, поради противоречие на възнаградителната лихва с добрите нрави. Оспорват се и твърденията за противоречие с чл.10а от ЗПК- по отношение на чл.1,ал.3 от Договора. твърди се също, че клаузата за неустойка е действителна.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото с определение №926/20.02.2025г, е постановено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните: факта на сключване между страните на Договор за паричен заем №5986942/13.12.2023г.

По делото безспорно се установява, видно от представеният договор за 3 заем №№5986942/13.12.2023г., че в полза на ищеца- заемател, е предоставена сума от 1000лв, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,32% и ГПР от 49,50%. Установява се, че страните са уговорили погасяването на заема да се извърши за срок от 9 месеца, на 9 погасителни вноски, всяка с посочен падеж, в размер на 197,14лв, вкл. главница, договорна лихва и такса експресно разглеждане. Установява се също, че съобразно чл. 1, ал.3, страните са уговорили, че заемателят дължи на кредитора такса за експресно разглеждане на документи, в размер на 598,86лв. Установява се също, съобразно чл. 5, ал.1 от Договора за кредит, че е договорено задължение за заемателя, в тридневен срок от сключване на договора, да предостави на заемателя обезпечение, в една от следните форми: поръчител, който да отговаря на определени условияпосочени или да предостави банкова гаранция. Посочено е също, съобразно чл. 4, ал.2 от Договора, че при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи сумата от 399,24лв.- неустойка, която ще бъде включена в погасителната вноска. Посочено е, че погасителната вноска ще бъде в размер от 241,50лв, с общ размер на плащанията от 2173,50лв. По делото е представен и погасителния план към договора, както и приложимите Общи условия. По делото, от страна на ответника, е представена справка за плащанията, от която се установява, че ищцата е заплатила по процесия договор, сумата от общо 1110лв, като е налице дължима главница от 65,40лв.

По делото е изслушана ССЕ, от заключението по която се установява следното: ВЛ е установило, съобразно параметрите на договора, че задължението по него е формирано по следния начин: главница от 1000лв, такса експресно разглеждане от 598,86лв, договорна лихва от 175,40 лв. и неустойка от 399,24лв.- общо 2173,24лв., платимо на 9 вноски, всяка от 241,50лв. ВЛ сочи, че по погасителен план, всяка вноска включва главница, договорна лихва, неустойка и такса експресно разглеждане. ВЛ сочи, че ГПР по договора е в размер на 59,50 %, но ако се при формирането му се включат таксата за експресно разглеждане и неустойката, ГПР ще е в размер на 720,07 %. ВЛ сочи също, че е установило, че по договора такса за експресно разглеждане и неустойка не са начислявани, респ. не са погасявани с извършените плащания.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

4

По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно.

Съдът приема за основателен довода на ищеца, че така въведената клауза по чл.1, ал.3 от Договора, по силата на която е уговорена услуга „експресно разглеждане на искането за заем“ и е начислена допълнителна такса от 598,86лв, е нищожна, като противоречаща на нормата на чл.10а от ЗПК.

Съгласно посочената разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а посочената в договора услуга е именно такава. Съдът намира, че услугата „експресно разглеждане“, не представлява допълнителна услуга и няма пряко отношение към насрещните престации на страните по договора.

Така уговорена, съдът приема, че се за забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита, или дори за скрита наказателна лихва. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните.

Съдът приема също, че клаузата за неустойка в чл.5 от Договора е нищожна и като такава не е породила своите правни последици. Така определената неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчители или банкова гаранция, 5 като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения3- дневен от сключване на договора, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговарят поръчителите, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем. Съдът приема, че така въведената неустойка не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.

Уговорената неустойка е начислена еднократно, а не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението. Видно е, че същата е включена във вноската по погасителния план, със самото сключване на договора. Заемодателят е определил платимата на падежа сума, включваща и неустойката още с погасителния план, преди да е изтекъл срока, в който заемателят е следвало да представи обезпечение на кредита.

Разпечатката съдържа 25 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/43da773e-dc3d-4710-8102-2a423a3c5029