Определение № 1046 от 13.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1046 гр. София, 13.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно частно наказателно дело № 20261100601523 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4 вр. чл.

270, ал. 1 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от подсъдимата П. М.

Д., срещу протоколно определение от 06.02.2026 г., постановено по НОХД № 676/2026 г. по описа на СРС, НО, 11-и състав, с което е оставена без уважение молбата искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимата П.

М. Д. от "Задържане под стража" в по-лека.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Моли се атакуваният съдебен акт да бъде отменен в цялост.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на защитата, намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като e насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за това лице и в законоустановения срок. Разгледана по същество обаче същата е неоснователна.

Срещу подсъдимата П. М. Д. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода”.

На досъдебното производство по отношение на подсъдимата е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

След приключване на разследването по делото наказателното производство е било пренесено в неговата съдебна фаза, като материалите по делото са били внесени в СРС-НО с обвинителен акт, на 13.01.2026 г., с който прокурорски акт се поддържа повдигнатото срещу П. М. Д. обвинение по чл.

196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК.

1

Първоинстанционният съд е насрочил делото в разпоредително заседание на 06.02.2026 г.. В съдебно заседание по реда на чл. 270 НПК с определение от 06.02.2026 г., СРС, НО, 11-и състав е оставил без уважение молба за изменение на взетата по отношение на подсъдимата П. М. Д. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.

Така постановеното определение, предмет на проверка в настоящото производство, въззивната инстанция намира за правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 270, ал. 1 НПК въпросът за изменение на мярката за процесуална принуда може да се поставя по всяко време на съдебната фаза.

Искането е основателно при промяна на обстоятелствата, която следва да обосновава извод за отпадане на опасността от укриване на подсъдимия/мата и да обуслови необходимостта от отмяна на наложената мярка за процесуална принуда.

Подсъдимата П. М. Д. е предадена на съд за тежко умишлено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК, за което е предвидено наказание „Лишаване от свобода“. Това сочи, че и към момента продължава да е налице тази необходима формална предпоставка за задържането на Д..

Подсъдимата Д. е с установена самоличност и постоянен адрес от първоинстанционния съд, поради което настоящият състав също намира, че не съществува реална опасност тя да се укрие от органите на наказателното производство.

Налице обаче е реална опасност подсъдимата П. М. Д. да извърши престъпление, в случай, че й бъде наложена по-лека мярка за неотклонение, тъй като от приложената по делото справка съдимост се установява, че деянието, предмет на НОХД № 676/2026 г., в чието извършване подсъдимата Д. е обвинена, е било извършено в условията на опасен рецидив. От справката за съдимост на подсъдмидата се установяват огромен брой осъждания, въпреки младата й възраст. По-голямата част от тях извършвани на територията на ЕС. Част от тях поставят инкриминираното деяние и в условията на опасен рецидив. В тази връзка по силата на членството на България в ЕС, съдът намира, че опасност от извършване на престъпление не просто е налична, но и същата е с интензитет към максималния и би могла да бъде парирана, единствено посредством настоящата мярка за неотклонение.

Това обстоятелство мотивира извод за висока степен на опасност от извършване на обществено опасно деяние от страна на подсъдимата Д., ако същата не бъде изолирана от другите членове на обществото и то в условията на следствения арест.

Настоящата съдебна инстанция също намира, че с оглед гарантиране, постигане целите на мерките за неотклонение, наложената спрямо подсъдимата П. М. Д. мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се 2 явява несъразмерно тежка, а необходима за постигане на такъв законосъобразен резултат. Явява се пропорционална на преследваните цели и не създава повече ограничения от действително необходимите за провеждане на ефективен наказателен процес.

От гореизложеното и на основание чл. 345, ал.1 НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, VII-и въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 06.02.2026 г., постановено по НОХД № 676/2026 г. по описа на СРС, НО, 11-и състав, с което е оставена без уважение молбата искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимата П. М. Д. от "Задържане под стража" в по-лека.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3