Решение № 4833 от 14.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4833 гр. София, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100504173 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20075666 от 20.01.2023 г., постановено по гр. д. № 31911 по описа за 2020 г. на СРС, ГО, 64 състав, по реда на чл. 422 ГПК е било признато за установено на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С. С. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1270.81 лв., представляваща главница за стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.04.2016 г. до 30.04.2018 г. в имот с абонатен № 133183, ведно със законната лихва от 15.04.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 118.51 лв., мораторна лихва върху главница за доставена топлинна енергия за периода 16.09.2017 г. до 03.04.2019 г., сумата 37.13 лв., цена на услуга за дялово разпределение за периода м.11.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 15.04.2019 г. до изплащане на вземането. Със същото решение са отхвърлени: искът за цена на доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 1682.14 лв. и за периода м.05.2015 г. до м.03.2016 г., искът за обезщетение за забава за разликата до пълния предявен размер от 226.16 лв. и за периода 14.09.2016 г. до 15.09.2017 г., както и искът за мораторна лихва върху цената за услуга дялово разпределение в размер от 6.13 лв. за периода 01.07.2016 г. – 03.04.2019 г.

Срещу решението в частта, с която исковете, предявени срещу ответника, са отхвърлени, е постъпила въззивна жалба.

1

В нея се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон, тъй като въззивникът счита, че вземанията в отхвърлената им част за главница не са погасени по давност, тъй като тя започва от момента на изискуемостта им, като в конкретния случай съобразно ОУ от 2016г. – момента на издаване на общата фактура.

Счита, че неправилно съдът е приел, че ответника не е поставен в забава, тъй като той се счита в забава от момента на изтичане на сроковете /45 дневен/ за заплащане на намислените суми за съответния период – чл.33 от ОУ от 2016г. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и присъдени разноски в пълен размер на първоинстанционното производство, както и във въззивното такова.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Н.“ АД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу С. С. М., за следните суми:1682.14 лв., представляваща главница за стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2015 г. до 30.04.2018 г. в имот с абонатен № 133183, ведно със законната лихва от 15.04.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 226.16 лв., мораторна лихва върху главница за доставена топлинна енергия за периода 14.09.2016 г. до 03.04.2019 г., сумата 37.13 лв. , цена на услуга за дялово разпределение за периода м.05.2015 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 15.04.2019 г. до изплащане на вземането, 6.13 лв. мораторна лихва върху цената за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2016 г. – 03.04.2019 г.

Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и след дадени от съда указания е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед.

В исковата молба извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тях е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги в посочения обект. като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху нея. Желае установяване дължимостта на посочените суми.

2

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез назначен от съда особен представител, с който оспорва исковете.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.

С определение от 11.03.2022 г. са обявени за безспорни по делото следните обстоятелства: че ответникът е клиент на топлинна енергия за процесния период и потребената топлинна енергия в имота за процесния период възлиза на претендираната стойност.

В законоустановения срок ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност. Задължението на ответницата за заплащане на консумираната топлоенергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна давност.

/ в този смисъл ТР № 3/11 г. на ОСГТК/.

Следва да се отбележи, че за част от периода- м.05.2015 г.- м.07.2016 г. процесното правоотношение се регулира от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от 2014 г., които са обнародвани във вестник „Дневник“ на 14.01.2014 г. и са влезли в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1, ал.

2 от Общите условия /в сила от 12.03.2014 г. /, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия и стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в тридесетдневен срок от датата на публикуване на съответната фактура на интернет страницата на продавача. Настоящият състав счита, че клаузата на чл. 33 ал.2 от ОУ в 3 сила от 12.03. 2014г. е нищожна на основание чл.146 ал.1 предл.1 от ЗЗП, като неравноправна – противоречаща на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл.143 ал.1 от ЗЗП и водещ до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеза - търговец и тези на потребителя – купувач. Същите мотиви се отнасят и до клаузата на чл.33 ал.1 вр. чл.32 ал.2 от ОУ – заплащане на сметки по прогнозен дял след публикуването им в интернет страницата на търговеца. /обвързване потребителя да притежава съответното техническо устройство и достъп до интернет/.

Това е така, тъй като с клаузата на чл.ЗЗ, ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30 дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. А с клаузата на чл.ЗЗ, ал.2 от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32 ал.2 от ОУ/ - отново в 30 дн.срок след публикуването на интернет страницата на продавача „Топлофикация София“ ЕАД.

Съдът приема, че така обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя и достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможност за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца., поради което клаузите противоречат на императивната норма на чл. 143 ал.1 от Закона за защита на потребителите, освен това при недобросъвестност от страна на ищеца -публикуване в интернет страницата си със забавяне от няколко месеца – лихва няма да тече, но и следва да се приеме, че и давността не е започвала да тече, при което може да се стигне до правния абсурд погасителната давност да се окаже не 3 г., а повече, особено при издаване на фактури за изравнителни сметки, в които се включват и суми за много по – стари отоплителни периоди и като последица от това, на основание чл.146 ал.1, предл.1 от ЗЗП - са нищожни.

По силата на разпоредбата на чл. 114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Първите главни задължения в настоящия казус са за м.05-м.07.2016 г., чиято изискуемост, предвид нищожността на основание чл. 146, ал.1, предл. 1ЗЗП на клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., като противоречащи на императивната норма на чл. 143 ЗЗП и липсата на уговорен падеж, настъпва след отправена покана, съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД, каквато по делото не е представена. В тази хипотеза 3-годишният давностен срок започва да тече от датата на възникване на задължението, а тази дата е първият ден след изтичане на месеца, в който е осъществена доставката на топлинна енергия и е 4 извършена услуга за дялово разпределение.

Искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – в случая от 15.04.2019 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 15.04.2016 г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност са вземанията за главница по всички фактури до месец март 2016 г. включително. Вземанията по фактурата за месец април 2016 г. е станало изискуемо от 01.05.2016 г. и не е погасено по давност.

Поради изложеното съдът намира, че в тази част възражението в жалбата е неоснователно.

По отношение наведените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение по отношение отхвърлената претенция за мораторна лихва, съдът намира следното: доколкото установеното главно вземане е начислено за периода м.05.2016 г. до 30.04.2018 г., то приложение следва да намерят Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 на същия, „продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2“. В случая дължимата лихва за незаплатени задължения, инкорпорирани в издадената обща фактура от дата 31.07.17 г. е правилно определена от районния съд в размер от 118.51 лева за периода от 16.09.2017 г. до 03.04.2019 г.

За м. април 2016 г. са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от 2014 г., но съобразно изложеното по го-ре и доколкото не са представени доказателства за отправена от кредитора покана, лихва не се дължи.

По отношение наведените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение по отношение отхвърлената претенция за мораторна лихва върху такса за дялово разпределение съдът намира, че доколкото по отношение цената на услугата за дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребител на топлинна енергия, то същият изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена от кредитора покана до ответника за заплащане на такова задължение и то от дата, предхождаща исковата молба, поради което тази претенция се явява неоснователна. В тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.