Решение № 260009 от 14.09.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260009

Гр. Пловдив, 14.09.2020 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на деветнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Катя

Пенчева

Величка Белева с участието на секретаря Нели

Богданова разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно гражданско дело № 292 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 112, постановено на 14.04.2020 г. по гр.д.

171/2019 г. на Окръжен съд – П., с което е отхвърлен предявеният от Д.Е.Г., действащ като непълнолетен лично и със съгласието на своя баща Е.И.Г.-К., против С.К.Ш. и М.Г.Ш. иск по чл.195, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди общо в размер на 26 112 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, настъпили в резултат на възникнал пожар на 28.07.2018г. в собствената му къща, находяща се в с.В., обл.П., вследствие на паднала върху нея мълния.

Жалбоподателят Д.Е.Г., действащ като непълнолетен лично и със съгласието на своя баща Е.И.Г.-К., моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 4.06.2020 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което предявените от него искове да бъдат уважени. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 223 във вр. с чл. 195, ал.2 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят сумата 26 112 лв. като обезщетение за претърпени имуществени щети и сумата 10 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на подаването на исковата молба в съда 18.02.2019 г., които вреди са настъпили вследствие на възникнал пожар на 28.07.2018 г. в собствената му къща в с.В., обл.П. поради паднала върху нея мълния, след като неговата праводателка-майка М. Е.П. е придобила имота от ответниците по силата на сделка замяна, сключена на 15.09.2016 г., при сключването на която ответниците са прехвърлили недвижимия имот, който има недостатък липса на изградена мълниезащитна система на къщата, за който те са знаели и съзнателно са премълчали това обстоятелство, в резултат на което са увредени покрива, подпокривното пространство, тавана и стените на къщата, както и са погинали движими вещи-покъщина, съответно описани, както и ищецът е преживял и търпи страдания, изразяващи се в страх, притеснения, тревога и безсънни нощи. По негово искане във въззивното производство не са събрани нови гласни доказателства. Претендира за присъждане на разноски.

Ответниците по жалбата С.К.Ш. и М.Г.Ш. молят жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 12.06.2020 г. Като ответници в производството пред окръжния съд оспорват предявените срещу тях искове като неоснователни. Не заявяват искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендират за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Не се спори между страните, че ищецът е собственикът на описания в исковата молба имот – едноетажна масивна жилищна сграда с използваем тавански етаж в с. В., община С., обл.П.. Безспорно е, че имотът е придобит от майката на ищеца М. Е.П. чрез сделка замяна на недвижими имоти, сключена между нея и ответниците С.К.Ш. и М.Г.Ш. съгласно представения от ищеца в копие с исковата молба нотариален акт № 32/15.09.2016 г., том III, рег. № 5424, нот.дело 390/2016 г. на нотариус н.Х..

Безспорно е, че ищецът е придобил имота по силата на наследяване като единствен наследник на своята майка със семейно положение неомъжена, починала на 24.02.2018 г., видно от представеното от него в копие с исковата молба удостоверение за наследници, издадено на 5.09.2018 г. от район „К.“, община С..

Не се спори, видно е и от представената от ищеца в копие с исковата молба служебна бележка рег. № БЛ-655/31.07.2018 г. от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-Б., че на 28.07.2018 г. в къщата е възникнал пожар, като за причина за пожара в този документ е посочено „Природни явления (мълния)“. Ищецът твърди с исковата молба, че пожарът е възникнал вследствие попаднала върху къщата мълния и в резултат от него са били унищожени покривната конструкция ведно с голяма част от намиращите се в къщата движими вещи. Твърди, че при гасенето на пожара и направения оглед на сградата пожарникарите са заявили неофициално, че така става, като изобщо не слагат мълниезащита на сградите, което е навело ищеца и баща му на мисълта, че къщата изобщо не е имала изградена подобна инсталация, а баща му си спомнил, че е чел в документацията на сградата, че има такава, но никой не е забелязал, че липсва такава, още повече, че при предаване на обекта ответниците заявили, че всичко е изрядно и сградата е изградена в съответствие с действащата нормативна уредба.

Твърди, че съгласно законодателството всички съвременни сгради следва да бъдат снабдени с мълниезащитна уредба. Твърди, че ответниците не може да не са знаели за липсата на изградена мълниезащитна система на къщата, но са прехвърлили вещта, твърдейки, че тя отговаря на всички законови изисквания и няма недостатъци, т.е. съзнателно са премълчали недостатъка и затова срокът за предявяване на иска е тригодишен от датата на предаването на вещта, което е станало при изповядането на сделката с нотариалния акт на 15.09.2016 г. Твърди, че в резултат на пожара е унищожена част от покривната конструкция, паднала е частично гипсовата шпакловка по таваните на помещенията на втория етаж, появили са се мухъл и оцветяване на латекса и по таваните на първия етаж. Претендира за присъждане на обезщетение за причинените вследствие на пожара имуществени вреди в размер на пазарната стойност 19 661 лв. на необходимите СМР, посочени в исковата молба, и на погиване на находящи се в къщата движими вещи на стойност 13 790 лв., посочени в исковата молба, общо 33 451 лв. След заявеното изменение на иска с молба от 12.03.2020 г., допуснато с определение на окръжния съд в съдебното заседание на 12.03.2020 г., ищецът претендира стойност на погинали движими вещи в размер на 6 451 лв., поради което общият размер на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е в размер на 26 112 лв. Претендира и за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за причинени му вследствие на пожара неимуществени вреди – сериозен стрес, тревожност, страх да бъде обитавано жилището от него и баща му, невъзможност да стои сам в къщата, липса на сили да се справи с учебните занятия. Претендира за присъждането на обезщетенията в тежест на двамата ответници, тъй като те са прехвърлили чрез замяна недвижим имот, който има недостатък, за който те са знаели и съзнателно са премълчали това обстоятелство.

С отговора на исковата молба двамата ответници възразяват, че нямат вина за възникване на пожара в жилището на ищеца, нито за причинените щети от пожара по сградата, движимите вещи и неимуществените щети. Заявяват, че не знаят дали сградата е имала мълниезащита към момента на поразяването й от мълния на 28.07.2018 г. Оспорват твърдението на ищеца да са знаели, че към момента на прехвърлянето на правото на собственост сградата не е имала мълниезащита и съзнателно са премълчали това обстоятелство. Заявяват, че в рамките на своите знания и умения твърдят, че сградата е построена през 2014 г. в съответствие с всички изисквания на закона. Оспорват предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и по размер. Оспорват изцяло искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като заявяват, че неоснователно ищецът твърди да пропуска учебната година поради стреса, тъй като той не ходи на училище най-малко от както живее в селото, от 2016 г.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема относно спорното обстоятелство дали към момента на възникването на пожара на 28.07.2018 г. е имало или не мълниезащитна уредба на процесната сграда, че съгласно представените по делото документи ответникът С.Ш. е изпълнил строителството на процесната сграда в пълно съответствие с одобрен на 15.09.2008 г. архитектурен проект, който отговарял на всички законови изисквания, а те се съдържат в чл.

169 от ЗУТ и между тях е и изискването за изграждане на мълниезащитна уредба.

Съдът посочва, че съгласно заключение на СТЕ, прието в производство по чл. 207 от ГПК, в одобрените строителни книжа и документи за процесната сграда е било предвидено изграждането на мълниезащитна инсталация. Съдът посочва, че самият ищец е представил протокол № 222 от 20.09.2014 г. и сертификат за контрол от № 441 от 30.09.2014 г., съставени от „Е.“ООД, предоставени от ответниците заедно с други документи при сключването на договора за замяна, като е оспорил втория документ относно неговото съдържание. Съдът намира, че това оспорване е недоказано, тъй като съставянето на оспорения сертификат е предшествано от проведен контрол на съпротивление на заземителите в мълниезащитната заземителна инсталация в процесната сграда, за което е съставен протокола №222, който не е оспорен и от който се установява съществуването на същата към този момент.

Относно заключението на вещото лице Г, прието в производството по чл. 207 от ГПК, окръжният съд приема, че вещото лице категорично е заявило, че при извършения от него оглед на процесната сграда не е установило да е била изградена мълниезащитна инсталация, но огледът е извършен през месец ноември на 2018 г. или четири години след съставянето на оспорения документ и вещото лице е специалист с компетентност в областта на строителството – строителен техник, като няма данни той да притежава компетентност в областта на изграждането на мълниезащитни инсталации и в процеса не е било поискано изслушването на експерт с изрична компетентност в тази област. Заключението на съда е, че сградата е била обезопасена срещу мълнии към момента на приемането й от надзорните органи през 2009 г., както и към 2014 г. Съдът посочва, че праводателката на ищеца е придобила сградата през месец С. на 2016 г. (две години по-късно от датата на извършване на контрола), а пожарът е възникнал през месец юли на 2018 г.

(четири години след него), през който продължителен период купувачът е имал възможност, а и задължение, да провери съоръжението и да следи за неговата техническа изправност. Съдът констатира, че ищецът в исковата молба признава, че е узнал за липсата на мълниезащитна инсталация едва при възникването на пожара, следователно той не е извършил проверка за явни и скрити недостатъци на вещта към момента на сключване на договора за замяна, а и по-късно до възникването на пожара. Съдът намира, че събраните свидетелски показания относно наличието или липсата на мълниезащитна инсталация са неточни. Съдът преценява като недоказано твърдението на ищеца, че към момента на сключването на договора за замяна процесната сграда е била с липсваща мълниезащита. Съдът посочва, че не се твърди и не се доказва и уведомяването от страна на ищеца на ответниците за установения недостатък на процесната сграда. Съдът намира, че липсват доказателства и относно твърдението на ищеца, че ответниците са били наясно, че прехвърлят на праводателката му вещ с недостатъци – сграда, в която липсва изградена мълниезащита и което е било основание да не уведомяват продавачите-ответници. Съдът посочва, че претенцията на ищеца е за репарация на претърпени от него вреди в резултат на ползването на вещ, продадена му с недостатъци, в който случай отговорността на продавача следва да се ангажира по реда на чл. 193 и сл. от ЗЗД, като съгласно чл. 195,ал.2 от ЗЗД той дължи и заплащане на обезщетение за вредите, които могат да бъдат имуществени (обхващащи претърпени загуби и пропуснати ползи от купувача), както и неимуществени, причинени от неизпълнението или неточното изпълнение на договорни задължения съобразно приетото в мотивите на ТР №4/29.01.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2012 г., ОСГТК – че при нарушаване на договорно задължение могат да се причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена недобросъвестност на длъжника обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. Съдът посочва, че при иска по чл. 195 от ЗЗД следва да се докаже по несъмнен начин кумулативното наличие на три юридически факта, а именно престиране на вещ с недостатъци, уведомяване за откритите недостатъци, т.е. запазване на материалното право на иск, когато това е необходимо, и настъпила вреда от лошо изпълнение. Съдът намира, че липсват категорични доказателства към момента на сключване на договора за замяна на 15.09.2016 г. процесната сграда да е предадена без в същата да има изградена мълниезащитна инсталация, т.е. с недостатък. Съдът преценява, че съгласно чл.

Разпечатката съдържа 29 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/43d7a5ce-dadc-4820-aed6-d7502067c379