Акт от 20.04.2016, Районен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е 487

Гр. П., 20.04.2016 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, единадесети състав в публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря К.В., като разгледа гр. д. № 09239/2015 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.

Образувано е по искова молба от

„Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор С.С.Й. против Т.В.Т., ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в топлоснабдена сграда – етажна собственост, с административен адрес: гр. П., ул.

******. Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация П.” ЕАД на потребители в гр. П., страните – ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището собствено/ползвано от ответника, а ответникът – да заплаща стойността на доставената му топлинна енергия, ежемесечно, в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който е извършена доставката.

Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. помесечно е доставял в собствения/ползвания от ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че стойността на така доставената топлинна енергия е 556.90 лв. и ответникът не е изпълнил задължението си да я заплати. Сочи, че последният дължи обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от 08.07.2013 г. до 28.07.2015 г. в общ размер от 84.47 лв.

Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било образувано ЧГД № 6075/2015 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед.

Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу нея.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 556.90 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с административен адрес: гр. П., ******, ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на 84.47 лв., считано за периода 08.07.2013 г. – 28.07.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 23.09.2015 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 6075/2015 г. по описа на ПРС. Заявена е претенция за присъждане на направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него искът е оспорен по основание и размер.

Ответникът оспорва качеството си клиент на топлинна енергия, като твърди, че не е нито собственик, нито титуляр на вещно право на ползване по отношение на процесния недвижими имот.

Сочи, че не е и титуляр на партида, открита в ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия по отношение на същия имот.

Твърди, че между него и ищеца не съществува облигационно отношение, тъй като не е сключван договор между тях.

Партидата, открита при ищеца за процесния имот не е на негово име.

Оспорва обстоятелството, че през процесния период в жилището с административен адрес: гр. П., ул. ****** е доставяна топлинна енергия на стойността, претендирана от ищеца. Твърди, че сумите са начислявани произволно от ищеца и не съответстват на реално доставената в жилището топлинна енергия. Сочи, че измерването количествата на последната е ставало с негодни за това измервателни уреди, непреминали задължителните проверки за метрологичен контрол. Твърди, че в сградата не е въведено дялово разпределение и етажната собственост не сключвала договор с ФДР за извършване на такава услуга.

Заявява възражение по чл. 111, б. В от ЗЗД за изтекла погасителна давност на исковите суми. Прави възражение за прихващане на сумите от 31.83 лв. – начислена като главница и 3.68 лв. – начислена като лихва с вземането на ищеца срещу ответника до посочените размери.

Искането към съда е да отхвърли иска като неоснователен, евентуално като погасен по давност и чрез прихващане.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител – юрисконсулт Димитрова поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител – адв. Връблянска, оспорва предявения иск.

Моли съда да го отхвърли. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 06075/2015 г. по описа на ПРС. От него е видно, че е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:

За уважаването му в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на задължението на ответника.

Не е спорно между страните, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.

Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - П.” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - П.” ЕАД, за които съдът приема, че условията на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.

Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - П.” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

По делото е представен нотариален акт № 60, том V, рег. № 17218, дело № 787/2008 г., от който е видно че ответникът е единствен собственик на процесния имот. Затова същият е клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и дължи нейното заплащане.

Спорен между страните е въпросът относно обстоятелствата доставяна ли е през процесния период топлинна енергия в имота на ответника, в какви количества и на каква стойност. С окончателния доклад по делото, съдът е посочил, че тежестта за доказване на това обстоятелство се носи от ищеца и е указал, че не се сочат доказателства за установяването му. Такива не са ангажирани и до приключване на устните състезания по делото. Затова спорните по делото факти - доставял ли е ищецът в жилището на ответника топлинна енергия през процесния период, в какви количества и на каква стойност са останали недоказани. Не може да бъде ценено като доказателство за тях представеното с исковата молба извлечение от сметки на ищеца. То не е подписано от законния представител на дружеството - ищец, поради което няма белезите на документ. То е оспорено от ответника, като същият е поискал и съдът е уважил искането му за задължаване на ищеца да представи официално заверено копие от него. Последният не е сторил това, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 183, изр. последно от ГПК и съответното писмено доказателство да бъде изключено от доказателствения материал по делото.

Предвид изложеното, съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че през периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. е доставил в имот, с административен адрес: гр. П., ул. ****** топлинна енергия на стойност 566.90 лв. Затова предявеният от него иск следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед отхвърлянето на главния иск, неоснователен се явява и следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в исковото производство за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е

Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ иск за признаване на установено по отношение Т.В.Т., ЕГН ********** ***, че дължи на „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор С.С.Й. сумата от 556.90 лв./петстотин петдесет и шест лева и деветдесет стотинки/, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за битови нужди в периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., в топлоснабден имот, с административен адрес: гр. П., ******, ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на 84.47 лв./осемдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/, считано за периода 08.07.2013 г. – 28.07.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 23.09.2015 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 6075/2015 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.

3 от ГПК „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор С.С.Й. да заплати на Т.В.Т., ЕГН ********** *** сумата от 200 лв. /двеста лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с ЧГД № 06075/2015 г. по описа на ПРС да се върне на съответния съдебен състав.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.