Решение № 4211 от 01.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4211 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20241100111894 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по предявени от К. Н. И. срещу Прокуратурата на Р. България осъдителни искове с правно основание чл. 2 ал 1 т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 40000 лева, законна лихва върху тази сума в размер на 19612 лева от 18.06.2020 г. до внасяне на исковата молба, обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лева и законна лихва върху тази сума в размер на 480 лева от 18.06.2020 г. до внасяне на исковата молба в съда.

Ищецът К. Н. И. чрез своя пълномощник адвокат М. излага, че по повод инцидент на 17.04.2014 г. бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 1029/14 г. на 09 РУ-СДВР в престъпление по чл. 129 ал. 2 НК.

Ищецът получил обвинителен акт, в който били описани несъществуващи според него събития, при които той и негов познат пребили "някакъв човек".

По внесения в съда обвинителен акт било образувано НОХД № 18143/2017 г. на СРС. След първото заседание на 21.12.2017 г. делото се отлагало многократно, продължило с повече от десет заседания с разпити на много хора. Съдът оправдал ищеца с присъда от 13.05.2019 г. Прокурорът подал протест срещу присъдата, по който било образувано ВНОХД № 885/2020 г. на СГС. Делото било разглеждано но 29.05.2020 г., а с решение от 18.06.2020 г. съставът на Софийски градски съд оправдал окончателно ищеца. Ищецът И. твърди, че в резултат на повдигнатото му обвинение изживял огромен стрес, психиката му се разклатила безвъзвратно, променил навиците и поведението си, спрял да спортува, имал проблеми с работата си, бил изнервен, изпитвал чувство на насочена срещу него несправедливост, заедно със страх, че ще бъде неправомерно осъден. Наказателното производство провалило социалните му контакти, предизвикало депресивни преживявания у ищеца и 1 го принудило го да замине за чужбина.

На основание изложените обстоятелства, в исковата молба е направено искане до съда да осъди ответника Прокуратура на Р. България да заплати на ищеца К. Н. И. следните суми:

- сума от 40000 лева обезщетение за неимуществени вреди;

- сума от 19612 лева мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 18.06.2020 г. до подаване на исковата молба в съда;

- сума от 1000 лева обезщетение за имуществени вреди (адвокатско възнаграждение по наказателното дело;

- сума от 490 лева мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 18.06.2020 г. до подаване на исковата молба в съда, както и законна лихва върху тези суми от внасянето на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Ищецът претендира заплащане на разноските по делото.

Ответникът Прокуратура на Р. България чрез СГП в отговора на исковата молба оспорва иска. Позовава се на невземането на никакви мерки за процесуална принуда спрямо ищеца., както и на кратката продължителност на разследването след привличането на ищеца като обвиняем - по-малко от шест месеца. Оспорва твърденията на ищеца за спиране на спортни занимания и за проблеми на работното си място, с довод за недоказаност на спортни занимания и трудова заетост. Прави възражение за недоказаност на твърдените неимуществени вреди и за прекомерност на претендираното обезщетение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

На 17.04.2014 г. около 23:00 ч. е произлязло произшествие в питейно заведение "Меджик" в гр. София ж.к. "Люлин 3", при което неизвестни лица нанесли удари с ръце на Н.В.К. по повод произведена от него стрелба с газово оръжие. По този повод в 9 РУП - СДВР започнало досъдебно производство № ЗМ 1029/2014 г. срещу неизвестни извършители за престъпление по чл. 129 ал.

2 вр. ал. 1 НК, за което била уведомена Софийска районна прокуратура. С постановление от 17.10.2014 г. на разследващ полицай Е.А.Й. бил привлечен като обвиняем за това, че на 17.04.2014 г. в заведение "Меджик" в гр. София ж.к. "Люлин 3" зад блок 421 в съучастие като съизвършител с неустановено лице, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и тялото на пострадалия причинил средна телесна повреда на Н.В.К.. Две години и седем месеца по-късно, с постановление от 11.05.2017 г. на разследващ полицай, ищецът К. Н. И. бил привлечен като обвиняем за същото престъпление, което според разследването било извършено в съучастие като съизвършител с Е.А.Й.. На ищеца И. не била взета мярка за неотклонение. Постановлението било предявено на ищеца без защитник (ДП том I I л . 21), като изрично е заявил, че не желае да ползва защитник (ДП том I I л. 22) и не желае да му бъде назначаван служебен защитник (ДП том I I л. 77). На разпитите на 2

11.05.2017 г. и на 05.06.2017 г. ищецът отказал да дава обяснения. На ищеца била назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза, според която той е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Материалите по ДП не са били предявени на ищеца поради заявено от негова страна нежелание да му се предявяват. Досъдебното производство е приключило на 18.05.2017 г. с мнение за предаване на съд. На 27.06.2017 г. в Софийския районен съд бил внесен обвинителен акт по обвинение на ищеца К. Н. И. и лицето Е.А.Й. в престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 20 ал. 2 НК. По така внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 11082/2017 г. на СРС НО. С разпореждане № 179517 от 15.07.2017 г. районният съд прекратил съдебното производство и върнал делото на СРП за отстраняване на процесуални нарушения. Лицето Е.А.Й. отново било привлечено като обвиняем на 13.10.2017 г. с редакционна корекция в обвинението, според указанията на СРС и прокурора. Досъдебното производство е приключило на 30.10.2017 г.с мнение за предаване на съд. На 06.11.2017 г. в Софийския районен съд бил внесен обвинителен акт по обвинение на ищеца К. Н. И. и лицето Е.А.Й. в престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 20 ал. 2 НК. По така внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 18543/2017 г. на СРС НО. С разпореждане от 20.11.2017 г. районният съд насрочил делото в разпоредително заседание на 21.12.2017 г. с призоваване на подсъдимите. В разпоредително заседание на 21.12.2017 г. с участието на двамата подсъдими и техните защитници, съдът е насрочил делото за разглеждане в открито заседание на 27.02.2018 г. В съдебно заседание на 27.02.2018 г. с участието на подсъдимите и техните защитници не е даден ход на делото, поради неявяване на призованите свидетели, и делото е отложено за 19.04.2018 г. (ОХ л. 62). В съдебно заседание на 19.04.2018 г. (ОХ л. 137-143) с участието на подсъдимите и техните защитници е даден ход на делото, даден е ход на съдебното следствие с прочитане на обвинителния акт и се е пристъпил към разпит на явилите се свидетели. Заседанието е продължило 2 часа и 40 минути. Делото било отложено за 17.05.2018 г. и е постановено принудително довеждане на свидетели. В съдебно заседание на 17.05.2018 г. (ОХ л. 166-172) с участието на подсъдимите и защитниците били проведени разпити на свидетели и изслушване на вещи лица по изготвените експертизи. Заседанието продължило 2 часа и 30 минути. Делото било отложено за 12.07.2018 г. В заседание на 12.07.2018 г. не е даден ход на делото, поради неявяване на защитника на подс. Е.А.Й. (ОХ л. 194) и делото е отложено за 16.10.2018 г. В заседание на 16.10.2018 г. с участие на подсъдимите и защитниците (ОХ л. 224-225) съдебното следствие е продължило с разпит на свидетел. Делото е било отложено за 22.11.2018 г. за разпит на свидетели, като на един от свидетелите е постановено принудително довеждане. В съдебното заседание на 22.11.2018 г. (ОХ л. 245-246) с участието на подсъдимите и техните защитници съдебното следствие е продължило с разпит на свидетел. Делото е било отложено за 05.02.2019 г. с призоваване на вещо лице и обявяване на свидетели за общодържавно издирване. В съдебно заседание на 05.02.2019 г. (ОХ л. 261-266) с участието на подсъдимите и техните защитници, делото е продължило с разпити на свидетели и 3 изслушване на вещо лице по изготвената в ДП съдебно-медицинска експертиза. Делото е отложено за 14.03.2019 г. В заседание на 14.03.2019 г. съдът не е дал ход на делото, поради неявяване на защитника на подсъдимия К. И., и делото е отложено за 25.04.2019 г. В заседание на 25.04.2019 г. с участието на подсъдимите и техните защитници, делото е продължило с разпити на свидетел. Делото е отложено за 13.05.2019 г. В заседание на 13.05.2019 г. (ОХ л. 297-301) делото е продължило с обяснения на подсъдимия Е.Й., съдебното следствие е приключило, съдът е дал ход на съдебните прения и след тяхното приключване е обявил присъдата.

С присъда № 112815 от 13.05.2019 г. съдът е признал подсъдимите Е.А.Й. и К. Н. И. за невинни и ги оправдал по обвинението в престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 20 ал. 2 НК. Срещу присъдата бил подаден протест на прокурора, по който било образувано ВНОХД № 885/2020 г. на СГС НО.

Делото било разгледано в съдебно заседание на 29.05.2020 г. С решение № 378 от 18.06.2020 г. Софийски градски съд потвърдил оспорената от прокурора оправдателна присъда.

Общата продължителност на наказателното производство била 6 години и два месеца, а след привличането като обвиняем на ищеца на 11.05.2017 г. до влизане на присъдата в сила на 18.06.2020 г. била 3 години 1 месец и 7 дни.

По делото е разпитан като свидетел Б. И. И., според показанията на който обвинението се отразило отрицателно на емоционално-психичното състояние на ищеца. Той станал затворен, некомуникативен, чувствал се притеснен. Това се отразило и на личния му живот, довело до ограничаване на социалните контакти на ищеца.

Така изложените обстоятелства обуславят следните изводи на съда:

Нормите, съдържащи се в чл. 2 ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ определят основанията и обема на отговорността на държавата по този закон. Съгласно цитираните разпоредби, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от изброените в чл. 2 ал. 1 актове и действия, които вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Когато основанието за отговорността на държавата е привличане на лицето като обвиняем в досъдебно производство, не е необходимо действията на съответните органи и лица да са били изначално порочни. Отговорността на държавата се основава на последвалото оправдаване на лицето с присъда от 13.05.2019 г., влязла в сила на 18.06.2020 г.

С привличането на лицето като обвиняем започва наказателно преследване срещу него, което безспорно рефлектира върху част от неговите права. Самото обвинение в извършване на престъпление е действие, което по своя характер е вредоносно. То поставя обвиненото лице в положение да търпи действия на държавната принуда – както чрез процесуални действия на разследващите и правосъдните органи в хода на делото, така и възможни действия за изтърпяване на наказание в случай, че обвиненият бъде признат за виновен. Вероятността лицето да понесе наказателна репресия е 4 обстоятелство, което се отразява на неговата личност, на емоционалнопсихическото му състояние и неговото поведение. Наказателното производство в съдебната му фаза в първата инстанция е продължило общо 1 година и 3 месеца, през който период са проведени общо 10 заседания разпоредително съдебно и девет открити съдебни заседания, всяко от които с участието на ищеца като подсъдим. Това е засилило усещането за несигурност у ищеца и опасението за възможно осъждане. Тези съображения дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 10000 (десет хиляди) лева. Искът с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е основателен до този размер.

Върху сумата от 10000 лева ответникът дължи законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане.