Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1273 от 13.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 609/2024
Вид
Решение № 1273
Подписан
13.11.2025
Състав
Велина Дублекова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14, ал. 1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл.24 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл.5, ал.2 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл. 161, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.163, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.200 · Кодекс на труда
  • чл.200, ал.1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 1273 гр. Пловдив, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20245300100609 по описа за 2024 година

Предявени са субективно пасивно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, чл.49 вр.45 от ЗЗД и чл.45 ЗЗД.

Ищецът М. С. М., ЕГН **********, с адрес с.*****, моли съда да осъди „Е. Строй“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление с. *****, Р.

Ш. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес с. *****, К. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *****, и „С. Груп Инвест“ ООД, ЕИК 202951055, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Юндола“ № 71Б, да му заплатят солидарно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на трудова злополука от *****г., ведно със законната лихва върху тази сума от *****г. до окончателното изплащане на сумата.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ищецът е бил в трудови правоотношения с ответника „Е. Строй“ ЕООД, когато на *****г. е претърпял инцидент на строителен обект – новострояща се сграда, находящ се в гр. *****, който инцидент е признат с разпореждане на ТП НОИ – гр.

Пловдив за трудова злополука. Ищецът твърди, че се намирал на пети жилищен етаж от сградата и изпълнявал дейност по затваряне на кофража, 1 като за целта се качил на двураменна стълба, за да постави щифтовете на кофража, но стълбата се заклатила, ищецът загубил равновесие и поради липса на обезопасителни съоръжения на крайните контури на плочата на 5-ти жилищен етаж е паднал от етажа на сградата върху складиран стиропор на тераса на първия етаж от сградата. Твърди, че внезапното травматично увреждане на здравето му е възникнало не в следствие от падане от стълбата на плочата на 5-ти жилищен етаж, а в резултат от падането от плочата на 5-ти жилищен етаж, която се намира на кота +14,55 м върху терасата на първи жилищен етаж, който се намира на кота +3,50 , поради липса на ограждащи съоръжения. Вследствие на трудовата злополука на ищеца са причинени множество травми, подробно описани в исковата молба. Състоянието му наложило хоспитализация за 35 дни, били му извършени три оперативни интервенции. След изписването му от болница ищецът е в дома си в с. *****, като до настоящия момент той е на легло и ограничено подвижен. Продължава да изпитва болки, които са денонощни и със силен интензитет. Не може да се обслужва самостоятелно и да се грижи за личната си хигиена и тоалет, постоянни грижи за него полагат членовете на семейството му. Случилото се отразило много тежко на психиката му, изпитвал голямо притеснение затова, че съпругата и децата му трябвало непрекъснато да го обслужват, същевременно се чувствал обзеверен, обвинявал се ,че е в тежест на семейството си, затворил се в себе си. Ищецът развива аргументи, че и четиримата ответници носят по отношение на него солидарна отговорност за обезвреда от претърпените от него вследствие на трудовата злополука неимуществени вреди. По отношение на ответника „Е. строй“ ЕООД сочи, че неговата отговорност произтича от това, че по време на трудовата злополука ищецът е бил с него в трудови правоотношения. По отношение на ответника Р.

Е. твърди, че неговата отговорност произтича от това, че доколкото при разследването на трудовата злополука не са посочени конкретни физически лица, които да отговарят за осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд при дружеството „Е. строй“ ЕООД, то същият като ***** на дружеството се явява лицето, което носи задължението да осигури безопасни условия на труд. По отношение на ответниците К. К. и „С. Груп Инвест“ ООД излага следните обстоятелства, въз основа на които мотивира тяхната солидарна отговорност: СМР, извършвани от „Е. строй“ ЕООД на обекта са били възложени с договор от „С. Груп Инвест“ ООД, който е основният 2 изпълнител на строежа, а „Е. строй“ ЕООД е негов подизпълнител за част от строителните дейности на обекта. Дружеството „С. Груп Инвест“ ООД, имащо качество на „строител“, и в това си качество носи отговорността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на всички лица, които имат връзка със строежа. По отношение на ответника К. К. твърди, че неговата отговорност произтича от това, че доколкото при разследването на трудовата злополука не са посочени конкретни физически лица, които да отговарят за осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд при дружеството „С. Груп Инвест“ ООД, то същият като ***** на дружеството се явява лицето, което носи задължението да осигури безопасни условия на труд на строителния обект. Отговорността на „С. Груп Инвест“ ООД се обосновава като гаранционно- обезпечителна по отношение на отговорността на неговия ***** К. К., който е отговарял за безопасните и здравословни условия на труд на строителния обект.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците „Е. строй“ ЕООД и Р. Ш. Е. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете като неоснователни, с искане за тяхното отхвърляне.

Ответниците твърдят, че вредите са причинени от противоправно и самонадеяно поведение на ищеца, за което излагат подробни съображения.

Твърдят, че на ищеца му е проведен инструктаж по безопасност и здраве, както и че същият в нарушение на конкретно цитирани в отговора на исковата молба законови разпоредби, е използвал преносима стълба за работа по колона с височина 14,5 м., не е използвал лични предпазни средства, използвал е стълба, която не е била подходяща в настоящия случай – с размер 3 м, застанал е на стълбата на един крак, а с другия е бил стъпил на неукрепената колона, не е съобщил на работодателя си за опасност на строителния обект – липса на обезопасителни съоръжения. В условията на евентуалност, по наведените доводи за извършени от ищеца нарушения на цитираните в отговора на исковата молба законови разпоредби, твърдят, че вредите са резултат от съпричиняване от страна на ищеца. Ответниците развиват съображения, че обезопасяването се дължи от главния изпълнител „С. Груп Инвест“ ООД, а не от подизпълнителя на строителния обект „Е. строй“ ЕООД. Релевират възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като излагат съображения, че претендираното от ищеца обезщетение е прекомерно завишено, в 3 противоречие с принципа за справедливост, както и че не отговаря на претърпените от него неимуществени вреди.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците „С. Груп Инвест“ ЕООД и К. Н. К. са подали отговор на исковата молба.

Ответниците оспорват предявените по отношение на тях искове като неоснователни, с искане за тяхното отхвърляне по съображения, че не е налице договореност между ответниците „Е. Строй“ ЕООД и „С. Груп Инвест“ ООД за съвместни дейности при изпълнението на грубия строеж на обекта и изцяло в задълженията на „Е. Строй“ ЕООД е осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд при извършването на дейности на височина. Релевират възражение за съпричиняване на ищеца, като обосновават проявена от негова страна груба небрежност, тъй като е извършил всички дейности, довели до злополуката, в нарушение на всички правила за безопасност. Оспорват претенцията за неимуществени вреди като прекомерно завишена и несъответстваща на претърпените болки и страдания и на икономическата обстановка в страната. Твърдят, че са налице обстоятелства, които изключват солидарната отговорност на ответниците К.

К. и „С. Груп Инвест“ ООД, по съображения, че пострадалият при трудова злополука няма право на обезщетение по чл.45 от ЗЗД, когато вредите са настъпили изключително в резултат на неговото поведение, като в случая ищецът е допуснал груба небрежност, която е основата причина за настъпване на инцидента, както и по съображения, че наличието на договорни отношения между двете дружества изключва възможността да бъде предявен самостоятелен иск по чл.49 от ЗЗД спрямо „С. Груп Инвест“ ООД.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.

По основателността на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл.235 от ГПК, намира следното от фактическа и правна 4 страна:

С доклада по делото е признато за безспорно и ненуждаещо от доказване обстоятелството, че ищецът е бил в трудови правоотношение с ответника „Е. строй“ ЕООД към *****г., на длъжност *****, строителство, както и обстоятелството, че на *****г. по време на изпълнение на трудовите си задължения, на строителен обект, находящ се в гр. ***** в УПИ с идентификатор *****, ищецът е претърпял инцидент, признат за трудова злополука с Разпореждане № ***** на ТД НОИ – Пловдив.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства (писмениматериалите, съдържащи се в преписка на ТД НОИ по трудова злополука, във връзка с която е издадено Разпореждане № *****; в преписките на Дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Пловдив за извършени проверки на „Е. Строй“ ЕООД и „С. Груп Инвест“ ООД и материалите по ДП № 12/2023г.; и гласнипоказанията на свидетелите К. М., И. К., Б. Ю. и Н. К.), както и от заключението по СТЕ се установява следния механизъм на инцидента, признат за трудова злополука:

На *****г. ищецът е изпълнявал трудовите си задължения като строителен ***** на строителен обект: „Жилищна сграда с подземен паркинг“, в поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр. *****, бул. *****, като конкретната му задача за този ден, разпределена от ***** св.

Б. Ю., била заедно със свидетеля К. М. да изпълняват дейност по укрепване на кофраж на колони и шайби. Около 11,00 часа ищецът се е намирал на пети жилищен етаж (+14,55 м) на новостроящата се сграда. При поставяне на щифтовете на една от колоните (външна колона /на фасадата/), намираща се на около 1,40 м- 1,5 м от края на плочата (съгласно показанията на св. М. и св.

К.), за да затвори кофража, ищецът използвал двураменна стълба с височина между 2 м и 3 м (по отношение на височината на стълбата свидетелските показания имат известни различия – св. М. описва стълбата „някъде 2 м и повече“, а св. К. „3 метрова). При слизане от стълбата ищецът залитнал и паднал заедно със стълбата на плочата на кота +14,55 м, след което се приплъзнал по плочата, опитал се да се задържи на арматурните железа на плочата /на терасата/, но не успял, вследствие на което паднал върху складиран стиропор на тераса на първи жилищен етаж на сградата /на кота +3,50 м/. Безспорно се установява от показанията на двамата свидетели – 5 очевидци на падането на ищеца от стълбата /св. М. и св. К./, че ищецът първо пада от стълбата на плочата на пети жилищен етаж, опитал се е да се задържи на плочата, като се хване за вертикалната арматура на терасата, но не е успял и след това е паднал върху плочата на първи жилищен етаж. Показанията и на двамата свидетели са еднопосочни и непротиворечиви за това, че ищецът първо е паднал заедно със стълбата на плочата на пети етаж, преплъзнал се е по плочата към ъгъла на терасата, като тялото му от кръста към главата е било навън, докато останалата част все още е била на плочата на пети етаж, когато ищецът е направил опит да се задържи, като се хване за арматурата, но същата се е огънала под тежестта на тялото му и той е паднал втори път надолу. Св.

М. се е опитал да стигне до ищеца, за да го хване за краката, но не е успял да стигне до него преди ищецът да падне надолу. От показанията на св. М. се установява, че ищецът не е бил вързан, но според св. М. предвид, че са работили на плочата /а не вън на фасадата/ не е имало възможност за връзване.

Безпротиворечиво се установява както от писмените доказателства, така и от свидетелските показания и заключението на СТЕ, че плочата на пети жилищен етаж /на кота +14,55 м/ не е била обезопасена с колективни предпазни средства /ограждения, платформи, предпазни мрежи или други подобни/, в частност с ограждения, които са достатъчно високи и са изградени най- малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце. От заключението на СТЕ се установява, че при описания механизъм на инцидента (ищецът първо пада от стълбата на плочата на пети жилищен етаж, приплъзва се по нея и след това пада на плочата на първи жилищен етаж) наличието на което и да е било обезопасително съоръжение – парапети и/ или обезопасителни мрежи, би предотвратило инцидента и ищецът нямаше падне от височина кота +14,55 м на кота +3,50 м.