Решение № 3854 от 26.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3854 гр. София, 26.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря М. Ц. Р. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20251110211961 по описа за 2025 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 254332-013876 от 24.06.2025г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - СДВР, упълномощен с писмена Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на М. Л. П., с ЕГН: ********** са наложени две административни наказания - 1.). административно наказание „парична глоба“ в размер на 50.00 (петдесет) лева за административно нарушение по чл.104а от ЗДвП вр. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, и 2.). административно наказание „парична глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лева за административно нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП вр. чл.185 от ЗДвП.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ М. Л. П. обжалва наказателното постановление в цялост. Излагат се във въззивната жалба инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършени административни нарушения. Посочват се в жалбата подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на санкционния акт. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА - НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ

„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - СДВР, редовно призована, чрез процесуален представител в писмена защита инвокира пред съда доводи за неоснователност и недоказаност на подадената въззивна жалба.

1

ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 04.08.2025г. (представени са надлежни доказателства за изпратена пощенска пратка от тази дата клеймо), в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление на 21.07.2025г. (до 04.08.2025г. включително) - съгласно разписката, която е инкорпорирана на гърба на НП, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя П., с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-013876 от 24.06.2025г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - СДВР, упълномощен с писмена Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на М. Л. П., с Е Г Н : ********** са наложени две административни наказания - 1.). административно наказание „парична глоба“ в размер на 50.00 (петдесет) лева за административно нарушение по чл.104а от ЗДвП вр. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, и 2.). административно наказание „парична глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лева за административно нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП вр. чл.185 от ЗДвП.

Н а 20.05.2025г., около 12:45 часа жалбоподателят М. Л. П. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес А 160“, с рег. № ****** в гр.София по ул.

„Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул.

„България“, като не държал волана на МПС едновременно с двете си ръце, а само с една ръка, доколкото в другата си ръка държал телефонен апарат и говорел (комуникирал) през него. Жалбоподателят П. не използвал техническо средство, което не изисква държането на телефона в ръката му, докато управлявал своето МПС. Същият бил спрян за проверка от свидетеля П. Т.

К., служител на СПС при СДВР и колегата му Е. Н. Н. - „мл.автоконтрольор“ в СДВР-ОПП. По време на проверката жалбоподателят П. не представил и изискуем законов документ по ЗДвП за извършен задължителен ежегоден технически преглед на лекия си автомобил. Бил съставен АУАН с рег. № серия GA № 3985863 от 20.05.2025г. от служителя на СДВР-ОПП Е. Н. Н. В същия 2

АУАН били отразени имената на свидетеля П. Т. К. като свидетел очевидец на нарушенията на жалбоподателя П.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетеля П. Т. К. полицейски служител на СПС при СДВР. Съдът няма основания да се съмнява по никакъв начин в достоверността на показанията на свидетеля П. Т. К. само, защото например е редови служител към контролен полицейски орган.

Показанията на свидетеля К., изложени пред съда в условията на устност и лична непосредственост, не са заинтересовани, преднамерени или умишлени.

Те са обективни, безпристрастни и независими във висока степен. Фактите по делото се установяват от друг безспорен доказателствен източник - и това са свидетелските показания по делото и събраните писмени доказателства.

Липсват индикации за проява на злоупотреба с административни правомощия по ЗМВР. Фактическите констатации от показанията на свидетеля К. намират пряка опора в писмените доказателства по делото. Този свидетел е също така и чистосърдечен, дори и да няма конкретни спомени за случая, относно изложението на възприятията си пред съда за опасностите, които съществуват, докато водач на МПС говори по телефон, държейки го в едната си ръка, а с другата - движейки волана на МПС с другата си ръка, както и относно опасността по пътните платна да се управляват МПС, чиято техническа изправност не е била проверена със съответен документ за провел се задължителен годишен ГТП, при което доказателствената стойност на показанията на свидетеля К. е висока и достоверна в значителна степен, съгласно принципите на непосредствеността и устността. СПОРЕД РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА със свидетелски показания могат да бъдат установени релевантните факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК и ЗАНН няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102 от НПК или по реда на ЗАНН да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за виновно поведение към извършено престъпление или административни нарушения и само въз основа на тях, а в настоящото административно-наказателно производство те не са единственото доказателствено средство (визират се показанията на свидетеля К.). Събрани са и писмени доказателства.

Реализирани са по делото способи на доказване, дефинирани в разпоредбата на чл.136 от НПК. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално всеки отделен разпитан свидетел по делото да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като 3 свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо покъсно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление. Съдът намира, че свидетелят К. излага в показанията си не предположения, а преки възприятия за настъпили факти за субекта на административните нарушения, но и за неговите (на дееца) противоправни действия и бездействия. Нито измислят факти. Нито придават друг смисъл на същите, какъвто нямат. Свидетелят К. не излага интерпретация на факти, а обективни възприятия за такива, като проявили се в обективната действителност. Показанията му са достоверни.

Съдът кредитира събраният по делото доказателствен материал.

Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни.

Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя Е. Н.Н. процесуално нарушение при изготвянето и връчването на съставения АУАН. Правото на защита на въззивния жалбоподател М. Л. П. не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за назначение и други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като 4 констатираните нарушения по съставите на чл.104а от ЗДвП вр. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и чл.147, ал.1 вр. чл.185 от ЗДвП, са изчерпателно, ясно и подробно описани в АУАН, като по идентичен начин са отразени и в НП.

Нарушенията са подведени правилно и обосновано под съответните норми на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата по съставянето на обжалваното

НП.

Административно-наказателното производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН . НП е издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вменените в отговорност на санкционирания правен субект М. Л. П. административни нарушения по съставите на чл.104а от ЗДвП вр. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и чл.147, ал.1 вр. чл.185 от ЗДвП са индивидуализирани в степен, позволяваща формираното на обосновано мнение върху какви факти се основават административно-наказатени обвинения, въз основа на кои доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на закона. Нарушените материалноправни норми са посочени правилно и прецизно. Описанието на нарушенията позволява тяхната индивидуализация и отграничаване едно от друго, доколкото се състоят в извършване на различни действия и бездействия, съставомерни по две отделни хипотези на чл.104а от ЗДвП вр. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и чл.147, ал.1 вр. чл.185 от ЗДвП.