Решение № 747 от 22.10.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. Казанлък, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20265510101795 по описа за 2026 година

Предявен е иск за прогласяване нищожност на договор с правно осн. чл.26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищцата Л. Д. Т., ЕГН: ********** моли съда да постанови решение, с което на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, да прогласи за нищожен договор за потребителски паричен кредит от 07.01.2026 г., сключен между „СТИККРЕДИТ" АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в гр.

******, представлявано от С.Н.Т., като кредитор и нея - Л. Д. Т., ЕГН:

**********, с настоящ адрес: с. ******, като кредитополучател.

Моли на пълномощникът й да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Твърди, че на 07.01.2026 г. сключила с ответника договор за потребителски паричен кредит, по силата на който, в качеството й на кредитополучател получила потребителски кредит в размер на 950 евро при лихвен процент, с който се олихвява кредита - 36,00% годишно и ГПР 42,58%.

В чл. 19, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателят следва да предостави на кредитодателя гаранция относно изпълнението на договора, представляваща по избор на кредитополучателя или банкова гаранция, или трето физическо лице-поръчител. При неизпълнение на това задължение в 3дневен срок, съгласно чл. 29, ал. 1 от договора кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Неустойката реално се явява част от задължението 1 по договора.

Неустойката за непредоставяне на гаранция е начислена от кредитора и е включена е като част от всяка погасителна вноска в погасителния план по договора.

Твърди, че клаузите, уговарящи въпросната неустойка - чл. 19, ал. 1 и чл.

29, ал. 1 от договора, са нищожни поради противоречие с добрите нрави.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му й създават значителни затруднения при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.

Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Всички тези обстоятелства в съвкупност без никакво съмнение обосновават значително надхвърляме на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на уговорената неустойка по чл. 19, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 от договора, което я прави противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съответно нищожна.

Неустойката, описана по-горе не е включена в ГПР. С включването й ГПР надвишава 50%, което прави целия договор за кредит нищожен на основание чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ответникът „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. ******, оспорва предявените с исковата молба искове като предявени в условията на злоупотреба с права и неоснователни като твърди, че е налице о страна на ищцата злоупотреба с права и основание за прилагане на чл. 213 ГПК.

Ищецът упражнява правото си на иск в условията на злоупотреба с право.

Същият е депозирал пред Районен съд- гр. Казанлък седем напълно идентични 2 искови молби, с които се оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка, която страните няколкократно са уговорили в сключените между тях общо множество договори. Въз основа на исковите молби са образувани 7 дела по описа на Районен съд-гр. Казанлък: гр. д. № 1798/2026 г., гр. д.

№1802/2026 г., гр. д. № 1797/2026 г., гр. д. № 1795/2026 г., гр. д. № 1799/2026 г., гр. д. № 1800/2026 г. и гр. д. № 1801/2026 г.

Молбите се отнасят до различни договори за кредит, но във всяко отделно производство се оспорва една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Така ищецът злоупотребява с формалното си право да инициира отделни производства по различните договори с една единствена цел, а именно да се генерират разноски по седем отделни производства.

Твърди, че процесуалното поведение на ищеца цели неправомерен резултат, а именно да се увреди другата страна като в нейна тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер.

Въпреки, че ищецът е имал възможност да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на една уговорка, съдържаща се и в множеството договори, сключени между страните в различни периоди от трайните им отношения на заемодател и заемател, той е образувал седем дела с целта да се обогати за сметка на кредитора си с по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски. Това представлява очевидна злоупотреба с процесуални права, противоречаща на принципа за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 ГПК.

Съобразно установената съдебна практика съдът е длъжен служебно да следи дали извършваните пред него процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност, която страните си дължат по силата на чл. 3 от ГПК, като при установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

Твърди, че между ищеца и ответното дружество са сключени множество договори с клауза като процесната, което говори за наличие на трайни отношения, създадени на база идентични условия, с които потребителят се е задължил многократно по свое желание и при пълна яснота относно финансовите последици от тях. Поради което тълкуването преддоговорните и договорните отношения между страните следва да бъдат разглеждани съвместно, а не изолирано.

При условията на евентуалност, в случай че делата не бъдат съединени по желания начин, то, моли, при успешен развой на делото за ищеца, в полза на същия да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство по примера на вече многобройната и все по-увеличаваща се практика на съдилищата, в която съдебните състави ценят поведението на ищеца по 3 образуване на повече от едно идентични съдебни производства срещу един кредитор като злоупотреба и „абсолютно противоречие с принципите на справедливост, добросъвестност и законност“ и на това основание отхвърлят исканията на ищците за присъждане на разноски.

Позовава се на практиката на СЕС, като твърди, че същата дава указания на националните съдилища в смисъл, че основният критерий, който съдът следва да прилага при разпределянето на разноските по дела като настоящото, е именно добросъвестното упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца Решение на Съда от 13 юли 2023 г. по дело C-35/22 на СЕС, Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 на СЕС.

Прави възражение относно потребителското качество на ищеца.

Твърди, че освен изброените в предходната точка дела срещу ответното дружество, ищецът е завел най-малко още девет дела срещу други финансови институции. Предвид установената злоупотреба с право, разкриваща съвсем различна цел от потребителската защита, заради която са създадени националните и наднационални нормативни актове в тази област, трябва да се изследва въпроса дали действително ищецът по това дело, Л. Д. Т., има качеството потребител или действията на това лице нямат потребителски характер, а са елемент от един бизнес процес, чиято крайна цел е стопанска, а не потребителска. За да се направи преценка относно потребителския характер на договора, респективно относно потребителското качество на кредитополучателя следва да се установи с каква цел последния е сключил договора за кредит - за задоволяване на свои собствени лични нужди или във връзка с осъществявана от него търговска или професионална дейност.

Процесният договор за кредит е сключен между ищеца, в качеството му на физическо лице и кредитополучател по договора и ответното дружество.

Обстоятелството, че договорът за кредит е сключен с физическо лице кредитополучател не води автоматично до извода, че той има качеството „потребител“, респективно, че договорът е за потребителски кредит, съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК.

Съгласно практиката на Съда на ЕС националните съдилища следва да определят качеството на страната при сключване на договори за кредит, държейки сметка за предназначението на предоставения финансов ресурс. За да се направи преценка относно потребителския характер на договора, респективно относно потребителското качество на кредитополучателя следва да се установи с каква цел последния е сключил договора за кредит - за задоволяване на свои собствени лични нужди или във връзка с осъществявана от него търговска или професионална дейност. Организираното водене на дела с цел печалба от разноски може да се характеризира като всичко друго, но не й потребителска дейност.

Оспорва претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗЗД, както и за 4 нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение като неоснователни.

Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.

Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се вижда и от представения СЕФ.

Процесният договор е отговаря напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит.

Потребителят е отправил искане за сключване на договор за заем между него и „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 („Заявка“). Искането е попълнено собственоръчно от кредитополучателя посредством сайта на кредитодателя - http://stikcredit.bg/. С формата/формуляра за кандидатстване Кредитополучателят е предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем и е посочил начина на получаване/усвояване на главницата по кредита. По този начин Кредитополучателят е обективирал волята си да сключи договор за паричен заем със „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159.