Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 5007 от 23.10.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 2307/2023
Вид
Протокол № 5007
Подписан
23.10.2023
В сила
26.10.2023
Състав
Сияна Генадиева

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 5007 гр. В., 18.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева

Съдебни

Галя Ян. Д.а заседатели: Таня Д. Атанасова при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева и прокурора З. Р. З.

Сложи за разглеждане докладваното от Сияна Генадиева Наказателно дело от общ характер № 20233110202307 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ С. Ж. Г. , редовно призован, явява се лично и с адв. М. Д. при ВАК, надлежно упълномощен и приет от съда за процесуален представител от преди.

ПОДСЪДИМАТА Д. С. С. , редовно призована, явява се лично и с адв.Д.Н. при ВАК, надлежно упълномощен и приет от съда от днес за процесуален представител.

ОЮЛ „К.С.“ АД, редовно призовано чрез ЮК Т. Богадинов, не се представлява.

Съдът докладва постъпила справка за съдимост по отношение на подсъдимите ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. Д.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДС. Г.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. Н.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДС. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки даване ход на разпоредителното заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

СЪДЪТ снема самоличността на подсъдимите

ПОДС. С. Ж. Г. - роден на ***** г. в гр. В., живущ в гр. В., български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.

ПОДС. Д. С. С. - родена на 23.12.1978 г. в гр. С. живуща в гр. В., българска гражданка, със средно образование, неомъжена, неосъждана, не работи, ЕГН **********.

На осн. чл.272 ал.4 Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че са връчени на 09.06.2023г и на

1

13.06.2023г. за подсъдимите, както и на 18.07.2023г. за пострадалото лице /посочва се и датата на връчване на препис от обвинителния акт на подсъдимия съгл. изискването на чл.311 ал.1 т.2 от НПК/.

СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод и процесуалните им права по НПК, както и последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ.Д.: Нямаме искания за отводи.

ПОДС. Г.: Нямам искания за отводи.

АДВ. Н.: Нямаме искания за отводи.

ПОДС. С.: Нямам искания за отводи.

Съдът изслушва становищата на прокурора и лицата по чл. 247б ал.1 и 2 по всички въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание съгл.чл.248 ал.1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е местно и родово подсъдно на настоящия съд и не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати съществени отсраними нарушения на процесуалните правила, които да доведат до нарушаване правото на обвиняемите. По т.4 единствено подсъдимите и техните защитници могат да посочат по кой ред ще протече производството по делото. Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Защитата е задължителна в производството по глава ХХVІІ и глава ХХІХ от НПК. Не се налага извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мярката за неотклонение. Нямам искания по доказателствата. В случай, че делото бъде насрочено по общия ред, моля да се призоват лицата посочени в обвинителния акт.

АДВ. Д.: Считам, че делото е подсъдно на настоящия съд, но ще се спра на т.3 за допуснати съществени процесуални нарушения. Считам, че такива са налице на фазата на ДП. Видно от въззведеното обвинение по отношение на моя подзащитен е вменено деяние зачитам дословно:“ че доверетелят ми като съизвършител неправомерно без да запази правата на заложния кредитор К.С. АД клон В. се е разпоредил с някаква движима вещ собственост на К.С. АД клон В..

Така описаното обвинение от една страна хем се твърди, че не са запазени права на някакъв заложен кредитор, хем същия от друга страна е собственик на тази вещ.

Аз считам, че така формулираното обвинение покрива критериите на това, че подсъдимия в случая той не може да разбере в какво е обвинен и от там съответно да организира своята защита. Държавното обвинение е посочило, че това престъпление е било квалифицирано като такова по ал.2, вр.ал.1 на чл.206 от НК и члена за съучастие.

При нормален прочит на нормата на ал.2 на чл.206 от НК същата визира три възможни хипотези, а именно: Част от вещта да принадлежи на дееца при каквато хипотеза при обвинението аз не виждам. Следващата е вещта да принадлежи на дееца, но да е обременена със залог, но дееца да се разпореди с нея неправомерно без да запази правата на заложния кредитор. В това обвинение също аз не виждам да има твърдение от държавното обвинение, че тази вещ принадлежи на някои от подсъдимите точно обратно. Третата възможна хипотезата последната или когато дееца заложи чужда движима вещ с което затруднява удотворяването на кредитора. Освен описаното, което е противоречие между заложен кредитор, собственик на вещ, това създава едно недоумение в обвинените лица за организиране на защитата като считам, че този порок е във фазата на ДП, понеже това обвинение е повдигнато именно в тази фаза. Следва да отбележа, че изначално обв. акт е изключително лаконичен и не съдържа така минималните изисквания на моят подзащитен 2 да разбере допълнително в какво въобще го обвиняват. Посочен е един период от 25.02.2021 г. и 25.03.2021г. и се е разпоредил, с кое свое действие от обв. акт става ясно кое действие на моят подзащитен държавното обвинение твърди, че представлява деянието, тъй нареченото разпореждане. Това не е ясно, което изцяло покрива тези критерии на чл.249 ал.4 от НПК, именно за съществено нарушение. В този смисъл, както и Вие констатирахте в тази фаза при тази сложна от юридическа гледна точка компилация на въззведено обвинение моят подзащитен е бил без защитник. Дотолкова, доколкото това обвинение при тези пороци аз считам, че той въобще не е могъл да разбере в какво обвинен.

Нещо повече зачитайки самия аз, смея да твърдя юридически грамотен аз самия не можах да разбера в какво обвиняват моя подзащитен. К. собственик ли е на вещта, заложен кредитор ли е? Заложен кредитор може да бъде само някой, в чиято полза е заложена някаква вещ било то най-често в условията на особен залог, каквато хипотеза тука не е налице и не се твърди от държавното обвинение. Предвид на което аз считам, че дотолкова доколкото описаното и въззведено обвинение страда от тези пороци наказателното производство следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато във фазата на ДП за отстраняване на тези процесуални нарушения. Имайки предвид и явното несъответствие между описаното като изпълнително деяние и посочено престъпление, което е посочено като такова по чл.206 ал.2, вр.ал.1 от НК.

Моля за Вашето определение в този смисъл.

Останалите въпроси, считам че е излишно да вземам отношение.

ПОДС. Г.: Г-жо Председател, поддържам становището на защитника си по всички точки на разпоредителното заседание.

АДВ. Н.: Уважаема госпожо председател, съдебни заседатели!

Подкрепям изцяло становището на колегата по точките по чл.248 изцяло и спрямо моята доверителка, като считам, че действително са налице нарушения по т.3 в хода на ДП по отношение на подзащитната ми.

На първо място искам да отбележим, че в обвинителния акт не може да се разбере какво е участието на моята подзащитна.

Въпреки, че може би е излишно на тази фаза да уточняваме този момент, но считаме, че се твърди за една разпоредителна сделка, която по смисъла на ЗЗД, тя не е произвела никакъв ефект и тя е с форма на нищожност, тъй като моята доверителка е ползвател, а не собственик. Това е единия от трите елементи от правото на собственост. Считаме, че следва държавното обвинение съответно да прецезира този съществен момент. Обвинителният акт не съдържа минималните изисквания, за да разбере лицето в какво го обвиняват, за да организира своята защита. А името на моята подзащитна е споменато веднъж, че на някаква дата заедно е посетила заложната къща. Още веднъж в обвинителния акт общо са посочени, че обвиняемите са действали целенасочено и от това описание не става ясно с кои действия въобще се твърди, че е извършила престъпление, а за конкретната и роля абсолютно нищо няма споменато в обвинителния акт. Обвинението повдигнато на ДП се твърди, че се е разпоредила без да запази правата на заложния кредитор К.. Отново пак се твърди, че вещта е собственост на заложния кредитор и не става ясно, въобще кой е собственик на вещта и тези нарушения не дават възможност на подсъдимата да научи в какво е обвинена и това считаме, че е съществено нарушение на правото на защита и с оглед на което считаме че ДП трябва да се върне делото на фаза ДП. В случай, че не уважите това искане следва делото да продължи по общия ред.

ПОДС. С.: Г-жо Председател, поддържам становището на защитника си по всички точки на разпоредителното заседание.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам какво да добавя към изложеното от мен.

Съдът обявява петнадесет минути почивка по делото, като производството по делото се възобновява в 12.10 часа.

3

СЪДЪТ след съвещание, като се запозна с материалите по делото и становището на страните счита, че делото е родово и местно подсъдно на Районен съд-В..

Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Доколкото съдът е длъжен и служебно да следи за допуснати отстраними процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалия съдът намира, че в хода на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на двамата подсъдими, а именно Г. и С. .

В обвинителния акт и по-точно в неговата обстоятелствена част, прокурорът следва да посочи престъплението, извършено от обвиняемите. В тази насока законът - чл.246, ал.2 НПК конкретизира какви други съпътстващи детайли следва да бъдат отразени, а именно – "времето, мястото и начинът на извършването му". Чрез внесения обв. акт прокурорът е длъжен да формулира и развие в пълнота своята теза, тъй като съдебното следствие е насочено именно към събиране и проверка на доказателствата подкрепящи или оборващи същата.

В този смисъл двамата подсъдими са били лишени от правото да разберат в какво са обвинени и да сочат доказателства по неясни и конкретни фактически предположения на прокурора.

Обвинителната теза на ВРП касае липсата на съставомерни признаци на престъпния състав по чл.206 ал.1 и ал.2 от НК.

В обв. акт няма изписано каквото и да е съставомерни признаци на състава на престъплението по чл.206 ал.1 от НК, не се сочи какво е отношението и на двамата подсъдими към веща и защо това се приема от прокурора. Въз основа на какви факти извежда извод, че всеки един от двамата владее веща.

По отношение на обвинението по ал.2 също има несъответствие между фактите изложени в обстоятелствената част на обв. акт и диспозитива на обвинението.

В чл.206 ал.2 от НК сочи, че обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца или съответно владее веща. Факти в тази посока особено за подс. Г. не са изложени.

Състава на чл. 206 ал.2 от НК сочи, че обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог.

В ОА не е посочено с кое конкретно действие са нарушени правата на К., с непращане на вноските или с последващото залагане на автомобила. Не се сочи какво се е случило с автомобила след залагането му и това с какво е увредило правата на съответния кредитор.