Определение № 8435 от 19.06.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8435 гр. Варна, 19.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20263110103925 по описа за 2026 година

Предявен е иск от Г. И. П. срещу Д. Г. П. с правно основание чл.49 от СК за развод и исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака дете Бояна-Виктория Г. П..

В исковата молба, вкл. и уточняваща ищецът изрично посочва, че обичайното местопребиваване на роденото от брака дете е в Германия.

Правните последици от присъединяването на България към ЕС, се изразяват във върховенството и директния ефект на правото на ЕС. Самата Конституция на Европа провъзгласява в чл. І-6, че" Конституцията и правото, приети от институциите на Съюза в изпълнение на функциите, които са му възложени, имат "примат" над правото на държавите членки. " Именно затова в настоящия случай при определяне на компетентния съд следва да се има предвид разпоредбите на Регламент № 1111/2019 на Съвета на Европа, определящ компетентността по брачни дела и по дела, свързани с родителската отговорност.

Предпоставка за валидното и допустимо произнасяне от съд по отправено до него искане е компетентността му. За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП, който намира приложение само, ако не са приложими други международни актове. Съгласно член 18 от Регламент № 1111/2019, когато пред съд в държава-членка е заведено дело, по което той, по силата на настоящия регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на съда на друга държава-членка по силата на настоящия регламент, той служебно прогласява, че не е компетентен. Задължение на българския съд да се произнесе изрично относно своята международната компетентност е възложена и с член 28 от КМЧП. Международната компетентност на българския съд е абсолютна процесуална предпоставка и липсата й обуславя прекратяване на делото.

1

Разпоредбата на член 3 от Регламент № 1111/2019 предвижда няколко основания за компетентност въз основа на обективни алтернативни критерии, между които не е установена йерархия. Така установената система за разпределяне на компетентност по дела за прекратяване на брак чрез развод предвижда успоредното съществуване на няколко компетентни юрисдикции. Колизията коя от сезираните юрисдикции в различни държавичленки следва да разгледа спора е уредена в член 20 от посочения регламент, като е дадено предимство на първия сезиран компетентен съд. Всеки сезиран съд следи служебно за своята международна компетентност съгласно член 18 от Регламент № 1111/2019.

Преценката за липса на международна компетентност по спора се обективира чрез прекратяване на делото, а приемането на международната компетентност по спора може да бъде заявена изрично или мълчаливо-чрез постановяване на акт по същество.

По въпроса за компетентността е налице непротиворечива съдебна практика на Върховния касационен съд - определение № 715 от 20.12.2010 г., постановено по ч.гр.д.№ 645/2010 г. - IV ГО; определение № 38 от 25.01.2011 г., постановено по ч.гр.д.№ 647/2010 г. III ГО; определение № 723 от 19.11.2013 г., постановено по ч.гр.д.№ 5785/2013 г. - III ГО; определение № 937 от 15.12.2014 г., постановено по ч.гр.д.№ 4035/2014 г. - ІV ГО; определение № 420 от 13.06.2014 г., постановено по ч.гр.д.№ 2224/2014 - III ГО, в които се приема, че изричната разпоредба на член 3, точка 1, буква "б" от Регламент № 2201/2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност /идентична разпоредба на член 3, точка 1, буква "б" от Регламент № 1111/2019 на Съвета, влязъл в сила на 25.06.2019 г., относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца/, при наличие на общо гражданство на двамата съпрузи, независимо от обичайното им местопребиваване на територията на друга страна - членка, съдът на отечествената им държава-членка има международна компетентност да разгледа делото. Съгласно член 3 от Регламента компетентни да разглеждат дела за развод са седем вида съдилища в държава членка, включително и съд на държава-членка, чийто граждани са двамата съпрузи.

Независимо, че компетентността е посочена алтернативно и между отделните видове не съществува йерархия, ако са изпълнени условията на която и да е от хипотезите на посочената норма, сезираният съд /този пред който е заведено делото за развод/ не може да откаже разглеждането на спора. В конкретния случай, не се спори относно обстоятелството, че страните по делото са български граждани. Следователно, съобразявайки наличието на общо гражданство на двамата съпрузи, независимо от обичайното им местопребиваване на територията на друга страна - членка, компетентен да разгледа делото е и съдът на отечествената държава членка.

Настоящият състав намира, че въпреки липсата на обичайно местопребиваване на територията на Р. България и на двамата съпрузи, поради обстоятелството, че и двете страни са български граждани, при съобразяване Регламент № 1111/2019 на Съвета, компетентен да разгледа предявения иск за развод е българският съд. Последният обаче не е компетентен да 2 разгледа съединеният с иска за развод небрачен иск за родителски права по отношение ненавършилото пълнолетие дете от брака, тъй като не е спорно, че то няма обичайно местопребиваване в Р. България към момента на сезиране на съда, като обичайно пребивава на територията на Германия. Съгласно Регламент № 1111/2019 съдилищата на държавачленка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран.

Поради което съдът намира, че българският съд не е компетентен да се произнесе по исковете за родителски права и издръжка на роденото от брака дете. След като българският съд не е международно компетентен на основание чл. 17 от Регламент (ЕО) 1111/2019 г., чл. 10 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г. и чл. 28 КМЧП той е длъжен да обяви своята некомпетентност и да прекрати делото в тази част.

Искът по чл. 53 от Семейния кодекс за възстановяване на предбрачното фамилно име след развод се предявява от бившия съпруг (или съпруга), който по време на брака е приел фамилното име на другия съпруг. Поради което производството по делото по предявения от съпруга иск след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачно фамилно име Петрова е недопустим и следва да се прекрати.

С оглед гореизложеното , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№3925/26г. по описа на ВРС – XLVІІІ-ми състав в частта по п редявените небрачни искове от Г. И. П. срещу Д. Г. П. за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака дете БоянаВиктория Г. П., поради липсата на международна компетентност на Варненския районен съд да разгледа и реши по същество спора по делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№3925/26г. по описа на ВРС – XLVІІІ-ми състав в частта по направеното искане от Г. И. П. след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачно фамилно име Петрова, на осн.чл.130 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Производството по гр.д.№3925/2026г. по описа на ВРС продължава по предявения иск по чл.49 от СК за развод.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след влизане в сила на настоящото определение за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3