Решение № 226 от 28.04.2023, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 742/2022
- Вид
- Решение № 226
- Подписан
- 28.04.2023
- В сила
- 14.12.2023
- Състав
- КАТЯ ВЕСЕЛИНОВА АРАБАДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146, т. 3 и т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 и т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 215, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- §1, т.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 92 · Закон за опазване на околната среда
- чл.115, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.142, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.142, ал.5 · Закон за устройство на територията
- чл.142, ал.5, т.5 · Закон за устройство на територията
- чл.144 · Закон за устройство на територията
- чл. 145, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл.145, ал.1, т.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 146 · Закон за устройство на територията
- чл.148, ал.1, ал.2, ал.4, ал.8 · Закон за устройство на територията
- чл.148, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.148, ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл.148, ал.1, ал.2, ал.4, ал.8 · Закон за устройство на територията
- чл. 152, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.153, ал.2-ал.11 · Закон за устройство на територията
- чл.153, ал.2-ал.11 · Закон за устройство на територията
- чл.153, ал.2-ал.11 · Закон за устройство на територията
- чл.153, ал.2-ал.11 · Закон за устройство на територията
- чл.153, ал.2-ал.11 · Закон за устройство на територията
- чл.153, ал.2-ал.11 · Закон за устройство на територията
- чл. 161 · Закон за устройство на територията
- чл.215, ал.4 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 226 гр. Плевен, 28.04. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Плевен – пети състав, в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева при секретар Цветанка Дачева, като изслуша докладваното от съдията Арабаджиева административно дело № 742 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 215, ал.1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба /наименована възражение/ на Институт по фуражните култури – Плевен, гр.Плевен, ул.”Генерал
Владимир Вазов” №89, представляван от проф. д-р И.Н., срещу издадено разрешение за строеж /РС/ № 287/29.07.2022 г. за обект: Преустройство на базова станция GSM/UMTS оборудване PVN 0020.
В жалбата се сочи, че заявление с вх. № ТСУ 26-6961-2/18.07.2022 г. от „А1 ТАУЪРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД до община Плевен е подадено без предварително информиране и съгласуване с ръководството на Институт по фуражните култури - Плевен, което е в нарушение на чл. 20 от Договор за наем от 25.06.2008 г. За предстоящият строеж и издаденото разрешение за строеж ръководството на института не е уведомено в съответствие с разпоредбите на чл. 20 от договора, а след съобщение от община Плевен с вх. № 7-5/03.08.2022 г.; Предвиденото покривно пространство на административната триетажна сграда в договора от 20 /двадесет/ кв.м, в съответствие с чл. 1, ал. 1, т. А от договора, категорично се надвишава.
Твърди, че в работния проект, ЧАСТ: Конструкции, КОНСТРУКТИВНО СТАНОВИЩЕ по отношение на Описанието на носещата конструкция е заявено следното: „Състояние на носещата конструкция - при направения подробен оглед на конструкцията не бяха установени недопустими деформации, като пукнатини и видими провисвания на подовите плочи или пукнатини в стените, както и промени в геометрията им“. Счита, че тази констатация не отговаря на реалното състояние на носещата конструкция, където съществуват видими дефекти и пукнатини, които са предизвикали дефекти в тавана на долните етажи на сградата и значими пукнатини в прилежащите стени; „Доброто проектиране и изпълнение на сградата могат да гарантират сигурността на носещата конструкция. 4. Натоварванията върху конструкцията - собственото тегло на мачтата, антените, плинта и технологичното оборудване е пренебрежимо малко спрямо масата на сградата.
Допълнителното натоварване е 1660 кг Заключение: Като се имат предвид гореизложеното, липсата на видими дефекти и пукнатини по конструкцията може да се заключи, че предвиденото монтиране на мачтата с антените и технологичното оборудване няма да доведе до намаляване на носимоспособността на конструкцията на сградата и може да бъде реализирано.“ Сочи се още в жалбата, че предвиденият строеж за преустройство на базовата станция при съществуващите значителни дефекти и пукнатини, и монтирането на мачтата с антените и оборудването, допълнително ще натоварят конструкцията на сградата с 1660 кг. Това няма да гарантира сигурността на носещата конструкция и ще продължи да спомага за увеличаване на пукнатините и видимите дефекти на носещата конструкция, тавани и стени.
С оглед на гореизложеното, категорично възразява и моли да се отмени разрешение за строеж № 287/29.07.2022 г. за обект: Преустройство на базова станция GSM/UMTS оборудване PVN 0020.
С определение № 1703/31.08.2022 г. /л.222 жалбата е оставена без движение за уточняване дали възражението представлява жалба до съда срещу РС №287/29.07.2022 г., желае ли да бъде разгледано от съда, за внасяне на държавна такса, представяне на УАС, да се обоснове правния интерес – право на собственост/ползване/управление на имота, и за представяне на преписи. С подадена в указания срок молба /л.234-235/ се сочи, че възражението представлява жалба срещу РС №287/29.07.2022 г., претендира от съда да разгледа същата, представен е документ за платена държавна такса /л.236/, УАС /л.237-238/, удостоверение за липса на задължения /л.239/, АЧДС № 3089/20.10.2004 г. /л.240/ и предходен АДС №3260к/19.11.1973 г. /л.241/, от които е видно, че УПИ с построените в него сгради е предоставен на института-жалбоподател.
В съпроводителното писмо към жалбата /л.2/ответникът сочи, че жалбата е недопустима като подадена от лице, което не е заинтересовано по ЗУТ, алтернативно неоснователна.
Писмен отговор е подаден от заинтересованата страна „А1 ТАУЪРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /л.268/, с който се претендира жалбата да се остави без уважение. З.стр. сочи, че клаузата на чл.20 от договора е неотносима, твърдението, че директорът не е уведомен, е недоказано. Липсват доказателства, че площта от 20 кв.м е надвишена. Лошото състояние на сградата се дължи на липсата на основен ремонт от построяването през 1973 г. През 2021 г. е сключен анекс към договора за наем, като наемната цена е увеличена. Приложена е разменяна между страните кореспонденция, както и снимков материал /л.277-279/, като на същия се виждат ясно пукнатини в стените.
Жалбоподателят -Институт по фуражните култури гр.Плевен в съдебно заседание се представлява от адвокат Н.Д. с пълномощно по делото и И.М.Н. – Директор на Институт по фуражните култури гр.Плевен. Моли да се уважи подадената жалба срещу обжалвания административен акт. Сочи, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на законовите изисквания относно изготвянето и одобряването на проектна документация и издаване на крайния административен акт, в случая разрешение за строеж. В случая разрешението за строеж е издадено при съществено нарушение на изискванията на ЗУТ относно това заявлението за издаване на разрешение за строеж да изхожда от собственика на имота, в който ще се реализира строежа. Сочи, че административното производство е започнало на база заявление, подадено единствено от третото заинтересовано лице в настоящия процес „А1 Тауърс България“. Заявлението не изхожда нито от собственика на имота, в който ще се осъществява строежа – Институт по фуражните култури – Плевен, нито от второто заинтересовано лице „А1 България“ ЕАД, което е страна по договор за наем, по силата на който институтът е предоставил за ползване определена площ от свой недвижим имот за ползване именно с предмет разполагане на такова техническо съоръжение. В разрешението за строеж е посочено, че се издава по искане на три юридически лица – „А1 България“ ЕАД, „А1 Тауърс България“ ЕООД и Институт по фуражните култури – Плевен, което не отговаря на доказателствата по делото и на установените фактически обстоятелства. Институтът не е подавал заявление за искане за осъществяване на преустройство на съществуващи технически съоръжения и не е давал съгласие за изготвяне на съответни проекти и внасянето им за одобрение в Община Плевен. В административната преписка не съществува документ, подписан от Институт по фуражните култури, удостоверяващ наличие на съгласие за одобряване на изготвени проекти за исканото преустройство, респективно за искане за издаване на разрешение за строеж на такова преустройство. Позовава се на събраните по делото доказателства, според които издаденото разрешение за строеж е в нарушение на конкретни изисквания на ЗУТ и в частност не отговаря на изискванията на чл.142, ал.5 от ЗУТ, като в случая не е налице съответствие на внесените проекти с изискванията на ЗУТ по всички точки от чл.142, ал.5 и в частност по т.5- изисквания за пълнота и структурно съответствие на инженерните изчисления. Според жалбоподателя категорична е констатацията на вещото лице по изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, приета по делото и неоспорена за това, че във внесените проекти и документация в Община Плевен за одобряване на строеж с предмет „Преустройство на технически съоръжения“ и за издаване на разрешение за строеж, липсват приложени статически изчисления към част „Конструктивна“ от проекта, което възпрепятства преценката относно това дали исканото преустройство съответства на изискванията в част „Конструктивна“ за това какво натоварване ще причини на сградата, върху която се разполагат въпросните технически съоръжения и за въздействието при реализиране на това преустройство върху съществуващата сграда и нейната конструкция. В процесната сграда, на която понастоящем е разположено вече изградено съоръжение на заинтересованата страна „А1 България“ ЕАД, са налице увреждания, засягащи елементи от стоманобетонната конструкция, колони и плочи, като са категорични констатациите на вещото лице, че тези нарушения в конструкцията на сградата са именно в тази част, в която е разположено съоръжението на ответната страна. Сочи, че вещото лице не може да даде становище от какво са причинени тези увреждания, но не е изключена като причинно-следствена връзка разполагането на съоръжението и натоварванията, които оказват на това съоръжение съответните фактори като вятър, сняг и други атмосферни условия. Категорично е становището на вещото лице, че без наличие на статически изчисления, които са липсвали и не са представени при проектната документация при подаване на заявлението в Община Плевен, не може да бъде съобразено дали основния въпрос, който е решаващ за това какво ще бъде въздействието при осъществяване на исканото преустройство на съоръженията върху сградата, върху която то е разположено. Разрешението за строеж е издадено в нарушение на изискванията на ЗУТ, не съответства на конкретните изисквания, на които трябва да отговарят проектите, поради което същото счита същото за незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Претендира направените по делото разноски. Сочи, че договорът за наем е сключен между Институт по фуражните култури – Плевен като наемодател и „Мобилтел“ с настоящо наименование „А1 България“ ЕАД, а не с „А1 Тауърс България“ ЕООД. Заявлението за подаване на проектите и за искане на издаване разрешение за строеж изхожда от трето лице, което не е страна по договора за наем. Не може да се ползва от чл.16 от договора, като е спорно, доколко касае при сключване на договора за наем през 2008 г. и съответно овластяване на наемателя да събира скици и други документи, включително да получава разрешение за строеж на съоръжението, предмет на договора тогава, през 2008 г., а не за последващи такива действия. Счита, че категорично от тази разпоредба не може се ползва трето лице, което не е страна по самия договор, каквото се явява „А1 Тауърс“, подало заявлението. Категорично преупълномощаване няма и категорични доказателства по делото липсват.
Ответникът – Главният архитект на Община Плевен, в съдебното заседание по съществото на спора не се явява и не се представлява. Постъпила е молба с вх.№ 2219 от 12.04.2023 г. от упълномощения юрисконсулт С. с искане делото да се гледа в отсъствие на ответника поради ползване на платен годишен отпуск от упълномощения юрисконсулт.
Заинтересованата страна „А1
Тауърс България“ ЕООДв съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна „А1
България“ ЕАД в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт З. с пълномощно по делото. Моли да се остави жалбата без уважение. Сочи, че съгласно чл.16, ал.1 от подписания действащ договор за наем между страните „А1“ е изрично упълномощен да извършва всякакви действия, свързани с издаване на разрешение за строеж, съгласуване и одобряване на проектна документация. В този смисъл „А1“ е действало и от името на наемодателя, собственик на имота. От отговорите на ВЛ по приетото по делото заключението е видно, че проектната документация съответства на всички правила и норми. Същевременно не попада в обхвата на защитена зона или защитена територия. Вещото лице при огледа на място констатира, че с преустройството по никакъв начин не се променя геометрията, теглото или квадратурата на базовата станция. Обемът на станцията с новите антени, които ще заменят старите, което всъщност представлява това преустройство, става по-малък.
Действително не са предоставени статични данни в настоящото производство.
Счита, че е трябвало повторно да се изискат от надзора, но по пътя на логиката когато нещо е съществувало толкова години на едно място и не променя нито обема, нито теглото, нито геометрията си, а напротив – става по-малък, не би могло да натовари повече сградата, на която е инсталирано, който обект е разположен там, работи и страните са в наемни отношения. Вещото лице установява, че има увреждания в сградата, но тези увреждания не са от и около съоръжението, а са по цялата сграда, като това предполага, че се дължи на недобра поддръжка от собственика. Дори при наличие на такива увреждания, когато се заменя нещо по-голямо с по-малко,счита, че няма как това да доведе до прекомерно натоварване повече от това, което е в момента. Моли да се остави жалбата без уважение и да се присъдят разноски в минимален размер, съгласно Наредбата за правната помощ.
Разпечатката съдържа 23 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/43cc26a2-3739-4207-b239-548a762296f9