Решение № 387 от 08.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. В., 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Роксана Св. Й.а в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20253100601408 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Н. Г., чрез адв. Г. срещу определение № 4233 от 04.09.2025 г. на ВРС, постановено по НОХД № 3068 / 2025 г., с което на основание чл. 343б, ал. 5 от НПК е присъдена равностойността на управлявания от Г. лек автомобил ******, с ДК № *******.

В частната жалба се застъпва становище за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Счита се, че с разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК законодателят не е обезпечил баланса между ограничението на правото на собственост на извършителите на престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК. Изложени са пространствени аргументи. Систематизирано: атакуваният акт противоречи на трайната и ангажираща практика на ВКС, конфронтация с изискванията на Рамково решение 2005/2012/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г., непропорционалност на санкцията. Иска се отмяна на определението, респ. съда да не присъжда равностойността му.

В съдебно заседание прокурор от Окръжна прокуратура-Варна счита, че нормата на чл. 343б, ал.5 от НК е приложима без оглед на това дали се касае за предмет или за средство, по смисъла на чл. 53 от НК, след като тя е специална и е предвидена в особената норма, съда е длъжен да я приложи.

1

Защитникът на осъденото лице- адв. Г., поддържа изложеното във въззивната жалба.

Настоящият въззивен състав, като взе предвид въззивната жалба на осъдения Г., материалите по делото и като съобрази становищата на страните, застъпени в съдебно заседание, и след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Със Споразумение за прекратяване на наказателното производство, страните са приели за безспорно от фактическа страна, че обв. Г. на 16.07.2025 г. в гр. В., управлявал моторно превозно средство лек автомобил ******, с ДК № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,23 на хиляда, установено по надлежния ред чрез протокол за химическа експертиза № 708/2025 г. на Специализирана химическа лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ С.А. В.“ АД. За гореописаното деяние подсъдимият се е признал за виновен за извършване на престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание “Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с три години.

С атакуваното протоколно определение постановено в открито съдебно заседание, първоинстанционният съд е присъдил равностойността на управлявания от Г. лек автомобил, а последния е върнал на обвиняемия, тъй като е съпружеска имуществена собственост, като е приложил разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК.

По делото е приобщена справка за собственост издадена от ОД на МВР, сектор ПП, от която се установява, че лек автомобил ******, с ДК № *******, е регистриран на ****** г.. Придобит е на 09.05.2018 г.. Г. е сключил гражданки брак с Ж. Я. на 26.06.1994 г..

Изводите въззивния съд, въз основа на тази фактология са следните:

С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., е приета нова алинея пета на чл. 343б от НК, според която, в случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 - 4 от НК - при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда равностойността му.

Материално правната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК е с императивен характер, а приложението и е обусловено единствено и само от наличие на извършено престъпление по един от съставите на чл. 343б, ал. 1ал. 4 от НК.

С оглед горното настоящата инстанция намира, че прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, респ. присъждайки равностойността на процесното МПС, поради извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, първоинстанционният съд 2 правилно е приложил материалния закон, като е постановил един законосъобразен съдебен акт.

По възраженията:

Възражението, че нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК не следва да се прилага заради нейната непропорционалност спрямо тежестта на извършеното престъпление, не може да бъде споделено. Сочения в чл. 49, ал.

3 от Хартата принцип гласи, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. За да бъде съблюдаван той, при приложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, следва самото отнемане да е предвидено като наказание, за което правоприлагащият орган ще има задължение да извърши преценка дали да го приложи или не и в каква степен. В случая нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК има единствено и само санкционен характер. Именно поради това, наведените възражения за тежко финансово състояние, необходимост от средства за лечение и т.н. не могат да бъдат аргумент за неприложение цитираната норма.

На следващо място, съдът не счита, че е налице конфронтация с Рамково решение 2005/2012/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпления във вр. с чл. 49, параграф 3 от Хартата на основните права на ЕС. В разглеждания случай посочените норми от европейското право са неприложими, тъй като цитираното рамково решение касае мерките срещу организираната престъпност с трансграничен елемент и обект на Рамковото Решение са „средството“ и „облагата“ от престъпна дейност, като отнемането на моторно превозно средство след употреба на алкохол в случая излиза извън обхвата му.

Разпоредбата на чл. 53, ал. 1,б. "б" от НК, предвижда отнемане в полза на държавата, на вещите, собственост на дееца, които са предмет на престъплението, като това отнемане трябва и да е изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато е и разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК. Поради това и отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК доразвива общата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда, че освен отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е собственост на дееца, се присъжда равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик. Нещо повече, неколкократно ВКС е имал възможност да укаже, че приложението на чл. 53 от НК не е наказание по смисъла на наказателния закон, а санкция за извършената противозаконна дейност.

Това е основата да не бъде удовлетворено и другото възражение на Г., че съдът неправилно е присъдил равностойността на автомобила, тъй като той към датата на извършване на престъплението е съсобственик на вещта.

Това разбиране е погрешно. В чл. 343б, ал. 5 от НК /действащ към датата на деянието/ са приети два подхода-отнемане изцяло на МПС еднолична 3 собственост на дееца или осъждането му да заплати неговата парична равностойност, ако не го притежава. Не е предвидена възможност за едновременно приложение на двете хипотези-отнемане на идеална част от МПС и присъждане на парична равностойност за частта, която не е негова собственост. Действително лекия автомобил, с който подсъдимият е извършил престъплението е съпружеска имуществена общност е придобит по време на брака му с Ж. Я.: сключен на 26.06.1994 г., л.а. е придобит на 09.05.2018 г..

Доколкото това е така няма и как да бъде отнет в полза на Държавата целия автомобил, ½ от него или при смесен режим – отнема и присъждане на равностойност. В този случай законосъобразното и правилно решение е подсъдимият да бъде осъден да заплати паричната равностойност на целия автомобил. В подкрепа на това становище е особеността на режима на съпружеската имуществена общност, която по дефиниция е бездялова и неделима, докато не бъде прекратена. Дори да се приеме, че съпрузите притежават равни дялове от МПС-то, отнемането на 1/2 ид. част от автомобила би довела до съсобственост между съпругата на подсъдимия и Държавата. Съсобствеността, обаче, за разлика от СИО вече няма да е бездялова и този съпруг няма да е в позиция да претендира по-голям дял, каквато възможност предвиждат разпоредбите на СК. Тъй като съпругата няма вина за извършеното от подсъдимия престъпление, то съдът счита, че не може тя да се поставя в неравностойно положение и фактически да й се накърнява правото на собственост, заради извършено престъпление от друг, бил той и неин съпруг. В този смисъл подхода на ВРС е законосъобразен.

По изложените съображения жалбата на осъденото лице следва да се остави без уважение, а определението на ВРС да се потвърди изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал.

1, т. 1 от НПК, Варненският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 4233 от 04.09.2025 г., постановено по НОХД № 3068 / 2025 г. по описа на ВРС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4