Решение № 3022 от 07.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3022 гр. София, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско дело № 20211100511157 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 20134112 от 08.06.2021 г., постановено по гр. д. № 56136/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 51-ви състав, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че С. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

*******, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ сумата 2026,84 лева стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 10.2016 г. до м.10.2018 г. и за м.04.2019 г. в топлоснабден имот - апартамент № 91, находящ се в гр. София, ж.к. ******* ******* аб.номер *******, ведно със законната лихва от 31.07.2020 г. до погасяване на задължението, както и на основание чл. 422, an. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 218,78 лева обезщетение за забава за периода от 15.09.2017 г. до 21.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34618/ 2020 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав. като е отхвърлен иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с 1 чл. 150 ЗЕ за срока от 01.11.2018г. до 31.03.2019 г., както и исковете по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД за 5/8 от сумите 54,73 лева - възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.03.2017 г. до м.04.2019 г. и 12,03 лева - обезщетение за забава върху сумата 54,73 лева за периода от 01.05.2017 г. до 21.07.2020 г. Със същото решение са отхвърлени предявените о т „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. *******, срещу Л. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

*******, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 3/8 от сумите 3242,94 лева - стойност на топлинна енергия за периода от м. 10.2016 г. до м.04.2019 г., доставяна в апартамент № 91, находящ се в гр. София, ж.к. ******* ******* аб.номер *******, 350,05 лева - обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2017 г. до 21.07.2020 г., 54,73 лева - възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.03.2017 г. до м.04.2019 г. и 12,03 лева - обезщетение за забава върху сумата 54,73 лева за периода от 01.05.2017 г. до 21.07.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34618/ 2020 гпо описа на Софийски районен съд, 51 състав. С. А. Г., е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, сумата 372,17 лева - съдебни разноски в исковото производство, както и сумата лева - съдебни разноски, направени в производството по ч.гр.д. № 34618/ 2020 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав. „Т.С.“ ЕАД, е осъдено да заплати на С. А. Г. сумата 5,47 лева - съдебни разноски.

„Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на Л. А.а Г., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к. *******, сума та 300 лева- съдебни разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „Т.С.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. ******* № 3.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответницата С. А. Г., гр.

София. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че „Т.С.“ ЕАД в производството пред първоинстанционния съд е представило 2 частни документи, изходщи от него и от третото лице – помагач, които не са подписани от Г. и следователно н е могат да бъдат противопоставими на абоната. Поддържа, Върховният административен съд се е произнесъл с обявяване на нищожността на наредбата, по която се изчисляват задълженията на абонатите. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от "Топлофикация София" ЕАД, гр. София, с който оспорва въззивната жалба. Счита, че решението в обалваната част е правилно и законосъобразно. Претендира сторените във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение , прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя, в случай, че жалбата бъде уважена.

Третото лице – помагач на ищеца в първоинстнционното производство „Т.С.” ЕООД , не е депозирал в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу ответниците С. А. Г. и Л. А. Г. , които се твърди, че са потребители на доставяна от него топлинната енергия в апартамент № 91, находящ се в гр.

София, ж.к. ******* ******* аб.номер *******. Сочи, че в рамките на периода от м.10.2016 г. до м.04.2019 г. е доставил в имота топлинна енергия на стойност 3242,94 лева, която не е заплатена. Поддържа, че ответниците му дължат тази сума разделно при следните квоти: 5/8 за С. А. Г. и 3/8 за Л. А.

Г.. В исковата молба е изложено, че ответниците дължат на ищеца при посочените квоти и сумите 350,05 лева - обезщетение за забава върху 3 стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2017 г. до 21.07.2020 г .

54,73 лева - възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.03.2017 г. до м.04.2019 г. и 12,03 лева- обезщетение за забава върху сумата 54,73 лева за периода от 01.05.2017 г. до 21.07.2020 г.

Твърди се, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на ищцовото дружество, но ответниците възразили срещу нея. С оглед на това, „Т.С.” ЕАД е предявило исковете, с които иска да бъде признато за установено, че С. А. Г. и Л. А. Г. му дължат разделно сумите 3242,94 лева стойност на топлинна енергия за периода от м. 10.2016 г. до м.04.2019 г., 350,05 лева - обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2017 г. до 21.07.2020 г. , 54,73 лева - възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.03.2017 г. до м.04.2019 г. и 12,03 лева — обезщетение за забава върху сумата 54,73 лева за периода от 01.05.2017 г. до 21.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им изплащане, при квоти: 5/8 за С. А. Г. и 3/8 за Л. А. Г..

С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба С. А. Г. и Л. А. Г. оспорват предявените искове по изложени съображения, предвид на които ищецът не е доставял топлинна енергия на претендираната стойност. Правят възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърл и предявените искове. Претендират сторените по делото разноски.

Третото лице - помагач на страната на ищеца - „Т.С.” ЕООД счита, че исковете са основателни и доказани. Твърди, че дяловото разпределение на топлинната енергия в имота е извършвано при спазване на нормативните изисквания.

От представеното копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 02.06.1986 г. е видно, че правото на собственост върху апартамент № 91, находящ се в гр.

София, ж.к. ******* ******* е придобито от А.С. Г. и от Ц.Ц. Г.. Всеки от приобретателите е придобил по ½ ид.ч. от нея. От представено копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том III, per. № 4626, дело № 406/ 1999 г., се установява, че на 20.08.1999 г. А.С. Г. и съпругата му Ц.Ц. Г. са прехвърлили в полза на сина си С. А. Г. 1/4 ид.ч. от 4 апартамента. Като писмено доказателство е прието копие от удостоверение за наследници на Ц.Ц. Г., от което е видно, че същата е починала на 09.11.2013 г. като вдовица, както и че нейни законни наследници са Л. А. Г. — дъщеря и С. А. Г. - син. Предвид на така представените документи, Л. А. Г. се легитимира като собственик на 3/8 ид.ч. от процесния апартамент, а С. А. Г. на 5/8 от него. По делото е предоставено копие от заявление-декларация от 12.02.2016 г., подадена от С. А. Г. до „Топлофикация София” ЕАД, от което се установява, че същият е поискал да бъде открита партида на негово име, по която да се начислява стойността на топлинната енергия, доставяна в апартамент № 91, находящ се в гр. София, ж.к. ******* ******* аб.номер *******. Заявлението-декларация представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия в посочения имот. От представените от „Т.С.” ЕООД копия от изравнителни сметки за периодите 2016-2017 г.

2017-2018 г. и 2018-2019 г. е видно, че същите са издавани на името на ответника С. А. Г. като клиент на топлинна енергия за апартамент № 91, находящ се в гр. София, ж.к. ******* ******* аб.номер *******.

Следователно, предложението на С. А. Г. отправено до ищцовото дружество за сключване на договор между тях за доставка на топлинна енергия в процесния имот е било прието, доколкото топлопреносното предприятие е открило партида на негово име, по която е начислявало стойността на доставената топлинна енергия. Въз основа на съвпадението на двете нас‐ рещни волеизявленията на страните следва да се приеме, че между „Топлофикация София” ЕАД и С. А. Г. е възникнало валидно облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия, въз основа на което последният е задължен да заплаща на дружеството стойността на доставената топлинна енергия. Този извод съответства и на сключеното между тях споразумение от 16.10.2017 г., копие от което е представено по делото. В него е прието, че цялото задължение за стойността на топлинната енергия, за което е издадена фактура № 0082045662/ 31.07.2017 г., тоест дължимо за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. (видно от копие от съобщение към фактура № 0082045662/ 31.07.2017 г. същата е издадена за задълженията, обх ващащи периода м.05.2016 г. до м.04.2017 г. в общ размер 1155,97 лева, който е посочен в споразумението като цена на топлинната енергия, призната за дължима), е дължимо от С. А. Г., като последният е поел задължение да го погаси разсрочено на вноски в срок до 16.10.2018 г.

5

Чрез сключването на споразумението само с ответника Г. „Т.С.” ЕАД е потвърдило факта, че между тях е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия в процесния апартамент, съответно, че купувач по този договор, който е задължен да заплаща стойността на доставената енергия, е само С. А. Г..

Л. А. Г. притежава 3/8 ид.ч. от апартамента , но същата не е се явява стана по договор за доставка на топлинна енергия и съответно, за нея не са възникнали задължения да заплаща в полза на ищеца част от стойността на доставената енергия. С оглед на изложеното, правилно съставът на СГС е приел, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, предявен срещу Л. А. Г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради неоснователността на този иск, неоснователни се явяват и исковете срещу този ответник с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.