Решение № 397 от 20.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100513403 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 14629 от 25.07.2024 г. по гр.д. № 21321/2023 г. Софийски районен съд, 73 състав признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н. П. Д., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: На основание чл. 150, ал. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД – 73.70 лв., представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес в гр. ****, за периода май 2019 - април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34635/2022 г. на СРС, 73 състав - 28.06.2022 г., до изплащането на сумата; На основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – 17.82 лв. - възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода май 2019 - април 2020 г. във връзка с договора за продажба на топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес в гр. ****, за периода май 2019 - април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 34635/2022 г. на СРС, 73 състав - 28.06.2022 г., до изплащането на сумата, като отхвърлил иска за главница за топлинна енергия за разликата до пълния 1 му предявен размер от 168.87 лв. и за периода май 2018 - април 2019 г., и изцяло - исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 38.23 лв., претендирана като обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 03.06.2022 г., и 4.12 лв., претендирана като обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. - 03.06.2022 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 409.59 лв. – разноски за исковото производство, и сумата 29.97 лв. – разноски за заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете. Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Н. П. Д., която го обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не била длъжна да ползва интернет, в който смисъл било правен нонсенс твърдението, че публикацията в сайт на монополиста е покана за плащане. Не било доказано да има задължения за имота, тъй като от 2001 г. двата радиатора в имота били демонтирани, а по-късно поради това, че лирата в банята оставала студена, същата била изключена от монополиста. Имотът бил на последен етаж и щрангът оставал студен. Имотът бил необитаем и от 8 години не се ползвала и топла вода. Назначените по делото СТЕ, които оспорила, били изготвени въз основа на данни на монополиста. След като имотът бил необитаем, ответницата не се явявала потребител на ТЕ по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Не претендира разноски.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваните части като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна 2 страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е правилно в обжалваните части по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 168.87 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. ****, аб. № 46900, за сумата 38.23 лв. – лихви за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 03.06.2022 г., за сумата 17.82 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., и за сумата 4.12 лв. – лихви за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 03.06.2022 г. Претендирана е и законната лихва върху главниците от подаване на заявление по чл. 410 ГПК на 28.06.2022 г. до окончателното плащане. За вземанията е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34635/2022 г. на СРС, 73 състав.

Предмет на въззивна проверка е решението в частите, с които исковете за главници са уважени. Предвид извода за валидност, в необжалваните отхвърлителни части първоинстанционното решение е влязло в сила.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да 3 монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 . Според чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр.

Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и в един местен всекидневник, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на 4 писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая по делото не е било спорно, и по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно обстоятелството, че в процесния период ответницата е била собственик на топлоснабдения имот.

Ето защо по делото е установено, че в процесния период между ищеца и ответницата е съществувало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди, със съдържание по Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от 12.08.2016 г., като отношенията им в процесния период са се регулирали от ЗЕ и подзаконовите актове по прилагането му. Като клиент на топлинна енергия за битови нужди, ответницата дължи цената на доставената в имота й топлинна енергия.

Ето защо неоснователен е доводът в жалбата ответницата да нямала качеството потребител/клиент, тъй като имотът бил необитаем и в него не се ползвала ТЕ за отопление на имот и ТЕ за БГВ. Както беше посочено, съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. По въпроса е налице произнасяне и от СЕС (решение от 09.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС), съгласно което се допуска национална правна уредба, която 5 предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, както и се допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Подаването на топлинна енергия за сградната инсталация, а оттам и за общите части на сграда - етажна собственост, което се извършва вследствие на взетото от етажната собственост решение за присъединяване на сградата към централното отопление, не може да се смята за непоръчана доставка на централно отопление по смисъла на член 27 от Директива 2011/83.

Въззивният съд намира за неоснователни доводите на въззивницата във връзка с доказването на доставената в имота топлинна енергия и нейното количество.