Решение № 485 от 24.08.2020, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……….. 24.08.2020 г. град К.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Казанлъшки районен съд II граждански състав

На седемнадесети август Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

Председател: С.Г.

Секретар: М.М.

Прокурор: като разгледа докладваното от районен съдия Г.гражданско дело № 252 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :

В исковата молба пълномощникът на ищеца адв. В. С. твърди, че през периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. клиентът му е полагал труд в гр. К. на длъжност младши инспектор в Областна дирекция на МВР - С.(ОД-МВР- С.).

Сочи, че съгласно Закона за Министерство на вътрешните работа /ЗМВР/ ищецът е бил със статут на държавен служител. Орган по назначаването се явява директорът на ОД-МВР- С.по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работа, обнародвана в Държавен вестник бр. 13/2017 г. За процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.

Заявява, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. По силата на чл.178, ал.1, т. З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното кореспондира и на Закон за държавния служител. Съгласно чл. 67, ал. 1 от него брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.

Извънредният труд при работещите на смени не се компенсира с допълнителен платен отпуск, а се заплаща с допълнително възнаграждение според размера на положения труд. Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл. 187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Сочи, че предмета на иска им произтича от размера на нощния труд, полаган в системата на МВР, както и нормите за неговото полагане и съответните дължими изчисления. Заявява, че до началото на април 2015 г. е имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване на работното време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова наредба относно работното време тази методика е останала неуредена със специална норма и следователно трябва да се прилага общата такава.

Сочи разликата между общата и специалната норма.

Твърди, че никъде в ЗМВР или подзаконовите му нормативи няма регламент относно преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен такъв с конкретен коефициент, следователно липсва специална норма относно тази хипотеза спрямо общата такава в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, на която са се позовали в исковата молба.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Понятието

„нощен труд" намира своето легално определение в чл. 140 от Кодекса на труда, съгласно който:

Ал. 1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

Ал. 2 - Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч.

Следователно коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.

Сочи, че заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му са уредени с две различни правни норми на чл. 8 и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което ги прави различни правни института. Двете плащания се дължат кумулативно и независимо едно от друго.

Това е пряко следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е по-дълъг от нормалния 7-часов такъв.

ЗМВР изрично е разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179.

Разликата между номиналния брой часове нощен труд и умножаването им с коефициент 1,143 се явява извънреден труд, за който следва да се прилага съответната часова ставка.

Изрично уточняват, че не претендират допълнителното възнаграждение за полагане на нощен труд, което е в размер на 0,25 лева на час. Не претендират допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд като разлика между сбора на реално отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния период.

Претендират допълнително възнаграждение за извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получава по силата на посочените общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР.

Заявява, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е положил нощен труд, който след преизчисляване води до извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.

Задължението на ответника към клиента му за целия период възлиза на около 2 000 лв. главница.

Не са в състояние на този етап да прецизират иска, тъй като графиците и протоколите за отчитане на положения нощен труд, съгласно нормативите се съставят и съхраняват при ответника, а ищецът няма достъп до тях.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло претенцията им и осъди Областна дирекция на МВР - С.да заплати на ищеца:

I.

Дължимата главница, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за целия процесен период 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г. по настоящия иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски, включително разходи за адвокатска защита.

Изрично уточнява, че не претендират мораторни лихви.

С допълнителна молба вх. № 3771/17.03.2020 г. по описа на Районен съд – К. пълномощникът на ищеца адв. В. С. преви следните уточнения на исковата молба:

Заявява, че основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, която е обнародвана в Държавен вестник. Претенцията им за главница е формирана като разликата между часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към дневния с коефициент 1,143 е умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, доколкото считат, че именно такава ставка следва да бъде приложена по аналогия към посочените часове.

Месец

Нощен труд

Разлика при коеф. 1,143

Дължима сума октомври-декември

2016г.

- 120 часа

17,16 часа

104,50 лв януари - март

2017г.

- 168 часа

24,02 часа

146,28 лв април - юни

2017г.

- 112 часа

16,02 часа

97,56 лв юли - септември

2017г.

- 160 часа

22,88 часа

139,34 лв октомври-декември

2017г.

- 176 часа