Определение № 3426 от 23.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3426 гр. София, 23.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002102707 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Роса Фероса" ЕООД, ЕИК 202865866 против въззивно решение № 17 от 12.02.2025 г. по гр.д.№ 272/2024 г. на Варненски апелативен съд, с което потвърдено решение № 1505 от 18.12.2023 г., постановено по гр.д.

№ 1350/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд. С последното е признато за установено, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на касатора, че ищецът Р. Д. Я. е собственик на

1.самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ ателие, находящо се в [населено място], [община], [улица], разположено на първи партерен етаж, с площ от 41.40 кв. м, състоящ се от гараж, баня-тоалет, ателие, ведно с 3.6523 % ид. ч., равняващи се на 9.19 кв. м ид. ч. от общите части на сградата с идентификатор ***и от правото на строеж, както и съответните 10 кв. м ид. ч. от мястото върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот идентификатор ***,

2. реална част с площ с площ 1061 кв. метра от ПИ ***, при граници на реалната част границите на имот стар идентификатор ***, очертани по скицата на л. 17 от делото, ведно със сгради идентификатори ***и ***, придобит чрез договор с нотариален акт № 116, том X., дело № 5833/1993 год. на нотариус О. С.. Потвърдено е решението на първата инстанция и в частта, с която -"Роса Фероса" ЕООД е осъдено да заплати на Р. Д. Я. обезщетения за лишаване от ползването на имотите: по т. 1 за периода от 16.05.2014 г. до 22.06.2022 г. в размер на сумата от 29 568 лв.; по т. 2 за периода от 13.01.2014 г. до 22.06.2022 г. – в размер 1 на сумата от 51 018 лв., на основание чл. 73, ал. 1 ЗС, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете 23.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на решението поради наличие на отвод за присъдено нещо и липса на предпоставки за предявяване на нов иск между същите страни и за същите имоти. Твърди се и неправилност на решението, тъй като когато са издадени постановленията за възлагане от публична продан все още не е отпаднало изпълнителното основание и не е установено, че взискателката няма вземания към длъжника. Касаторът счита, че длъжникът е изгубил правото си на собственост независимо от посочените като нови обстоятелства в исковата молба - решението, с което е установено, че взискателят няма вземане, че не е било преюдициално и е неотносимо това обстоятелство.

Направено е оплакване, че съдията-докладчик не се е отвел без да излага мотиви, въпреки изразените съмнения за предубедеността му от дружеството. Оспорват се изводите, че постановленията за възлагане не са произвели действие и необсъждане на доводи на дружеството. Счита, че прогласяване на договорите за замени е следвало да се предяви в първия процес по чл. 108 ЗС, а и че това обстоятелство няма значение за настоящото производство, включително и за иска по чл. 73 ЗС.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като са формулирани общо 26 въпроса. По въпроси № 3 и 4 се сочи само основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК. По въпрос № 15 се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпрос № 19 се поддържа едновременно наличие на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т.

1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросите са следните:

1. Несъстоятелни ли са съображенията, че в нов процес за собственост между същите страни, ищецът може да се позове само на ново придобивно основание (по чл. 77 ЗС), тъй като правото му на собственост на вече позованото такова придобивно основание в предходния процес е било отречено?

2. Допустимо ли е повторно предявяване на иск по чл. 108 ЗС между същите страни за същите имоти въз основа на нови факти, които не съставляват придобивно основание по смисъла на чл. 77 ЗС?

3. Допустимо ли е предявяване на нов иск, ако новите обстоятелства са от фактическо, а не от правопораждащо естество? – *поддържа се само хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК по въпроса.

4. Недопустимо ли е въззивното решение, което е постановено по нередовна искова молба? – сочи се основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, за което се сочи, че ВКС се е прознесъл в решение № 139 от 14.03.2018 г. по гр. дело № 456/2017 г. на ІІ г.о.

5. Допустимо ли е въззивният съд вместо да изложи собствени мотиви, да цитира мотиви на тълкувателно решение?

6. Може ли съдебен акт, постановен в нарушение на СПН да се приеме за очевидно неправилен по чл. 280, ал. 2 ГПК?

7. Към датата на исковата молба следва ли да се установява владението на имотите, предмет на ревандикация, за преценка на основателността на осъдителния диспозитив или следва да се съобрази настъпилото в хода на делото влизане във владение на ищеца?

2

8. От кога възниква вземането на собственика за обезщетение за лишаване от ползите срещу недобросъвестния владелец?

9. Представлява ли позоваването на незнанието на съдържанието на публикации в интернет медии, съдържащи обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастието на членовете на съдебния състав, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, обоснован отказ от направен отвод?

10. Свързан с предходния въпрос е въпросът – представлява ли съществено процесуално нарушение и нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 ЕКПЧ, неуважаването на искането за отвод на съдия, когато са налице обективни обстоятелства, пораждащи съмнение в неговата безпристрастност?

11. Представлява ли съществено процесуално нарушение приемането на експертиза, без в мотивите да се обсъдят направените възражения относно нейната достоверност и методология?

12. Може ли съдът да се позове само на заключението на експерт, без да съпостави оценката с доказателства за пазарни аналогии и стойности?

13. Допустимо ли е въззивното решение да не се произнася по всички релевантни възражения на страните?

14. Съставлява ли непълнота на мотивите основание за касация при неизследване на представени документи?

15. Представлява ли решение по чл. 55 ЗЗД нов факт, който създава ново основание за предявяване на повторен иск за собственост? – по въпроса се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросът е от значение за развитието на правото. Твърди се липса на ясна съдебна практика.

16. Наличието на ТР № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ВКС, ОСГТК, означава ли, че съдът може да прецени последиците на възлагателното постановление в противоречие с приетото предходно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо?

17. Може ли съдът по иск по чл. 108 ЗС да преценява действителността на постановление за възлагане без същото да е атакувано с иск по чл. 496, ал. 2 ГПК?

18. Кой носи доказателствената тежест за установяване на владението към момента на предявяване на иска по чл. 108 ЗС?

19. Може ли нищожността на сделка поради явно несъответствие между престациите (чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД), да се счита за нов юридически факт, на който трето лице, което не е било страна по сделката да обоснове нова (повторна) ревандикация на имота по чл. 108 ЗС, след като вече е предявявало такъв иск и същият е бил отхвърлен. – по въпроса се твърди едновременно наличие на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

20. Допустим ли е повторен иск по чл. 108 ЗС, когато новото обстоятелство, на което се основава, е твърдение за нищожност на сделката на ответника поради липса на реален еквивалент на престациите (чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД), което не е било предмет на първия иск?

21. Съставлява ли нищожността на сделка, на която се позовава ищеца по иск по чл. 108 ЗС, основание за повторно предявяване на иска между същите страни и относно същите имоти, 3 при условие че тя не е била наведена в предходния процес?

22. Допустимо ли е съдът да уважи изцяло иск по чл. 73 ЗС за обезщетение за лишаване от ползване за период, надхвърлящ пет години назад от датата на предявяване на иска, при наличие на своевременно направено възражение за изтекла погасителна давност?

23. Приема ли се в практиката на ВКС, че обезщетението по чл. 73 ЗС е периодично вземане и подлежи на петгодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, започваща да тече от падежа на всяко месечно вземане? От кой момент се дължи такова обезщетение по чл. 73 ЗС?

24. Представлява ли неправилно приложение на материалния закон уважаването на иск по чл. 73 ЗС за период, по-дълъг от пет години назад от предявяване на иска, при наличие на надлежно въведено възражение за погасителна давност?

25. Дължи ли се обезщетение по чл. 73 ЗЗД на ищеца, когато той не е бил страна по сделка, която е обявена за нищожна поради неравностойни престации между ответника и трето лице – страна по сделката?

26. Дължи ли се обезщетение по чл. 73 ЗЗД на ищец – бивш длъжник, чиито имоти са били продадени на публична продан, след което са заменени между купувача от публичната продан и ответника, като сделката между тях е била обявена за нищожна по иск на ищеца, при положение, че срещу ищеца има влязло в сила решение по чл. 108 ЗС, с което искът му срещу същия този ответник е отхвърлен?

Ответникът по касация Р. Д. Я. оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване с доводи, че не е налице противоречие със съдебната практика по въпроси № 1, 3 защото представените решения са неотносими или ако са относими, изводите на съда са в същия смисъл /по въпроси № 2/ или въпросите са бланкетни, неясни или неотносими /въпроси 4, 5, 6, 9, 10, 11,12,13,14/ или не кореспондира на установените факти /въпрос 7, 8, 22, 23, 24, 26/ Допускането по въпрос 15 се оспорва, защото не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, а по въпрос 16 и 17 - защото вече е постановено ТР № 4 от 11.03.2019 г. по тълк.д.№ 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС и не то е прието за нов факт, а новия факт е отхвърляне на осъдителния иск, предявен от кредитора взискател, с което е установява, че той е мним кредитор, който не може да черпи права от изпълнението на несъществуващо задължение и това е последица, която не следва да се установява в последващ процес.

Поради това, че въпроса за това дали ответника е във владение на имота не е разрешен въз основа на доказателствената тежест, а от доказателствата, включително и представени от ответника, се оспорва допускането до касация по въпрос 18. Тъй като нищожността на двата договора за замяна е относима към предмета на настоящия иск по чл. 108 ЗС във връзка с възражението за придобивна давност и преценка наличието на третата предпоставка на ревандикациония иск, се оспорва допускането до касация по въпроси 19, 20 и 21.

Допускането до касация по въпроси 25 и 26 се оспорва, защото обезщетението по чл. 73 ЗС е дължимо на извъндоговорно основание.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

4

На 16.06.1993 г. с нот. акт № 116, том X., дело № 5833/15.06.1993 год., ищецът е купил реалната част от обединения имот и постройките по т.2 от решението, а с нот. акт № 109, т.

III от 18.09.2007 г. 2007 год. на нотариус Т. М. е придобил имота по т.1.

На 07.05.2013 г., въз основа на неприсъствено осъдително решение от 10.04.2013г., постановено по гр. д. № 12015/2012г. на СГС, В. Б. Н. се снабдила с изпълнителен лист срещу Р. Я. за сумата 131800 евро. Въз основа на този изпълнителен лист, по искане на Б. е образувала изп. дело № 20137190400154 по описа на ЧСИ С. Я., с район на действие Окръжен съд Варна, по което изпълнение е насочено срещу посочените процесни имоти на ищеца – длъжник. Имотите са изнесени на публична продан и с две постановления за възлагане от 01.08.2013 г., в сила от 03.12.2013 г., те са възложени на взискателя Б..

С два договора за замяна срещу ценни книжа, сключени съответно с нот. акт № 178 т. II per.