Решение № 147 от 14.12.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Велико Търново, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20214000500388 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 260117/6.07.2021 година по гр. д. № 236/2020 година на Окръжен съд Русе ЗАД „ОЗК застраховане“ („Застрахователно акционерно дружество „ОЗКзастраховане“ АД) е осъдено да заплати на М. Т. Б. сумата 15 000 лева – обезщетение по чл.

432 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите за причинени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие на

28.11.2018 година по вина на Е. Е. А., управлявал товарен автомобил „Ивеко дейли“, с рег.

№ Р 38 ****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.07.2019 година до нейното окончателно изплащане.

Със същото решение е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 15 000 лева до 70 000 лева като неоснователна и недоказана.

С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ОЗКзастраховане“ АД е осъдено да заплати на адвокат Я.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 980 лева на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Със същото решение М. Т. Б. е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД сумата 2 726 лева – направени в 1 производството разноски.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Я.Д. – пълномощник на М. Т. Б., против Решение № 260117/6.07.2021 година по гр. д. № 236/2020 година на Окръжен съд Русе в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 15 000 лева до 40 000 лева. Във въззивната жалба се излага, че при постановяване на решението в обжалваната част неправилно е приложен принципа на справедливост, определеното обезщетение не съответства на съдебната практика по сходни дела, заключението за съпричиняване от страна на пострадалата е погрешно. Установено е, че вследствие на пътнотранспортното произшествие на жалбоподателката са причинени сътресение на мозъка, счупване на трето, четвърто и пето ребро вляво, колекция на въздух в ляво плеврално пространство, контузия на левия бял дроб, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота; трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от тридесет дни. М. Т. Б. била доста натъртена, изпивала главоболие поради сътресението на главата, не можела да се движи. Тя се чувствала много зле, била бледа и не говорела твърде. Жалбоподателката престояла в лечебно заведение пет дни, след което я закарали в село Пиргово. В продължение на около месец и половина се налагало да бъде обслужвана сутрин и вечер за тоалет, баня, обличане.

Две седмици след дехоспитализацията продължило да с гади, ставало лошо. През първия месец и половина М. Т. Б. спяла полуседнала. Била травмирана от злополуката, затворила се в себе си, страхувала се да се качва в кола, до ден днешен има поносими болки. Преди инцидента жалбоподателката участвала в група за народни танци в село Пиргово, а в момента не е в състояние да го прави. Отсъденото обезщетение за неимуществените вреди не съответства на характера, степента, времетраенето и интензитета на претърпените болки и страдания, частично компенсира страданията на жалбоподателката. Справедливият размер за репариране на неимуществените вреди, понесени от жалбоподателката, е 40 000 лева.

Изводът на първостепенния съд за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М. Т. Б. е погрешен. Вещото лице е посочило, че коланът не може да предпази гръдния кош при такъв удар. Следователно съпричиняването не е доказано.

Определеният процент на принос – 50%, е завишен – поведението на делинквента спрямо пострадалия е много по-укоримо. Законодателят подхожда с много по-голяма строгост към поведението на водачите на моторни превозни средства спрямо това на другите участници в движението по пътищата. При формиране на заключение за принос от страна на пострадалата същият е не по-висок от 10%.

Направено е искане да бъде осъдено „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД да доплати на М. Т. Б. още 25 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.11.2018 година, ведно със законната лихва от 19.07.2019 година до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от 2 адвокат Т.Т. – процесуален представител на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗКзастраховане“ АД, в който са развити съображения за нейната неоснователност.

В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново пълномощникът на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 236/2020 година на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявен от адвокат Я.Д. – пълномощник на М. Т. Б., против „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД иск с посочено правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата 70 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба се твърди, че на 28.11.2018 година ищцата пътувала в лек автомобил марка „Нисан“, с ДК № Р 88 ****, управляван от В. Н. В.-Т.а, на път I-5, който поради образувало се задръстване спрял и се установил в покой. Водачът на товарен автомобил „Ивеко“, с ДК № Р 38 **** – Е. Е. А., нарушил чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и предизвикал пътнотранспортно произшествие, за което е признат за виновен с решение по НАХД № 2314/2019 година на Районен съд Русе. След инцидента М. Т. Б. е откарана в УМБАЛ „Канев“ със силни болки в областта на главата и гръдния кош, позиви за повръщане, двустранно везикуларно дишане отслабено в лявата област и обща слабост. Поставена е окончателна диагноза: контузио капитис – контузия на главата; комоцио церебри – мозъчно сътресение; контузио торацис – контузия на гръдния кош; фрактура косте III-IV-V син. – фрактура на трето, четвърто и пето ребро вляво; пневтомотракс вляво – колекция на въздух в ляво плеврално пространство; конт. пулмонум (сегмент 1 вляво) – контузия на левия дроб. Проведено е лечение на ищцата в лечебното заведение, а впоследствие и в нейния дом. Получените увреди са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота. Описват се претърпените от М. Т. Б. болки, страдания и неудобства. Изтъква се, че вследствие на пътнотранспортното произшествие тя станала тревожна, неспокойна, потисната; загубила здравия си сън, чувствала се в тежест на своите близки и роднини. Започнала да изпитва страх от силни звуци и автомобили.

Относно товарен автомобил „Ивеко“, с ДК № Р 38 **** е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД към момента на пътнотранспортното произшествие. М. Т. Б. отправила претенция за изплащане на обезщетение в размер на 70 000 лева до дружеството-застраховател, но с Писмо с изх. № 99-3252/19.07.2019 година е отказано изплащане на такова.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди 3

„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД да заплати на М. Т. Б. сумата 70 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – физически болки и страдания, ведно със законната лихва от 19.07.2019 година (датата, на която е постановен отказ от дружеството-застраховател).

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД, с който оспорва иска; навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата – пътувала без правилно поставен обезопасителен колан.

В съдебно заседание пред първостепенния съд и с писмена защита процесуалният представител на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД оспорва претенцията.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 260117/6.07.2021 година по гр. д. № 236/2020 година на Окръжен съд Русе е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявеният от М. Т. Б. против „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.

С договора за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите застрахователят – в случая „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).

Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на 4 пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице кумулативно.

С Решение № 929/11.12.2019 година по НАХД № 2314/2019 година на Районен съд Русе Е. Е. А. е признат за виновен в това, че на 28.11.2018 година в землището на село Тръстеник, област Русе, по главен път I-5 (гр. Русе-гр. Бяла), в района на километър 21+300, при управление на товарен автомобил „Ивеко“, модел „Дейли“, с ДК № Р 38 ****, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата – при избиране на скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно средство не се съобразил с конкретните условия на видимост, в резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. Т. Б., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, и трайно затрудняване на движението на снагата вследствие на сътресение на мозъка без обективна неврологична симптоматика, счупване на трето, четвърто и пето ребро вляво, колекция на въздух в ляво плеврално пространство, контузия на левия бял дроб, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата – престъпление по чл. 343а, ал. 1, буква „а“, предложение второ, във връзка с чл. 343, ал. 1, буква „б“, предложение второ, във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК.