Решение № 64 от 06.11.2025, Районен съд - Гълъбово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Гълъбово, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20255550200039 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № СЗ-31-ДНСК-104 от 29.11.2024 г. на инж.

Л.Н.П. - Началник на ДНСК, гр. София, с което на основание чл. 237, ал. 1, предложение първо и второ от ЗУТ, във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ на "Б." ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, п. к. 6280, ж. к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: *********, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5 000 лева /пет хиляди лева/ за извършено нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ.

Жалбоподателят "Б." ЕАД моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. Сочи наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и липса на осъществен състав на административно нарушение.

В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен от него процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, Началник на ДНСК, гр. София административнонаказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.

1

По делото бяха събрани и приети писмени доказателства: копие от административнонаказателната преписка на ДНСК, гр. София, а именно: Наказателно постановление №СЗ31-ДНСК-104/29.11.2024 г. на инж. Л.Н.П. – Началник на ДНСК, гр. София; АУАН № СЗ31/24.10.2024 г. на РДНСК, гр. Стара Загора; Констативен протокол от 04.11.2024 г.; Заповед № ДК-02-СД-2/24.10.2024 г. на Началника на РДНСК Стара Загора; Писмо с изх. № ГБ-109400-323 от 10.10.2024 г. от Началника на РДНСК Стара Загора до „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово относно покана за съставяне на актове за установяване на административно нарушение;

Известие за доставяне; Възражение от „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово срещу Констативен акт № 1 от 26.08.2024г.; Констативен акт № 1/26.08.2024 г.; Констативен протокол № 1387/08.08.2024 г.;

13 (тринадесет) броя снимки; Уведомително писмо с УРИ: 123900-964/31.07.2024 г. от Директора на РДПБЗН – Стара Загора до Началника на РДНСК – Стара Загора; Скица;

Решение № 40-Н2-И0-А0/2021 г. на ИАОС и Комплексно разрешително № 40-Н2/2021 г., Договор за правна помощ и процесуално представителство от 18.02.2025 г. от „Б.“ ЕАД;

Фактура №0000000873/18.02.2025 г. и Платежно нареждане за кредитен превод от 25.02.2025 г., списък с разноски по чл. 80 от ГПК; Писмо с вх. № 2626/30.06.2025 г. от гл. юриск. Т. М., ведно с копие от Заповед №РД-17-1058/17.06.2025 г. на главния секретар на ДНСК и пълномощно; пълномощно от 17.04.2024 г., копие от Доклад за извършена планова проверка на 15 и 16 май 2024 г. „Б.“ ЕАД, гр. Гълъбово за изпълнение на условията на Комплексно разрешително № 40-Н2/2021 г., Молба с вх. № СД-01-04-3128/04.08.2025 г. от вещото лице В.

Д. Г., ведно с копие от призовка за вещо лице по ВНОХД № 240/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив; копие от Доклад за извършена планова проверка на 15 и 16 май 2024 г. „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово за изпълнение на условията от комплексно разрешително № 40-Н2/2021 г. и Писмено становище от Т. М. – гл. юриск. в РДНСК Стара Загора; заключение на съдебно инженерно-техническата експертиза.

Бяха разпитани в качеството на свидетели: актосъставителят Д. А. В. и П. К. М..

Бе допуснато и изготвено заключение на съдебно техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. Д. Г.. Заключението бе прието от съда.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

Районен съд - Гълъбово, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.08.2024 г. служители на РДНСК – Стара Загора, а именно инж. Д. А. В. и инж.

Д. П. И., са извършили проверка по сигнал с вх. №ГБ-1094-02582/05.08.2024 г. от РДПБЗН Стара Загора за изпълнени вътрешноведомствена бензиностанция /резервоар за дизел с колонка/ на територията на ТЕЦ „Б.“, площадка „Брикетопроизводство“, непосредствено до „Ремонтно-механичен цех“ и инсталация за раздробяване на бали от слама и открит склад с бали на територията на ТЕЦ „Б.“, площадка „Брикетопроизводство“. Проверката е по документи на „Б.“ ЕАД, гр. Гълъбово, в качеството 2 му на собственик на ПИ с идентификатор *** по КК на с. Обручище, общ.

Гълъбово, и на строежа, съгласно Акт за частна държавна собственост №136, том IV, рег.

№3230, дело №1238/16.11.2004 г., издаден от Служба по вписванията гр. Раднево. В хода на проверката е установено, че дружеството в качеството си на възложител през 2023 г. е извършило незаконен строеж, като са монтирани 2 бр. модулни инсталации за третиране на суровина – биомаса – модулна станция 1 /север/ и модулна станция 2 /юг/, като за строежа на мобилните инсталации няма одобрен инвестиционен проект и изградено разрешение за строеж. Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол №1387/08.08.2024 г. Въз основа на същия е издаден Констативен акт №1/26.08.2024 г. за установени нарушения на разпоредбите на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ вр. чл. 137, ал. 3, чл.

148, ал. 1 от ЗУТ за започване на административно производство за премахване на строежа по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, съставен в отсъствието на посочения за извършител на строежа.

На „Б.“ ЕАД бил съставен АУАН №С3-31/24.10.2024 г. за извършено административно нарушение по смисъла на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3, предл. 2 вр чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Въз основа на АУАН е издадено оспорваното наказателно постановление.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства.

Съдът намира, че показанията на свидетелите Д. А. В. и П. К. М. следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като същите са еднопосочни, логични и непротиворечиви и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства. Що се отнася до въпроса дали описаните от тях действия от страна на дружеството жалбоподател представляват нарушение на ЗУТ, съдът счита, че следва да вземе становище по този въпрос при обсъждане на твърдяното за извършено административно нарушение по същество.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и са предявени на нарушителя по установения за това ред.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението визирано в наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по смисъла на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3, предл. 2 вр чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Според разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Съгласно нормата на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон.

Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ предвижда, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. С оглед разрешаване на спорния въпрос по делото, а именно представляват ли двете инсталации строежи съгласно българското законодателство, съдът назначи по делото съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на същата двете модулни станции представляват шредери, които се състоят от захранващи блокове, дробилни апарати, главни панели, компонентни на връзките, входни и изходни системи. Модулните станции са 3 мобилни, монтирани на площадката чрез болтова връзка, която дава възможност за лесен демонтаж и преместване на друго място по всяко време според нуждите на специфичната дейност.

Според пар. 38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. В случая според заключението на вещото лице въпросните 2 станции нямат характеристиките на строеж, тъй като могат да бъдат отделени от повърхността и преместени в пространството без да загубят индивидуалността си и възможността да бъдат използвани по предназначение. Тази особеност на инсталациите ги прави негодни да служат дори за основа на изграждане на строеж. Тоест, двете машини тип шредери не попадат в номенклатурата на видовете строежи, сгради и съоръжения съгласно Наредба №1/30.07.2003 г. Към заключението на вещото лице е приложен снимков материал, видно от който двата модула са нетрайно монтирани към бетоновата площадка.

По делото са събрани свидетелски показания на свидетелката Д. А. В.. Същата излага твърдение, че инсталациите са били трайно прикрепени към земята, но в същото време не може да даде информация чрез какъв способ. В тази част показанията противоречат не само на заключението на вещото лице, но и на приложения от него снимков материал.

Предвид установите в хода на производството характеристики и предназначение на модулните инсталации съдът намира, че същите нямат характер на строеж първа категория съгласно разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „з“ от ЗУТ и чл. 2, ал. 8 от Наредба №1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Ето защо съдът счита, че в случая не е доказано извършването на изпълнителното деяние на визираното в АУАН и НП административно нарушение.

За пълнота, съдът счита, че следва да посочи, че административнонаказателното производство е строго формален процес поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

В случая съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Съгласно посочените императивни изисквания на закона НП следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Предвид посочените по-горе неясноти относно начина на установяване на нарушението, как модулните инсталации са преценени като „строеж“, какви са характеристиките им, как са закрепени към площадката, преместваеми ли са – съдът счита, че нарушението не е достатъчно описано и 4 индивидуализирано от обективна страна, което представлява процесуално нарушение от категорията на съществените.

Освен това, видно от приетите писмени доказателства, нарушението е установено на 08.08.2024 г. при извършване на проверка от страна на служител на РДНСК Стара Загора. В преписката няма данни кога всъщност са били монтирани модулните инсталации. В АУАН И НП се сочи, че това се е случило през 2023 г., но без да бъде конкретизирана дата. Такива данни не присъстват и в събраните по делото свидетелски показания. Нещо повече, по данни на актосъставителя тя не може да каже кога шредерите са били поставени, а излага само предположения в тази посока. Несъмнено в случая датата на установяване и извършване на нарушението не съвпадат. Датата на извършване на което и да е административно нарушение е от изключително значение за неговото индивидуализиране.