Решение № 674 от 30.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. С., 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Т.а като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20241100110590 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Т. Т. срещу Н. Д. Т.а /Г. след прекратяване на брака/, предявена първоначално пред Софийски районен съд, впоследствие изпратена на Софийски градски съд по подсъдност, с предявени в условията на евевнтуалност установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за трансформация на лично имущество при придобИ.е на недвижим имот по време на брака между страните по делото имот – апартамент № 6, находящ се в гр. С., ул. „********, с площ от 57,20 кв.м., подробно индивидуализиран в исковата молба и установителен иск по чл. 21, ал. 4, т. 1 вр. с ал. 3 СК за липса на съвместен принос при придобИ.е на недвижимия имот.

Ищецът Д. Т. Т. твърди, че с ответницата Н. Д. Т.а са съпрузи, сключили граждански брак на 15.01.2000г., като на 22.03.2018г. са избрали режим на разделност, вписан по надлежния ред в АВ. Сочи, че преди това - на 15.04.2008г. по време на брака им закупил изцяло със собствени средства недвижим имот – апартамент № 6, находящ се в гр. С., ул.

„********, с площ от 57,20 кв.м., подробно индивидуализиран в исковата молба с продажна цена от 63810 евро, като заплатил по банков път на продавача Л.Д.К. сума в общ размер от 89015 евро, включваща продажното цена по нотариален акт и допълнителна сума за извършени подобрения и обзавеждане на имота. Сочи ответницата да не е участвала в преговорите с продавача, договарянето на продажната цена, изповядването на сделката пред нотариус и плащането по нея. Твърди, че сумата за закупуване на процесния имот е дарен изцяло от неговата майка П.И. Т.а с договор за дарение от 09.04.2008г., като по-голямата част от тази сума му е била преведена директно от сметни на майка му в „Банка ДК“ АД, „Пощенска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД и „ЦКБ“ АД по негова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД, а една част от средствата му била предадена от нея в брой, като средствата в лева обърнал впоследствие в евро, за да плати на продавача цената на процесния имот. Сочи, че дарението е било за него, а не за съпрузите като семейство и целта на майка му е била да надари само него, но не и ответницата Н. Т.а, с оглед на което счита имота за негов личен , придобит изцяло с негови лични средства, а не като резултат от съвместен принос на двамата съпрузи. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че той е изключителен собственик на процесния имот. Претендира разноските за производството.

1

В условията на евентуалност, при отхвърляне на главния иск, предявява иск по чл. 21, ал. 4, т. 1 вр. с ал. 3 СК за липса на съвместен приносв придобИ.ето на процесния недвижим имот.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор ,с който оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че в представената по делото декларация за избор на имуществен режим на разделност от 22.03.2018г. страните са декларирали, че са наясно, че се прекратява СИО относно вещните права в режим на СИО икъм тази дата страните са притежавали в режим на СИО единствено процесния имот.

Оспорва същия да е придобит от ищеца изцяло с негови средства , както и неговата майка П.Т. да му е дарила изцяло сумите за имота, т.к. същото не разполага с достатъчно средства, за да може да дари на сина си толкова голяма сума пари. Навежда твърдения, че ищеца е предоставил на майка си средства в брой, които след това тя му е превела по банков път или му е върнала в брой. Сочи, че покупната цена на имота е 89015 евро, а не посочената в нотариалния акт, като оспорва твърденията на ищеца разликата между заплатената по банков път сума и посочената в акта за продажба сума да са заплатени поради направени от продавача подобрения в имота преди датата на нотариалното изповядване на сделката.

Твърди още представения от ищеца договор за дарение да е антидатиран и да е създаден за нуждите на процеса. Изразява несъгласие и с твърденията на ищеца, че същия е давал основно средствата на семейството и на дъщерята на страните, като твърди, че ответницата също е давала средства за издръжка на семейството. Сочи, че и двете страни са полагали грижи за дъщеря си. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства и изразените становища на страните, по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото не спорят и е установено, че с решение № 1283 от 23.01.2024г., постановено по гр. д. № 18548/2023 г. по описа на СРС, 158 състав, влязло в сила на 02.03.2024г., е прекратен брака между страните, сключен на 15.01.2000г., като действащ помежду им 22.03.2018г. е бил имуществен режим на общност. Страните не спорят също, че са преминали към имуществен режим на разделност, считано от 22.03.2018 г., което се установява от неоспореното писмено доказателство - Удостоверение с изх. № 2080402101656/02.04.2018г., издадено от Агенция по вписванията.

В съответствие обвързващата съда материална доказателствена сила на нотариалния акт по представения договор (арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК) съдът приема, че собствеността на процесния имот е възмездно придобита на 15.04.2008 г. от продавач Л.Т.К. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 168, том I, рег. № 1382, дело № 153/2008 г. на нотариус Д.К.а, с рег. № 049 на НК, с район на действие РС - гр. С. при покупна цена от 63810 евро, която сума продавача е заявил, че е получил напълно по банков път към датата на сделката. Не е спорно, че цената е платена от купувача Д. Т. Т., видно от представеното платежно нареждане за банков превод от 15.04.2008г. – л. 18 от делото на СРС.

В случая спорният въпрос е дали процесния недвижим имот е придобит при условията на съпружеска имуществена общност, при условията на чл. 21, ал. 1 СК или същия е придобит изцяло с лични средства на ищеца Т..

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 СК, лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, а съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 СК, вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс 2 върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност. При тази уредба на пълната трансформация на лично имущество, изводът е в посока, че се касае за придобИ.е на следните имущества: предбрачни, наследени, подарени или такива придобити от единия съпруг по реда на ГПК, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи или права върху вещи, които са съпружеска имуществена общност. Наред с това, в чл. 23, ал. 2 СК се предвижда възможност, когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. За да се приеме за осъществен фактическият състав, визиран в текста на чл. 23, ал. 1 СК и съответно да бъде доказано възражението на пълна трансформация следва да бъде установено, че са налице такива вещи, за които трансформацията е възможна и за чието придобИ.е липсва всякакъв принос от страна на другия съпруг.

Презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е оборима. Уредбата е аналогична на тази по отменения СК от 1985 г. С Решение № 241/04.04.1989 г. по гр. д. № 143/98 г. II гр. о. е прието, че ако недвижим имот е придобит по време на брака със средства, дарени от родителите на единия съпруг, другия съпруг няма принос в това придобИ.е. С Решение № 756/22.01.1996 г. по гр. д. № 809/95 г. I гр. о. е прието, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. В този смисъл е и решение № 279/15.07.2010 г. по гр. д. № 529/2009 г. на I гр. о. на ВКС, постановено по чл. 290 от ГПК. С решение № 727 от 23.11.10 г. по гр. дело № 978/10 г. на IV го. на ВКС, постановено по чл. 290 от ГПК е прието, че когато родителите на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят някакви права на низходящия си, то се предполага дарствено намерение по отношение само на този съпруг, а придобитото срещу прехвърлените права е изключителна собственост на този съпруг. В този смисъл е и Решение № 125/01.03.2011 г. по гр. д. № 945/2010 г. IV гр. о. на ВКС.

По делото е представен договор за дарение от 09.04.2008г., от който е видно, че П.И.

Т.а е дарила на сина си Д. Т. Т. свои собствени парични средства, спестявани по банковите й сметки в „Банка ДСК“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „ЦКБ“ АД и „Пощенска банка“ АД в общ размер от 90020,62 евро с цел Д. Т. да закупи на свое име недвижим имот – апартамент № 6, находящ се в гр. С., ул. „******** I“ № 2, с площ от 57,20 кв.м., като от част от тях са преведени по сметка на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД, а друга част – предоставени в брой при подписване на договора за дарение.

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че фактът на подаряване на средства на единия съпруг от негов родител може да бъде установяван както с писмени, така и с гласни доказателства, като целта на доказването е да се установи, че твърдяното дарение на определена сума е било извършено /в този смисъл решение № 355/2011 г. от 09.01.2012 г. по гр.д. № 430/2011 г. на ІІ ГО на ВКС и посочените в него съдебни актове/. Обстоятелството дали фактът на подаряването, вкл. и приемането на дарението, са обективирани в писмен договор, в този смисъл е ирелевантно. Дори представен писмен договор, обективиращ такова дарение, да е бил оспорен като антидатиран и обстоятелството, че е изготвен като документ на посочената в него дата да не е установено, ако подаряването на сумата на същата дата е установено от събраните по делото гласни доказателства, както и от други, представени по делото писмени доказателства, фактът на подаряването може да бъде установен.

Наред с това в практиката си по дела за трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23 СК (чл. 21 СК от 1985 г.-отм.), ВКС приема, че оборването на установената в СК презумпция за съвместен принос е допустимо и по пътя на косвеното доказване, доколкото съдът може да приеме за доказан относим факт и само според събраните косвени доказателства, стига съвкупната тяхна преценка да обосновава еднозначно извода, че фактът от значение за изхода на делото е бил осъществен /в този смисъл решение № 72 от 3

07.07.2017 г. по гр.д. № 3056/2016 г. на І г.о. на ВКС и посочените в него съдебни актове/.

При формиране на извода си, че за процесния недвижим имот е доказано, че е придобит със средства, дарени на ищеца Д. Т. от неговата майка П.Т., решаващият съд в съответствие с така установената практика на ВКС извърши цялостен анализ на събраните по делото доказателства и приема, че релевантния факт е установен предвид данните, че част от посочените в договора за дарение суми са били изтеглени от сметките на П.Т. преди сключване на сделката /така представените банкови извлечения и платежни нареждания л.26-л.15 от делото на СРС/, а част от тях са предоставени в брой /договорът не е опроверган откъм съдържание и авторство, в това число и за плащането на посочените в него суми и в тази си част има характер на разписка/, като волята на майката на ищеца е била сумите да бъдат използвани за придобИ.е на процесния апртамент от нейния син, което се установява и от показанията на разпитаните свидетели на ищеца /показанията на свидетелите на ответника касаят единствено евентуалния иск/.

Неоснователно е наведеното от ответника възражение, че Неоснователно е и позоваването от ответника на разпоредбата на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, която предвижда в действащата си редакция, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10000 лв. Така от една страна ЗОПБ е обнародван в ДВ, бр. 16 от 22.02.2011г., а извършените дарения в полза на ищеца са преди влизане в сила на този закон. Същевременно дори дарените суми да бяха платени в брой след влизане в сила на закона по никакъв начин не се отразява на действителността на сключения договор за дарение, доколкото духа и целта на Закона за ограничаване на плащанията в брой са различни и са насочени към предотвратяване на недокументираното движението на значителни парични маси, респ. ограничаване на т.нар. „сива икономика“.