Определение № 4587 от 07.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4587 гр. Варна, 07.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20233100502369 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба Вх.№ 28 856 от 02.10.2023 година на П. Д. К., чрез адв.К. против Разпределение от 29.08.2023 година, по изпълнително дело № 1798/2021 година на ЧСИ Ернандес, рег.№ 894.

В жалбата се сочи, че ЧСИ е нарушил закона, като не му е представил Разпределението, което прави жалбата процесуално допустима; че Разпределението страда от грубо несъблюдаване на конституционни норми и че игнорира принципа на законност.Сочи се, че сумите са неправилно пресметнати и възложени досежно НАП и Банка „ДСК“.Сочи се още, че ЧСИ неправилно е начислил разходи за извършване на справки и че задължението не е било редуцирано съобразно направеното възражение за погасяване на част от задължението.По същество се иска неговата отмяна и извършване на ново Разпределение.

Наред с въззивната жалба против Разпределението е била предявена и Молба за възстановяване на недължимо внесена /надвнесена/ държавна такса.В нея се сочи, че ЧСИ е следвало да изиска заплащането на сумата от 15 лева, а не на сумата от 25 лева, както е сторил и че довнесената сума от 10 лева следва да бъде върната.

По делото са налични и постъпили писмени възражения от страна на ВиК – Варна, чрез ю.к.Д.а.С тях се оспорва жалба и се настоява Разпределението да бъде потвърдено, като законосъобразно извършено.

От мотивите на ЧСИ Ернандес е видно, че жалбата се явява просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане, а в условията на евентуалност се настоява да се остави без уважение.Относно именуваната молба за възстановяване на сумата от 10 лева ЧСИ намира, че същата се явява недопустима и че д.т.е била събрана коректно, съобразно нормата на чл.16 ТДТССГПК.

За да се произнесе по спора, както и след като се запозна с материалите по делото и аргументите на страните, ВОС намери за установено следното:

1

Длъжник в образуваното пред ЧСИ Ернандес изп.производство е лицето П. Д. К., на основание издадени два ИЛ, както следва: за сумата от 269.36 лева главница по задължение спрямо ВиК – Варна и отделно от нова пак в полза на ВиК-Варна сумата от 739.93 лева, сумата от 151.21 лева и 125 лева разноски.

Видно е от материалите по делото, а не се и спори от страните, че са били извършени изпълнителни действия, в резултат на които е било изготвено Разпределение от 29.08.2023 година.За целта и съобразно ГПК, ЧСИ е поканил страните да се запознаят с него, като в съобщенията до тях е посочил две дати, на които може да стане това – едната е била 15.09.2023 година, а при невъзможност – на 21.09.2023 година.Видно е от материалите по делото, че на 15.09.2023 година страните не са се явили, но е видно също така, че Длъжника, чрез своя процесуален представител е получил съобщението за предявяване на Разпределението на 15.09.2023 година /вж.л.88/.

На втората дата за предявяване на Разпределението – 21.09.2023 година страните не са се явили.

При тези данни виждането на съда е следното:

Съобразно нормата на чл.462 Съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден, а ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението.

От материалите по делото става ясно, че ЧСИ Ернандес е съобщила на страните за налично Разпределение, като е постановила запознаването с него да стане на две дати – на 15.09.2023 година и на 21.09.2023 година.Също е видно от делото, че процесуалния представител на Длъжника, в лицето на адв.К. е получил съобщението на 15.09.2023 година, за която дата не се явил, но не се е явил и на втората посочена в съобщението дата – 21.09.2023 година.Следователно от делото е видно, че молителя е бил надлежно призован, чрез своя процесуален представител за това изпълнително действие и следователно е било негово задължение да следи развитието на процеса.ЧСИ е изпълнил задължението си, той е уведомил страните кога ще бъде предявено вече изготвеното Разпределение.В указания ден и час, молителя не се е явил за запознаване с нея, при все, че още на 15.09.2023 година /вж.л.88/ е получил съобщение за това и за наличието на втора дата – 21.09.2023 година.Постъпилата жалба от него е с дата 02.10.2023 година, докато процесуално установения срок за атакуването на Разпределението, при наличието на надлежно уведомяване е до 25.09.2023 година, включително, а на 26.09.2023 година Разпределението е влязло сила и подлежи на извършване.

Редно е да се обърне внимание, че съобразно нормата на чл.462 ал.2 от ГПК това изпълнително действие подлежи на обжалване в ТРИ ДНЕВЕН срок.Обстоятелството, че страната се е запознала, чрез нарочна молба с Разпределението на /вж.л.87/ на 25.09.2023 година отново не санира 2 пропуснатия срок, които в този случай изтича на 28.09.2023 година, включително.Т.е. и в този случай жалбата би се явила просрочена.

По отношение на Молбата за връщане на сумата от 10 лева:

Касае се за отделно производство по реда на чл.4 б от Закона за държавните такси.

Съобразно чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК дължимата д. т. е в размер на 25 лева, като в случая не се касае за приумица на ЧСИ или на съдилищата, а за нормативно определен размер на задължението.Невнасянето му, води до императивното задължение на ЧСИ да върне жалбата, на основание чл.261 от ГПК.В конкретния случай с Бордеро от 02.10.2023 година Длъжника, чрез адв.К. е внесъл по сметка на ВОС сумата от 15 лева, с преводната такса общо от 16.20 лева.По – късно след разпореждане на ЧСИ с ново Бордеро от 27.10.2023 година е била внесена /довнесена/ сумата от 10 лева, с преводната такса общо 11 лева.

Съгласно разпоредбите на чл. 436, ал. 4 вр. чл. 261, т. 4 от ГПК жалбоподателят е длъжен да приложи към жалбата си документ за внесена държавна такса, определена в случая по реда на чл.16 от ТДТССГПК. Указания в горния смисъл изрично са дадени на жалбоподателя от ЧСИ.В случай на неизпълнение ЧСИ е следвало да приложи разпоредбата на чл. 262, ал. 2 от ГПК вр. чл. 436, ал. 4 от ГПК.Вместо това разпореждането му за довнасяне на д.т. е било изпълнено.Не са налице основания за връщане на суми, още повече че сумата от 25 лева е нормативно определена, като е без значение как Длъжника именува жалбата си – дали Частна или Въззивна такава.

Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 година, във всички случаи, когато се образува дело от граждански характер, за което не е предвиден изрично в чл. 1 15 от Наредбата размер на дължимата държавна такса, се събира такса 25 лв.

С оглед на горното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба Вх.№ 28 856 от 02.10.2023 година на П. Д. К., чрез адв.М. К. /ВАК/ против Разпределение от 29.08.2023 година, по изп.дело № 1798/2021 година, по описа на ЧСИ Ивета Луис Ернандес, рег.№.

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба Вх.№ 32206 от 27.10.2023 година от П. Д. К., чрез адв.М. К. /ВАК/ за възстановяване на недължимо внесена сума – доплатена д.т. в размер на 10 /десет/ лева, по сметка на ВОС.

Определението, което следва да се съобщи на страните подлежи на обжалване в едноседмичен срок от уведомяването, пред състав на Апелативен съд-Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4