Разпореждане № 105910 от 28.08.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 105910 гр. София, 28.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно гражданско дело № 20231110142649 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Профи Кредит България“ЕООД ,ЕИК : 175074752 против длъжника С. Л. Я. ,ЕГН :

********** , и е подадено за следните суми:

- сумата от 400лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит ;

- сумата от 86,36 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение ;

- сумата от 102,68лв. законна лихва за периода от 02.05.20222год. до 01.03.2023 г.;

- сумата от 41,97лв.,законна лихва за периода 01.03.2023год. до 27.07.2023год.

- сумата от 140лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст ;

- сумата от 260лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси;

- сумата от 30 лв., представляваща такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането ,начислени 16.05.2022год.

Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.

В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.

По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат к ъ м категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.

В тази връзка съдът намира ,че за уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги Фаст ,в размер на 140 лева и за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги Флекси ,в размер на 260 лева и такси за извънсъдебно събиране в размер на 30лв. е налице обоснована вероятност ,че са неравноправни като евентуално противоречащи на разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ 1 и чл.10а, ал.З и ал.4 и чл.19 от Закона за потребителският кредит .

Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси ,в общ размер от 400лв. се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит , каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите ,които са включени в тях по отделно. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги,както е посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор . Самото възнаграждение е в размер равен на отпуснатия заем от 400лв.,като съществува вероятност ,че смисъла на тази уговорки е да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК.

По отношение претендираното вземане за такса в размер на 30лв. ,за извънсъдебно събиране на вземането,съдът намира , че по своята правна същност то също представлява обезщетение за вреди от забава на длъжника и претенцията за него противоречи на императивната норма на чл.33,ал.1 от ЗПК.

С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в частта относно възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране.

Следва да се отхвърли и искането на заявителя за разноски,съобразно отхвърлената част.Заявителят е доказал такива – 25лв. д.т. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение,определено от съда съгласно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП,вр. чл.26 от НЗПП като следва да се отхвърли заявлението за разноски от 30,39 лв .,от които 10,13лв.

– д.т. и 20,26 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Профи Кредит България“ЕООД ,ЕИК : 175074752 против С. Л. Я. ,ЕГН : ********** в частта му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 140лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст ; сумата от 260лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; сумата от 30 лв., представляваща такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането ,начислени 16.05.2022год. ,както и за деловодни разноски от 30,39 лв .,от които 10,13лв.

– д.т. и 20,26 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на заявителя пред Софийския градски съд.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2