Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 317 от 18.05.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 377/2023
Вид
Решение № 317
Подписан
18.05.2023
В сила
18.05.2023
Състав
Светла Станимирова, Васил Василев, Рени Ковачка

Цитирани разпоредби

  • чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 3, т. 6, буква "а" · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 59, ал. 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • параграф 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • § 2, ал. 1, т. 1, изр. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • § 2, ал. 5 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 21 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25,ал.6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20231001000377 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Делото е образувано по жалба от адв. Р. В. Л. като процесуален представител на „БАРА ГРУП" ЕООД, ЕИК 120545968, със седалище в гр. София и адрес на управление, р-н Младост, 1784 бул. „Цариградско шосе" № 159 против Решение № 253 / 22.02.2023 г., постановено по ч.т.д. № 4 / 2023 г. по описа на СГС, TO, VI-9 състав, с което е потвърден отказ на длъжностно лице по регистрацията № 20221216170919/21.12.2022 г.Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа неправилност на обжалвания съдебен акт предвид постановяването му в нарушение на ЗТРРЮЛНЦ и ЗМИП.

Излага да е подал заявление, съответно на изискванията на чл. 63 ЗМИП, вр. параграф 2 от ДР на ЗМИП и неправилно по същото да е постановен обжалвания отказ. Излага,че едноличен собственик на капитала на дружеството жалбоподател е ИЙСТЪРН ЮРЪПИЪН ЕЛЕКТРИК КЪМПАНИ Б.В.

От своя страна едноличен собственик на капитала на това дружество е ИЙСТЪРН ЮРЪПИЪН ЕЛЕКТРИК КЪМПАНИ III Б.В.Трето дружество ИЙСТЪРН ЮРЪПИЪН ЕЛЕКТРИК КЪМПАНИ II Б.В. е едноличен собственик на капитала на ИЙСТЪРН ЮРЪПИЪН ЕЛЕКТРИК КЪМПАНИ III Б.В.Съответно „Еврохолд България" АД е едноличен собственик на капитала на ИЙСТЪРН ЮРЪПИЪН ЕЛЕКТРИК КЪМПАНИ II Б.В.Предвид така изложеното се подържа,че сто процента от капитала на дружеството жалбоподател се контролират непряко от „Еврохолд България" АД, ЕИК 175187337, което 1 юридическо лице е публично дружество и чиито акции се търгуват на регулирания пазар.

„Еврохолд България" АД като публично дружество е посочено като краен действителен собственик на дружеството –жалбоподател .Именно публичното дружество „Еврохолд България" АД , което отговаря на очертаното в параграф 2 от ДР на ЗМИП изключение, досежно дружества, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, с оглед на което излага неправилни да са доводите по обжалваните отказ и решение на СГС, че като действителен собственик следва да бъде вписано само физическо лице. Поддържа заявените за вписване обстоятелства с приложена декларация по образец да следва да бъдат вписани по партидата му. По изложените доводи моли съдът да отмени обжалвания съдебен акт и отказ като неправилни и постанови да бъде извършено вписване по заявление № 20221216170919/21.12.22г. на действителен собственик.

От страна на Агенцията по вписванията е постъпил отговор,с който се оспорва подадената жалба и се иска обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направени по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 150лв.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, девети състав след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 25, ал. 4 от ЗТР от лице, имащо правен интерес от обжалването на валиден и допустим и подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 25 от ЗТР акт.

От дружеството-жалбоподател е подадено заявление с заявление № 20221216170919/21.12.22г. с искане за вписване на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закон за мерките за изпиране на пари на действителни собственици, участващи пряко или косвено в дружеството като посоченият действителен собственик в заявлението и в представена декларация към същото /лист 32 и сл./ е вписаният едноличен собственик на капитала – „Еврохолд България" АД .

С обжалвания отказ № 20221216170919/21.12.2022 г. на Агенция по вписванията длъжностното лице по регистрация като е взело предвид заявените обстоятелства да не са съответни на изискванията на закона за действителен собственик да се вписват само физически лица е постановил отказ да бъдат вписани заявените със заявление № 20221216170919 обстоятелства.

Жалбата на заявителя срещу отказа е оставена без уважение с обжалваното решение на Софийски градски съд с изложени мотиви за правилност на изводите на длъжностното лице по регистрация, както и че целта на закона е да се издирят и впишат действителните собственици физически лица, които обстоятелства само подлежат на вписване, а подаденото заявление от жалбоподателя не съдържа информация за физическите лица, действителни собственици на дружеството.

Съставът на САС счита,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.

2

Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ при разглеждане на сезиралото го заявление същото преди да разпореди вписване на обстоятелствата следва да провери дали заявеното за вписване обстоятелство подлежи на вписване, както и дали към заявлението са представени изискуемите документи, удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона.С нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗМИП се предвижда задължение за учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, да заявят за вписване съгласно ал. 1 на същата законова разпоредба действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образования не са учредени на територията на Република България.Ал. 1 на чл. 63 от ЗМИП, препраща досежно подлежащите за вписване обстоятелства към разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от същия закон, съобразно която учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.С нормата на чл. 63, ал. 4 ЗМИП уредбата е допълнена, като са посочени точно подлежащите на вписване в ТРРЮЛНЦ данни и конкретно в т. 1. идентификационните данни за действителните собственици - физически лица, включително: а) имената; б) гражданството; в) единният граждански номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация; г) датата на раждане за лицата, различни от тези по буква "в"; д) държавата на пребиваване, ако е различна от Република България или от държавата по буква "б", като вписването се извършва съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона.

Горната законова уредба налага ясния извод,че целта на закона е да се идентифицира всяко физическо лице, което е действителен собственик на юридическо лице или друго правно образувание, чрез събирането на информация за последното.Обратното тълкуване не следва от разпоредбата на параграф 2 от ДР на ЗМИП, с която се дефинира "действителния собственик" по смисъла на закона отново като физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято 3 сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност. С т. 1. е пояснено, че по отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.

Следва да се има предвид,че цялостната уредба на закона и въведените с него Директиви на ЕС е насочена към разкриване на физическите лица, действителни собственици на капитала на регистрираните на територията на Република България юридически лица, която цел не може да бъде постигната с повторно вписване на вече вписани обстоятелства за собственици на капитала на същите дружества, предвид на което и нормата на чл. 63, ал. 4 ЗМИП изрично предвижда вписване като действителни собственици само на тези физически лица, които не са вече вписани като собственици на дялове.

От друга страна вписването на юридическо лице, било то и публично предприятие, което предлага акциите си за изкупуване на регулиран пазар, не носи никаква информация, която да може да спомогне за идентифициране на действителните собственици физически лица, по която причина и законодателят не е въвел последното обстоятелство като подлежащо на вписване на основание чл. 63 ЗМИП.Въведеното с т. 1 на параграф 2 уточнение, досежно случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, в унисон с целта на закона сочи единствено на липса от необходимост в последната хипотеза да се вписват физическите лица, собственици на капитала на тези дружества, доколкото по отношение на последните е налице уредба, преценена като даваща достатъчна прозрачност за собственика на капитала им.Разрешението е в унисон и с нормата на чл. 59, ал. 4 ЗМИП, съобразно която за юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, се събира информация за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава единадесета, раздел I от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогична информация относно дружества на регулиран пазар извън Република България. Последните достъпни регистри са счетени и за достатъчна база данни за собствеността на юридическото лице, по която причина и с нормата на параграф 2 от ДР на ЗМИП, е въведено изключение по отношение на същите субекти.Изключението, обаче, 4 по вече изложените мотиви на съда не може да бъде тълкувано в предлагания от жалбоподателя смисъл, че подлежи на вписване обстоятелство за действителен собственик – юридическо лице, което е и вече вписано като едноличен собственик на капитала на заявителя.

Разпоредбата на § 2, ал. 1, т. 1, изр. 1 ЗМИП /чл. 3, т. 6, буква "а" – i, изр. 2 от директивата/ позволява тълкуване, че от това задължение за заявяване в ТР на действителните собственици са освободени т. нар. публични акционерни дружества – чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на ЕС или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Законът,обаче не освобождава изрично от това задължение техните дъщерни дружества, което предпоставя противоречиво тълкуване в практиката. Въведената в чл. 3, т. 6 от Директивата легална дефиниция, възпроизведена и § 2 от ДР на ЗМИП, не оставя съмнение, че "действителен собственик" може да бъде само физическо лице /едно или повече/, което в крайна сметка притежава или контролира юридическото лице, като подробно са описани различни хипотези, вкл. при косвено притежание или контрол чрез друго /или други/ юридически лица. Според тази дефиниция не е възможно юридическото лице да няма действителен собственик – физическо лице, тъй като правилата не допускат това, а уреждат всяка възможна хипотеза на такъв действителен собственик. Това е така, защото при неприложимост на всички предходни описани хипотези влиза в действие последната – за действителен собственик се счита физическото лице /лица/, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител на същото юридическо лице, т. е. членовете на неговия управителен орган /чл. 3, т. 6, буква "а" – ii от директивата, § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП/.