Решение № 492 от 22.10.2024, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Пещера, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело № 20245240100638 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Е. В. Д., ЕГН:

**********, с адрес: ***, чрез адв. М. М. от АК – Пловдив, против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: 203508899, гр. София, гр. София, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, с която са предявени следните искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата Е. В. Д. сумата в размер на 30,00 лв – представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит № 2697201/28.12.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищцата Е. В. Д. сумата в размер на 100,00 лв. – представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 28.12.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит CN 2697201/28.12.2022 г., по силата на който ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е предоставил на ищцата кредит в размер на 693,39 лв., която сума е усвоена от ищцата. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит ищцата следва да 1 сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за обезпечаване на сключения договор за потребителски кредит. Твърди, че на 28.12.2022 г. между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по който ищцата следва да заплати сумата от 400 лева.

На следващо място се сочи, че по договор за потребителски кредит CN 2697201/28.12.2022 ищцата е заплатила сумата в размер на 723.39 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство е заплатила сумата в размер на 100 лева, поради което са издадени удостоверения от „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД., че договорите са приключили и сумите са изплатени.

Навеждат се твърдения, че сключеният Договор за потребителски кредит CN 2697201/28.12.2022 г. е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Излагат се подробни съображения за нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа се, че в сключения договор за потребителски кредит не са посочени условията за прилагане на лихвения процент, не е ясно и по какъв начин е формиран годишния лихвен процент. Освен това се твърди, че посочения в договора ГПР не отговаря на действителния такъв, тъй като в него не е включено възнаграждението, дължимо от ищцата по договора за предоставяне на поръчителство.

Твърди се още, че доколкото двамата ответници са свързани лица, тъй като едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД, то със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Кредисимо" АД.

Излагат се аргументи в полза на твърдението, че в процесния случай не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Сочи се че и Договор за предоставяне на поръчителство от 28.12.2022 г. е нищожен на основание чл. 26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП, поради накърняване на принципа на „добрите нрави“, изразяващо се в значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Освен това се твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. Поддържа се, че възнаграждението за поръчителство е следвало да бъде отразено в ГПР.

На последно място се поддържа, че Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст" ЕООД, е недействителен на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 т. 19 от ЗЗП, тъй като същият е във вреда на 2 потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищцата като потребител.

По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, в който твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищцата следва да посочи банкова сметка, каквато в случая не била посочена.

Ответникът не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № 2697201/2022 г. между ищцата, като кредитополучател, и Кредисимо ЕАД (Кредисимо), като кредитодател, за сумата от 693,39 лева, при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 40,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,20%. Не се оспорва и твърдението на ищцата, че кредитът е изцяло предсрочно погасен, като ищцата е заплатила сумата в размер на 723,39 лева. Не оспорва и твърдението, че ищцата е направила плащане в размер на 30,00 лв., което е разпределено за погасяване на договорна възнаградителна лихва.

На следващо място твърди, че процесният договор за кредит има необходимото съдържание съгласно ЗПК, като намира за неоснователни възраженията на насрещната страна за нищожност поради противоречие с чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Оспорва твърдението, че за ищцата е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Поддържа, че потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит, като няма задължително условие кредитът да е обезпечен. Освен това кредитополучателят е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство.

Също така ответникът оспорва твърдението, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД е следвало да се включат в ГЛП и ГРП, доколкото поради незадължителния си характер, договорът за предоставяне на поръчителство не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Твърди се, че към датата на сключване на договора за кредит и формиране на ГПР „Кредисимо“ ЕАД не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, който се сключва след договора за кредит. Поддържа се, че макар и „Кредисимо" ЕАД да е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕАД, „Кредисимо" ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия.

На следващо място твърди, че договорът за предоставяне на 3 поръчителство между ищцата и „Ай Тръст" ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

На последно място сочи, че евентуалната недействителност на договора за предоставяне на поръчителство би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. Твърди, че вземането на „Кредисимо“ ЕАД по договора за потребителски кредит е действително, поради което искът срещу него следва да бъде отхвърлен. Ангажира писмени доказателства.

Претендира разноски. Моли за отхвърляне на претенцията за разноски на насрещната страна, оспорва че ищцата е материално затруднено лице.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, в който не оспорва, че е сключен договор за потребителски кредит № 2697201/28.12.2022 г. със страни „Кредисимо" ЕАД като кредитодател и ищцата като кредитополучател, а предоставената в кредит сума е в размер на 693,39 лв. Не се оспорва и твърдението на ищцата, че за обезпечаване на задължението по договора за кредит ищцата е сключила с ответника Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст" ЕООД се е задължило да отговаря срещу възнаграждение като поръчител за задължението на ищцата по договор за потребителски кредит № 2697201/2022 г.

Сочи, че в изпълнение на задълженията си ответникът е сключил договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД. Поддържа, че задължението на ищцата по договора за предоставяне на поръчителство също е изпълнено, като дължимото възнаграждение е изплатено и доколкото ищцата е изпълнила предсрочно задължението си към „Кредисимо“ ЕАД, то възнаграждението за предоставено поръчителство е дължимо пропорционално на периода на действие на договора и не е в пълния посочен от ищцата размер. Не оспорва твърдението на ищцата, че е заплатила на „Ай Тръст“ ЕООД сумата в размер на 100,00 лв., която е разпредЕ. за погасяване на дължащото се възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Твърди, че сумата не е заплатена без основание, а по действителен договор.

Поддържа, че обезпечаването на договора за кредит с поръчителство е било единствено възможност, но не и задължение за ищцата. Твърди, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не представлява разход, а и освен това към момента на сключване на договора за кредит „Кредисимо“ ЕАД е било в обективна невъзможност да узнае неговият размер.

Оспорва твърдението, че наличието на свързаност между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД само по себе си води до „скрито оскъпяване на кредита“. Поддържа че това са две отделни юридически лица, с отделно 4 имущество, персонал и счетоводство, осъществяващи самостоятелна търговка дейност. Счита, че договорът за потребителски кредит има необходимото съдържание съгласно ЗПК, поради което намира оплакванията на ищцата в този смисъл за несъстоятелни.

По изложените съображения ответникът „Ай Тръст“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения срещу него иск.

Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски. Моли за отхвърляне на претенцията за разноски на насрещната страна, оспорва че ищцата е материално затруднено лице.

В открито съдебно заседание ищцата Е. Д., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба от адв. М., с която поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове, като излага съображения по същество. Претендира разноски и прилага списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като прави и възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за юрисконсулт от ответната страна.

В открито съдебно заседание ответникът „Кредисимо" ЕАД, редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника на страната е депозирано писмено становище за даване ход на делото в отсъствието на представител на дружеството. В становището ответникът поддържа отговора на исковата молба, не прави възражения по проекто - доклада и моли същият да бъде приет. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът „Ай Тръст" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника на страната е депозирано писмено становище за даване ход на делото в отсъствието на представител на дружеството. В становището ответникът поддържа отговора на исковата молба, не прави възражения по проекто - доклада и моли същият да бъде приет. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение.