Решение № 25 от 10.01.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Плевен, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Даскалова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело № 20234430102867 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Гр.д.№ 2867/2023г. по описа на Районен съд-Плевен е образувано въз основа на е образувано въз основа на искова молба от И. Е. И., ЕГН **********, с.***, обл.Плевен, ул. „***“ № *** с настоящ адрес: с.***, обл.Плевен, ул. „***“ №*** чрез *** К. И. Б., против „***“ *** ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, район „***“, жк. „***“ ул. „***“ ***, офис *** представлявано от А.Д.С..

Делото е образувано като гр.д. №20221***10154575 по описа на Софийски районен съд, като е изпратено по компетентност на РС-Плевен с Определение от 30.03.2023г.

На 24.07.2023 г. по делото са постъпили отговор на искова молба и насрещна искова молба от „***“ *** ЕИК ***.

В исковата молба се твърди, че на 19.05.2022 г. между „***“ *** и И. Е.

И. е сключен договор за потребителски микрокредит от разстояние. Сочи се, че по силата на Договора „***” *** е поел задължението да предостави на потребителя по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 1000 лв., а И. И. се 1 е задължила да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва:

-сума на кредита - 1 000,00 лв.

-срок на кредита - 10 месеца

-годишен лихвен процент -41,16%

-годишен процент на разходите - 49,89 %

-дължима сума по кредита - 1 198,20 лв.

Твърди се в исковата молба, че съгласно чл. 6 от процесния договор за кредит, И. И. е следвало да предостави обезпечение. Сочи се, че в случай, че такова не бъде предоставено, клаузата на чл. 7 от процесния договор за кредит, предвижда, че потребителят следва да заплати неустойка в размер на 644,70 лв. (повече от половината от главницата по процесния договор за кредит).

Излагат се доводи, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а в условията на евентуалност, ако Съдът приеме, че процесния договор за кредит не е изцяло недействителен, то същия съдържа нищожни клаузи. Отправено е искане Съдът да прогласи на първо място пълната недействителност на Договора за потребителски кредит или в условията на евентуалност - да прогласи нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него.

Твърди се, че в настоящия случай, процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради наличието на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК.

Изложени са доводи, че шрифтът е по-малък от 12, което се отнася и за Общите условия към него. Твърди се, че Общите условия, освен че не отговарят на изискването за шрифт, поради липсата на разстояние между редовете и абзаците, са трудни за възприемане от потребителя, което е нарушение на ЗПК и ЗЗП.

Твърди се, че съгласно чл.11, ал.1, т.6 ЗПК , като задължителен реквизит на договорите е посочен срок на договора за кредит, като в процесния договор такъв срок липсва. Сочи се, че същият съдържа единствено погасителен план на вноски, което според ищеца не следва да се тълкува като 2 срок на договора.

Излагат се съображения, че в чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, като задължителен реквизит от съдържанието на всички договори за потребителски кредити е регламентирано да бъде посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато методика в процесния договор липсва.

Твърди се също така, че е нарушена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора следва да е посочена не само цифровата стойност на годишния лихвен процент, но и изчерпателно да се посочат всички разходи, които потребителят ще направи и които са отчетени при формирането на годишния процент на разходите, тъй като потребителят е икономически слабата страна по процесния договор.

Твърди се, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.

11 ЗПК, тъй като в Договора, както и в погасителният план не може да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка вноска и дали се дължат други такси по кредита /каквато е задължително вменената неустойка по чл. 6, ал. 2 от процесния договор/.

Ищцата счита, че в процесния договор за кредит е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 12 от ЗПК.

Твърди се, че при сключване на процесния договор за кредит, на ищцата не са представяни Общите условия към него, тя не ги е подписала на всяка страница, каквито са изискванията на Закон за потребителски кредит, което на самостоятелно основание води до недействителността на процесния договор за кредит.

Ищцата излага доводи, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен и поради изискването за предоставяне на обезпечение, предвидено в чл. 6 от същия, респективно поради обективираното в чл. 7 от договора, задължение за заплащане на неустойка. Твърди се, че в чл. 6 от договора за потребителски кредит, кредиторът едностранно е вменил задължение за потребителя да предостави обезпечение за кредита, като чисто формално е предоставил 2 опции, както и срок от 3 дни, който се явява крайно недостатъчен за условията, които следва да бъдат изпълнение преди изтичането му. Твърди се, че клаузата на чл. 6 от процесния договор за кредит предвижда задължение, което на практика е неосъществимо.

3

Излагат се доводи, че нищожна поради противоречие с добрите нрави е клаузата на чл. 7 от процесния договор за кредит, регламентираща, че в случай, че ищцата не предостави обезпечение, съгласно чл. 7 от процесния договор, същата дължи заплащането на неустойка в размер на 644,70 лв. представляваща повече от половината от главницата по процесния договор за кредит. Твърди се, че това всъщност представлява скрита добавка към възнаградителната лихва.

Ищцата счита, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е уговорена за едно практически неизпълнимо задължение за предоставяне на обезпечение, излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, а допълнително възнаграждение за кредитополучателя.

Сочи се, че неустойката не е включена и при формиране на ГПР, което е заобикаляне на материалния закон и по-точно на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Ищцата счита, че нищожна като противоречаща на добрите нрави е и клаузата, включена в процесния договор за кредит, фиксираща размера на възнаградителната лихва на 41,16%. Излага доводи, че допустимият размер на договорната лихва не може да надвишава трикратния размер на законната лихва.

Отправено е искане за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 19.05.2022 г., сключен между ищцата И. Е. И. и ответното дружество - „***“ *** поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. При условията на евентуалност е отправено искане за прогласяване на нищожността на клаузата на , регламентираща лихвен процент в размер на 41,16% и чл. 7 от процесния договор за кредит, възлагащ в тежест на ищцата И. И. да заплати неустойка за непредставяне на обезпечение по кредита.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорва изцяло основателността на предявения иск от страна на ищеца. Отправено е искане претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

4

Излагат се аргументи, че процесният договор е действителен. Сочи се, че е изготвен на шрифт 12, че има нужното разстояние между абзаците, както и че Общите условия са написани по ясен и недвусмислен начин, Твърди се, че в процесния договор ясно и недвусмислено е написано „Кредиторът предоставя на Потребителя потребителски микрокредит от разстояние в размер на 1000 лева, за срок от 10 месеца..., като същата информация се съдържа и в част II, т.4 от предоставени на потребителя СЕФ.

Твърди се, че разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9а ЗПК не е приложима към процесния договор, тъй като, както е посочено в § 1, същият е с фиксирана годишна лихва, а изискването на чл. 11, ал.1, т.9а ЗПК се отнася за договори с променлив лихвен процент.

В отговора на искова молба се излагат съображения, че са спазени изискванията на чл. 11, ал.1 т.10 ЗПК, а именно: в §1 от договора е посочен размерът на отпуснатия кредит, годишният лихвен процент, годишният процент на разходите в размер на 49,89%, както и размерът на общата сума за погасяване по кредита. Сочи се, че изискване за посочване в договора на всички разходи, които се включват в ГПР, като условие за неговата действителност, ЗПК не поставя. Твърди се, че е достатъчно цифрово посочването на ГПР, като вида на разходите, от които се формира са посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Излагат се аргументи, че в § 19 от процесния договор се съдържа подробен погасителен план с информация за размера и падежа на всяка вноска, колко главница и колко лихва се погасява с нея, размер на неустойката, в случай че такава бъде начислена, както и какъв е размерът на вноската, в случай че бъде начислена неустойка.

Сочи се, че възраженията на ищцата по отношение на чл.11, ал.1, т.12 е поредно бланкетно изложено твърдение, в което не се съдържа никаква конкретика.

Сочи се, че договорът е сключен от разстояние, за който съответно се прилага Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), като ищцата е кандидатствала за кредита, подавайки заявка в онлайн платформата на дружеството на адрес www.creditgroup.cc, като за тази цел е предоставила три имена, ЕГН, личен мобилен телефон, имейл, сумата, която 5 желае да й бъде отпусната и период на кредита.

В тази връзка се сочи, че „***“ *** изпраща имейл до потребителя, с който го уведомява, че ще отпусне поискания от него кредит, съгласно желаните параметри. Твърди се, че в същия имейл се съдържа линк и прикачени екземпляр от Договора за потребителски кредит и Общите условия към него, Преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, представляващ Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, Преддоговорна информация по чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и Декларация-съгласие за обработка на личните му данни, с които Потребителят да се запознае преди да реши дали да се обвърже с конкретния Договор за кредит.

Сочи се, че след като потребителят се запознае с приложените документи и се съгласи с параметрите на договора, натиска /използва/ изпратения в имейла линк, който го препраща към страница с форма за подписване на сървъра на „***“ ***. Подробно се описва процедурата – предоставяне на линк, е озаглавен "линк за подписване на договора", препращане съдържащо уникален * * * (уникална комбинация от 64 знака, генерирана за конкретния клиент, с имейла, който е предоставил и конкретната заявка), в която следва да въведе успоредно изпратен му с имейла, генериран специално за него ПИН код. Сочи се, че на предоставен от кредитополучателя телефон - ***, е изпратен ПИН с уникален номер ***, който по-късно е въведен в системата от кредитополучателя за потвърждаване на подписването на Договора за кредит. Сочи се, че едва след въвеждането на ПИН кода, потребителят потвърждава сключването на договора като кликва последователно „Съгласен съм“ и „Потвърждавам подписването на договора“, след което на сървъра на кредитополучателя се удостоверява, че от уеб форма с адрес, съдържащ уникалния *** е въведен уникалния ПИН, предоставен на кредитополучателя. Едва тогава процесът на подписване получава статут "валиден" и предстои отпускане на сумата по кредита. Твърди се, че страните „***“ и И. И. са изпълнили всички стъпки, описани по-горе.

Ответникът счита възраженията на ищцата по отношение на неустойката за неоснователни. Сочи, че кредитът е предоставен при 6 фиксирана годишна лихва в размер на 41,16% на година. Излага доводи, че неустойката, договорена между страните в §7 от процесния договор, няма характера на договорна лихва.