Определение № 59 от 02.03.2026, Районен съд - Кнежа

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59 гр. Кнежа, 02.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело № 20261430100010 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от А. Д. К. от гр. Кнежа, чрез пълномощника „Адвокатско дружество „Д. и партньори“, представлявано от адв. Й. Д., против „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище гр. София, с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 1 076.27 евро (2 105.01 лв.) – главница, представляваща несеквестируемо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, неправомерно преведена по сметка на ЧСИ Н. В. за погасяване на задълженията на А. К. по ИД № 20238140400359, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното й изплащане.

В молбата са изложени твърдения, че на 21.11.2025 год. банковата сметка на ищеца е била задължена служебно от ответника, като по банкова сметка на ЧСИ Н. В. била наредена сума в размер на 2 105.01 лв. по изпълнително дело № 20238140400359 във връзка с наложен по-рано запор върху сметката от ЧСИ и че това задължаване на сметката на ищеца е извършено незаконосъобразно, тъй като сумата представлява обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност, което съгласно чл. 381, ал.1 от КЗ е несеквестируемо и не подлежи на принудително изпълнение, които по своята същност представляват твърдения за наличие на непозволено увреждане. Следователно предмет на делото е иск на увредено лице за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, който има правното си основание в чл. 45 ЗЗД.

1

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото, съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК и е поискал делото да бъде изпратено за разглеждане на СРС, където е седалището дружеството.

Съгласно общото правило за местна подсъдност, предвидено в чл. 105 ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. В този смисъл е и текстът на чл. 108, ал. 1, изр. първо ГПК, регламентиращ искове срещу юридически лица. В разглеждания случай седалището на ответника – юридическо лице е в гр. София, където съобразно цитираните разпоредби следва да бъде разгледан предявеният иск.

В чл. 115, ал. 1 ГПК за исковете за непозволено увреждане, какъвто е настоящият, е предвидена изборна подсъдност, като е дадена възможност на увреденото лице да предяви иска и по местоизвършване на деянието, което в процесния казус е гр. София.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая не намира приложение нормата на чл. 113 ГПК, според която, иск на потребител се предявява пред съда, в чиито район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. По смисъла на пар. 13, т. 1 от Закона за защита на потребителя, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В съдебната практика е даден отговор на въпроса за съдържанието на понятието „иск на потребител“ и предпоставките за избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Същата е приложима в случаите, когато ищецът има качеството на „потребител“, съгласно легалната дефиниция по пар. 13, т. 1 ЗЗП , но и търси защита на правата си в това си качество въз основа на съответния специален закон – Кодекса за застраховането. В случая обаче не се касае до ангажиране на договорна отговорност, а се претендира обезщетение от ответната банка по общата деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД.

При горните доводи, разпоредбата на чл. 113 ГПК е неприложима при процесния иск и същият подлежи на разглеждане при общите условия за местна подсъдност по седалището на ответното юридическо лице, което 2 съвпада и с мястото на извършване на деянието по смисъла на чл. 115, ал. 1 ГПК, а именно Софийски РС.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че Районен съд – Кнежа не е местно компетентен да разгледа спора, поради което производството по делото следва да бъде прекратено и делото бъде изпратено на местно компетентния да го разгледа съд – СРС.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 118, ал. 2 във връзка с чл.

119, ал. 3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 10/ 2026 год. по описа на Районен съд – гр. Кнежа, поради местна неподсъдност.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.

Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________ 3