Решение № 278 от 24.06.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20261800500543 по описа за 2026 година

С решение № 303 от 31.12.2025 год. по гр. дело № 792/2025 год. Ихтиманският районен съд е признал уволнението на Ц. В. Е. от с. К., извършено със заповед № 218/15.05.2025 год. на управителя на „ИВКОМ-63” ООД, гр. К. за незаконно и го е отменил; възстановил е ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „техник, електрически системи“ в ответното дружество и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 905,34 лева – обезщетение за времето от 15.05.2025 год. до 31.05.2025 год., през което е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 9600 лева, като неоснователен.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответното дружество в частта, с която са уважени предявените искове с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Ищецът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на районния съд.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

1

Ищецът твърди, че на 30.09.2016 г. сключил трудов договор с ответника, по силата на който постъпил на работа на пълен работен ден на длъжност „Техник електрически системи“, с основно месечно възнаграждение от 1600 лева. Със Заповед № 218/15.05.2025 г. на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото му правоотношение с ответника поради намаляване обема на работа. Счита, че уволнението е незаконно, тъй като не е налице намаляване на обема на работа в ответното дружество. Освен това трудовото му правоотношение билo прекратено през времето, в което се е намирал в отпуск по болест. В съдебно заседание ищецът твърди още, че страда от болест, която е предвидена в Наредба № 5 за болестите, за които следва да се иска разрешение от Инспекция по труда, като това представлява абсолютна пречка да се разглежда спора по същество. Моли уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде възстановен на заемана преди уволнението длъжност, както и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е бил останал без работа в размер на 9600,00 лева.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е представил отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявените искове. Сочи, че през 2025 г. в отвеното дружество настъпило значително и трайно намаление във възложените дейности по ЗОП, като финансовите постъпления били с около 20% по-малко в сравнение с предходната година. На ищеца било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, като чак на следващия ден настъпило внезапно влошаване на здравословното състояние на ищеца и същият се снабдил с болнични листове. Твърди, че ищецът не го е уведомявал да страда от хронични или др. заболявания. Сочи, че преди прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е извършил подбор, съгласно чл. 329 КТ на всички служители на длъжност „Техник електрически системи“ и с оглед резултатите е прекратил именно трудовия договор на ищеца. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение по силата, на което ищецът е заемал длъжността „Техник електрически системи“ в „ИВКОМ-63“ ООД, на основание трудов договор № 29/30.09.2016 г.

Със заповед № 218/15.05.2025 г. на управителя на ответното дружество трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - поради намаляване обема на работа.

По делото са приети като доказателства Заповед № 126/31.03.2025 г. на управителя на ответното дружество, Протокол от 04.04.2025 г. на комисията за извършване на подбор между служителите, заемащи длъжността „Техник, електрически системи“ при ответника, Приложение № 1 към протокола – Формуляр за оценка на служителите, заемащи длъжността „Техник, електрически системи“ при ответника и Приложение № 2 към протокола – Списък на служителите, които остават на работа и на тези, които подлежат на освобождаване, от които се установява, че ответникът поради намаляване обема на работа е провел подбор 2 измежду служителите, заемащи длъжността „Техник, електрически системи“, като в резултат на проведения подбор е прието, че следва да освободи ищеца от заеманата длъжност.

От приетите по делото като писмени доказателство Епикриза с изх. № 2781/2025 г., издадена от „Втора многопрофилна болница за активно лечение София“ ЕАД, Болничен лист № Е20243666366, издаден от Втора МБАЛ София ЕАД и Болничен лист № Е20251816656, издаден от МЦ 1 – К. ЕООД се установява, че ищецът е диагностициран със следните заболявания: изострена застойна хронична сърдечна недостатъчност и захарен диабет.

От представените и приети по делото като писмени доказателства разчетноплатежни ведомости на ищеца за периода 01.2024 г. – 05.2025 г. се установява размера на получаваното трудово възнаграждение от ищеца в същия период при ответника.

Видно от приетото по делото копие на трудова книжка на ищеца се установява, че същият е имал прослужено време в ответното дружество от 03.10.2016 г. до 14.05.2025 г., а именно: 8 години, 7 месеца и 12 дни.

Съгласно приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, изготвено при съпоставяне на първото тримесечие на 2025 г. и първото тримесечие на 2024 г. , констатира с е спад в приходите на ответното дружество от 1038000,00 лв. на 867000,00 лева, както и спад в печалбата на дружеството от 61000,00 лв. на 51000,00 лева. От заключението също така се установява, че в периода от месец януари 2025 г. до 01.10.2025 г. ответното дружество е сключило общо 7 броя трудови договори, като един от тях е за същата длъжност като заеманата от ищеца – сключен със С. И. С. трудов договор от 31.01.2025 г.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът намира следното:

Предпоставка за законност на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ е да е налице намаляване обема на работа – количеството на произвежданата продукция, извършваните услуги и др., съобразно предмета на дейност на работодателя, което води до намаляване на необходимостта от съответна част от трудовите функции, имащи за задача нейното осъществяване. Разликата между намаляването на обема на работа и съкращаването в щата се състои в това, че при второто основание стопанската дейност в нейния пълен предишен обем се осъществява вече от по-малък брой работници, докато при първото – новия, по-малък брой работници е следствие на новия, по-малък обем на осъществяването на стопанската дейност. Намаляването на обема на работа е обективно състояние и не е необходимо да има изричен писмен акт на работодателя за него, но при оспорване последният е длъжен да го докаже.

Уволнителното основание по чл. 328 т. 3 от КТ предполага съществуваща връзка между намаления обем на работа и осъществяваната трудова функция на освободения служител, като наличието на такава връзка е елемент от фактическия състав, при който за 3 работодателя възниква потестативното право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно волеизявление (в този смисъл са и решение на ВКС, ІІІ г.о. № 1370/30.07.2004 г. по гр.д. № 2415/2002 г.; решение на ВКС, ІІІ г.о. № 1371/14.07.2004 г. по гр.д. № 2416/2002 г.). Намаляването на обема на работата се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към конкретна дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Трябва да е намаляла работата, която се изпълнява от работника с тази трудова функция и да съществува обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния процес – било като преустанови дейността, за която е намаляла работата, като съкрати щата, или като разпредели трудовата функция, за която работата е намаляла, между други работници в предприятието. Тъй като работодателят носи тежестта да установи законността на уволнението, именно той е този, който носи доказателствената тежест и по отношение на причинната връзка между намаленият обем на работата и трудовата функция на уволнения работник. Ако такава връзка не е доказана, то не е установено потестативното право за уволнение на работника по чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ, съответно уволнението е незаконно и подлежи на отмяна.

Съдът намира, че работодателят не е провел успешно пълно доказване на твърдяното в заповедта основание за уволнение. В тази връзка следва да се посочи, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява действително намаляване на обема на работа на съответната, заемана от ищеца длъжност. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява известно намаляване – с около 16% на приходите и печалбата на дружеството, при сравнение на първите тримесечия на 2024 г. и 2025 г., като получената печалба през 2025 год. за този период е намаляла от 61000 лева на 51 000 лева. По делото обаче не се установи по несъмнен начин това да е резултат от намаления обем на работа, и то именно на заеманата от ищеца длъжност. Действително, по делото не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства – справка от Търговския регистър и договори между ответника – изпълнител и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД – възложител се установява, че една от основните дейности на ответното дружество е в сферата, в която е полагал труд ищецът по делото съгласно приложената длъжностна характеристика – строително-монтажни дейности за реконструкция и ново изграждане на кабелни мрежи и ел. оборудване на транформаторни постове на територията на София- област. От друга страна обаче, по делото се установи, че работодателят е сключил нови трудови договори със седем лица през 2025 г. на различни длъжности – „електромонтьор“, „оператор въвеждане на данни“, „оператор“, „работник строителство“ и „ръководител“, вкл. с едно лице – С. И. С. именно на заеманата от ищеца длъжност, като трудовият договор с последния е сключен на 31.01.2025 год., т.е. два месеца преди отправяне на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Без правно значение е обстоятелството, че това лице е дългогодищен служител и е било в трудови правоотношения с ответника. Дори да се приеме за доказано твърдението на ответника, че е налице само промяна в работното време на това лице, като същото е увеличено от 1 час /съгласно допълнителен трудов договор № 20/31.05.2016 год./ на 8 часа, то това е индиция за необходимостта на работодателя от повече служители, които да полагат труд на заеманата от 4 ищеца длъжност при нормална продължителност на работното време, т.е. по никакъв начин не сочи на намаляване на обема на работа в предприятието. Освен това, в случай на масово прекратяване на договори с възложители и трайно намаляване на обема на работа във връзка с основната дейност на ответното дружество /съобразно твърденията на последното/, то не би следвало през същия период - непосредствено преди и след уволнението на ищеца, работодателят да назначава нови служители и то именно на длъжности, също пряко свързани с тази дейност – напр. „работник строителство“, „електромонтьор“, „ръководител“.

Когато работодателят търговец временно е преустановил производството поради липса на поръчки по специфичната му основна дейност и е прекратил трудовите договори на работниците, наети за изпълнение на тази дейност, то несъмнено би следвало да е налице и намаляване обема на работата, свързана със съпровождащите технически дейности, както и с административни функции по организация и обслужване на производството. По делото обаче се установи, че за изпълнението на тези дейности са назначени нови служители, което опровергава твърденията на ответника за наличието на визираното в заповедта основание за уволнение на ищеца, а именно – намаляването на обема на работа.