Определение № 371 от 17.07.2025, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 267/2025
- Вид
- Определение № 371
- Подписан
- 17.07.2025
- В сила
- 17.07.2025
- Състав
- ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, СТЕЛА ИВАЙЛОВА ИВАНОВА, МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 42, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 42, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 42, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 371 гр. Търговище, 17.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:
МАРИАНА Н. ИВАНОВА
СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500267 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от юрисконсулт Ф. И. като процесуален представител на „Топлофикация-София“ ЕАД, срещу Определение № 757/12.06.2025 г., постановено по гр.д. № 636/2025 г. на РСТърговище, с което исковата молба е върната поради неизпълнени в срок указания и производството по делото е прекратено.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и необосновано, като жалбоподателят оспорва да е бил надлежно уведомен от районния съд за дадените указания. Счита, че разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ГПК /уведомяване по телефон/ не била приложима в случая, тъй като на основание чл. 50, ал. 5 ГПК връчването на ищеца следвало да се извършва само по реда на чл. 38, ал.
2 ГПК на посочен от него електронен адрес. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Окръжен съд – Търговище, след като обсъди доводите на страната и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени искови претенции от „Топлофикация София” ЕАД против Г. Д.
Димитро за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на 1 ищеца сумата от общо 236,69 лв., от които: сумата 186,15 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец октомври 2021 г. до месец април 2022 г., сумата от 40,45 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 31.01.2022 г. до 30.01.2025 г., сумата от 7,56 лв. за главница за дялово разпределение за периода от месец декември 2021 г. до месец юни 2022 г., и сумата от 2,53 лв. за лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2022 г. до 30.01.2025 г., както и законните лихви върху двете главници, считано от 05.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото разноски.
С разпореждане № 1062/09.05.2025 г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца да прецизира титулната част на исковата молба, като посочи: електронен адрес за връчване при условията на чл.38 от и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес; телефонен номер на ищеца или на упълномощения от него процесуален представител; номер на факса и телекса, ако има такива; цената на всеки от четирите искове, както и да представи документ за довнесена държавна такса в размер на общо 175 лв. Съобщението е връчено на ищцовото дружество на 22.05.2025 г. на посочения в исковата молба негов адрес.
С молба от 29.05.2025 г. /пощенско клеймо/ ищецът е уточнил петитума на предявената искова молба, направил е изявление по смисъла на чл. 38, ал. 2 ГПК всички съобщения и съдебни книжа да бъдат връчвани чрез „Системата за сигурно електронно връчване“ към Държавна агенция „Електронно управление“, посочил е телефонен номер на процесуалния представител на дружеството и е заявил, че представя платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 175 лв. Видно от приложения документ, като получател на сумата в размер на 175 лв., наредена от „Топлофикация София“ ЕАД, е посочен Районен съд – Търговище.
По повод постъпилата молба, с разпореждане от 02.06.2025 г. районният съд е указал да се уведоми ищецът по телефона на двамата пълномощници, че следва да представи документ за внесена д.т. 175 лв. на РС-Търговище. Върху същата молба е налице писмено отразяване, че са уведомени по тел. на 02.06.2025 г. и че е разговаряно с Ф. И.. Не са посочени имената и длъжността на лицето, извършило уведомяването, нито е положен подпис за удостоверяване на посочените обстоятелства.
Съгласно мотивите към обжалваното определение съдът е приел, че сумата в размер на 175 лв. за държавна такса реално не е постъпила по сметка на РС-Търговище, за което ищецът е редовно уведомен на 02.06.2025 г. В тази връзка, поради неизпълнени в срок указания, съдът е върнал исковата молба на „Топлофикация София“ ЕАД и производството по делото е прекратено.
Настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ГПК, като е разпоредил връчването на повторните указания да стане от служител на съда чрез телефон. По делото 2 липсват събрани данни да е била неуспешно проведена процедурата по връчване на съобщението по реда на чл. 42, ал. 1 и 2 ГПК – още повече предвид обстоятелството, че предишните указания са били връчени на ищеца на адреса по делото. Същевременно, не са изложени доводи за спешност и неотложност на връчването, нито други непредвидени обстоятелства, които да налагат уведомяването да се извърши по реда на ал. 3, доколкото същата намира приложение само по изключение. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 2 ГПК връчването по телефона се удостоверява писмено от връчителя, което изисква посочване на неговите имена, длъжност и подпис, докато по делото не са налице данни за лицето, извършило уведомяването.
Районният съд не е съобразил още факта, че ищецът е търговец, който извършва доставка на енергия и съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 5 ГПК на изброения кръг лица връчването се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК на посочен от тях електронен адрес. Такова изявление ищецът е направил както с исковата молба, така и с уточнителната молба от 29.05.2025 г. В този смисъл, след като ищецът изрично е заявил съгласието си по смисъла на чл.
38, ал. 2 вр. чл. 50, ал. 5 ГПК, съдът е следвало да връчи повторните указания чрез системата за сигурно електронно връчване, с изрично указване на последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 757 от 12.06.2025 г., постановено по гр.д. № 636/2025 г. на РС-Търговище, IX състав, с което исковата молба е върната поради неизпълнени в срок указания и производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на РС-Търговище, IX състав за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 371 гр. Търговище, 17.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:
МАРИАНА Н. ИВАНОВА
СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500267 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от юрисконсулт Ф. И. като процесуален представител на „Топлофикация-София“ ЕАД, срещу Определение № 757/12.06.2025 г., постановено по гр.д. № 636/2025 г. на РСТърговище, с което исковата молба е върната поради неизпълнени в срок указания и производството по делото е прекратено.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и необосновано, като жалбоподателят оспорва да е бил надлежно уведомен от районния съд за дадените указания. Счита, че разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ГПК /уведомяване по телефон/ не била приложима в случая, тъй като на основание чл. 50, ал. 5 ГПК връчването на ищеца следвало да се извършва само по реда на чл. 38, ал.
2 ГПК на посочен от него електронен адрес. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Окръжен съд – Търговище, след като обсъди доводите на страната и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени искови претенции от „Топлофикация София” ЕАД против Г. Д.
Димитро за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на 1 ищеца сумата от общо 236,69 лв., от които: сумата 186,15 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец октомври 2021 г. до месец април 2022 г., сумата от 40,45 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 31.01.2022 г. до 30.01.2025 г., сумата от 7,56 лв. за главница за дялово разпределение за периода от месец декември 2021 г. до месец юни 2022 г., и сумата от 2,53 лв. за лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2022 г. до 30.01.2025 г., както и законните лихви върху двете главници, считано от 05.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото разноски.
С разпореждане № 1062/09.05.2025 г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца да прецизира титулната част на исковата молба, като посочи: електронен адрес за връчване при условията на чл.38 от и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес; телефонен номер на ищеца или на упълномощения от него процесуален представител; номер на факса и телекса, ако има такива; цената на всеки от четирите искове, както и да представи документ за довнесена държавна такса в размер на общо 175 лв. Съобщението е връчено на ищцовото дружество на 22.05.2025 г. на посочения в исковата молба негов адрес.
С молба от 29.05.2025 г. /пощенско клеймо/ ищецът е уточнил петитума на предявената искова молба, направил е изявление по смисъла на чл. 38, ал. 2 ГПК всички съобщения и съдебни книжа да бъдат връчвани чрез „Системата за сигурно електронно връчване“ към Държавна агенция „Електронно управление“, посочил е телефонен номер на процесуалния представител на дружеството и е заявил, че представя платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 175 лв. Видно от приложения документ, като получател на сумата в размер на 175 лв., наредена от „Топлофикация София“ ЕАД, е посочен Районен съд – Търговище.
По повод постъпилата молба, с разпореждане от 02.06.2025 г. районният съд е указал да се уведоми ищецът по телефона на двамата пълномощници, че следва да представи документ за внесена д.т. 175 лв. на РС-Търговище. Върху същата молба е налице писмено отразяване, че са уведомени по тел. на 02.06.2025 г. и че е разговаряно с Ф. И.. Не са посочени имената и длъжността на лицето, извършило уведомяването, нито е положен подпис за удостоверяване на посочените обстоятелства.
Съгласно мотивите към обжалваното определение съдът е приел, че сумата в размер на 175 лв. за държавна такса реално не е постъпила по сметка на РС-Търговище, за което ищецът е редовно уведомен на 02.06.2025 г. В тази връзка, поради неизпълнени в срок указания, съдът е върнал исковата молба на „Топлофикация София“ ЕАД и производството по делото е прекратено.
Настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ГПК, като е разпоредил връчването на повторните указания да стане от служител на съда чрез телефон. По делото 2 липсват събрани данни да е била неуспешно проведена процедурата по връчване на съобщението по реда на чл. 42, ал. 1 и 2 ГПК – още повече предвид обстоятелството, че предишните указания са били връчени на ищеца на адреса по делото. Същевременно, не са изложени доводи за спешност и неотложност на връчването, нито други непредвидени обстоятелства, които да налагат уведомяването да се извърши по реда на ал. 3, доколкото същата намира приложение само по изключение. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 2 ГПК връчването по телефона се удостоверява писмено от връчителя, което изисква посочване на неговите имена, длъжност и подпис, докато по делото не са налице данни за лицето, извършило уведомяването.