Решение № 106 от 28.04.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. *****, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20223130100647 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Й. И. Й. предявява срещу „Вива Кредит“ ООД при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове за нищожност на уговорената в чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем Standart 14 №5782959 от 07.02.2020 г. такса за експресно разглеждане на документи в размер на 638.28 лева на основание чл. 10а, ал. 2, вр. с чл. 21 от ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и нищожност уговорената в чл. 5, ал. 2 от договор за паричен заем Standart 14 №5782959 неустойка в размер на 452.52 лева, поради заобикаляне на императивните разпоредби на чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, на основание чл. 21 от ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, евентуално като противоречаща на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че сключва с ответника договор за кредит №5782959 от 07.02.2022 в размер на 2800.00 лева, като в договора се предвижда неустойка в 425.52 лева, поради непредоставяне на обезпечение.

Заявява, че процесната неустойка е нищожна, поради противоречие на същата с императивните разпоредби на чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, на основание чл.

21 от ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от 1

ЗПК, евентуално като противоречаща на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ГПК. Заявява, че неустойката е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като води до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното отношение и до злепоставяне на интересите на ищеца. Отделно ищецът твърди, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като размерът й е почти равен на половината от главницата по кредита и че не е индивидуално уговорена. Още в исковата молба посочва, че клаузата за неустойка заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което я прави нищожна на основание чл.

21 от ЗПК. Отделно се твърди и нищожност на уговорената такса за експресно разглеждане на документи, поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като не се включват в ГПР. Излагат се подробни съображения в исковата молба.

По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове. Претендира се заплащане на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Вива Кредит“ ООД депозира писмен отговор чрез упълномощения от него процесуален представител, който оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че вземанията за неустойката и такса за експресно разглеждане на документи не са в противоречие с добрите нрави и че не заобикалят на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и че не следва да се включва в ГПР. Излагат се подробни съображения. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

„Вива Кредит“ ООД предявява насрещни искове при условията на обективно кумулативно съединяване срещу Й. И. Й.[1]Д. за осъждането й да заплати на дружеството следните парични вземания, дължими по договор за паричен заем № 5782959/07.02.2022 г.,: Главница в размер на 1107.54 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.; Договорна лихва в размер на 129.81 лева, начислена за периода от 04.04.2022 г. до 25.08.2022 г.;

В насрещната искова молба се посочва, че страните сключват договор за заем № 5782959 от 07.02.2022 г., по силата на който „Вива кредит“ ООД предоставя на Й. И. Й. сумата от 1300.00 лева, която следва да се върне на 18 равни месечни вноски, всяка в размер на 118.79 лева, с фиксиран годишен 2 лихвен процент от 40.32 %, ГПР 49.39 % и общ размер на плащанията:

1300.00 лева главница; 638.28 лева такси за експресно разглеждане и 199.94 лева договорна лихва. Заявява се, че към момента на депозиране на насрещната искова молба заемателката дължи главница в размер на 1107.54 лева и договорна лихва 129.81 лева за периода от 04.04.2022 г. до 25.08.2022 г. Претендират се разноски.

В писмения отговор на насрещната искова молба се твърди, че договорът е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави. В тази връзка се посочва, че размерът на възнаградителната лихва, прави вземането нищожно на това основание. Отделно се заявява, че договорът е недействителен на предвидените в чл. 22 от ЗПК основания, както и че не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, т.11, т. 20 от ЗПК. Излагат се подробни съображения в писмения отговор. Моли се за отхвърляне на предявените насрещни искове. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. Представя писмено становище, с коeто поддържа предявения иск. Моли за уважаването му. Ответникът не се представлява в о.с.з. Депозира молба, с която поддържа предявените насрещни искове. Моли за уважаването им.

Фактически констатации и правни изводи на съда:

По делото се установява по категоричен начин възникването на облигационно правоотношение между страните по договор за паричен заем Standart 14 № 5782959 от 07.02.2022 г., по силата на който Й. И. Й. има качеството на заемател, а „Вива Кредит“ ООД – на заемодател. В случая кредитното правоотношение попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което императивните разпоредби на този закон следва да бъдат служебно съобразени и приложени от съда.

В чл. 5, ал. 1 от договора се предвижда задължение за ищеца в срок от три работни дни от усвояването на сумата по договора, да обезпечи кредита с поръчителство или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка на основание чл. 5, ал. 22 от договора в размер на 425.52 лева.

Такова договаряне обаче противоречи и заобикаля изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 от ЗПК) и да предложи 3 добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна на получените гаранции. Такава уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитодателя да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК). Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Като последица от това, опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. На последно място, уговарянето на такава неустойка противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя задължение за заплащане на още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди.

Горното мотивира съдът да приеме, че уговорената неустойка в размер на 425.52 лева за недаване на обезпечение е нищожна, поради заобикаляне на императивните разпоредби на чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, на основание чл.

21 от ЗПК.

В чл. 1, ал. 3 от договора се уговаря, че за извършената от „Вива Кредит“ ООД допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Й. И. Й. дължи такса в размер на 638.28 лева.

Претендираната такса за екпресно разглеждане на документите, чрез които длъжникът кандидатства за отпускане на кредита противоречи пряко на ал. 2 на чл. 10а от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. А експресното разглеждане на документи, респ. проверката на платежоспособността на длъжника, е част от процедурата по усвояване на 4 кредита. Съдът намира, че с тази такса кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Изводът на съда за нищожността на тази уговорка се подкрепя и от това, че липсва предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да обоснове начисляването на претендираната от него такса – не е ясно каква е разликата между експресното и обичайното преглеждане на документите и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „експресно разглеждане на документи“. Отделно от това уговореният размер на тази такса представлява около 30 % от размера на самия кредит, като не е ясно въз основа на какви критерии е формиран този необосновано висок размер, което затвърждава извода на съда, че по същество тази уговорена „такса“ оскъпява по скрит начин кредита, респ. ГПР, като основен критерии за длъжника при определяне на финансовата тежест на кредита.

Предявените искове за нищожност на уговорените в чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от договора вземания за такса за експресно разглеждане на документите и неустойка при непредоставяне на обезпечение, следва да се уважат.

По делото е прието за безспорно между страните, че Й. И. Й.[1]Д., в качеството й на заемател, и „Вива Кредит“ ООД, в качеството му на заемодател, се сключват договор за паричен заем Standart 14 №5782959/07.02.2022 г., по силата на който Й. И. Й. усвоява сумата от 1300.00 лева, която следва да се върне за срок от 36 седмици, на 18 двуседмични вноски в размер на по 118.79 лева за периода от 22.02.2022 г. до 17.10.2022 г., чиито падежни дани са обективирани в чл. 3, ал. 1, т. 4 от договора. Страните се уговарят, че месечната погасителна вноска е в размер от 118.79 лв., като е установен месечен лихвен процент от 40.32 % и годишен процент на разходите от 49.39%.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита по арг. чл. 11, т. 10 от ЗПК, включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, 5 възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

В случая, страните се уговарят, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49.39 %, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Въпреки, че в клаузите на договора не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключване на договора, последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая съдът установява съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Разпечатката съдържа 31 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/43d2d8b1-45d9-4bf9-a9ec-a355e7525e74