Присъда № 2 от 22.01.2026, Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 704/...0...5 г. по описа на Районен съд Пазарджик МОТИВИ:

Наказателното производство е образувано по тъжба на А. Г. П., ЕГН:

********** срещу С. И. К., роден на ... г. в с. Л., живущ в гр. Пазарджик, ул.

„К. А. Б.“ № 75, ет...., ап.5, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, ЕГН: **********, за това, че на ... г. в гр.

Пазарджик, ул. „К. А. Б.“ № 75 е нанесъл лека телесна повреда на А. Г. П., ЕГН: **********, изразяваща се в контузия на гръдния кош и корема, травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.1...8 и чл.1...9 от НК, както и кръвонасядане и охлузване по кожата на лявото коляно, причинили на А. Г. П. болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 1...0, ал.1 от НК.

Подсъдимият дава обяснения, в които не се признава за виновен. Твърди, че нито е бутнал пострадалия, нито го е блъснал. Сочи, че само го хванал за шубата и след това го пуснал. Пострадалият дал една крачка назад, завъртял се надясно и тръгнал, но се спънал някак си и паднал на лявото си коляно, след което и легнал на бетона.

По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск, няма конституиран граждански ищец.

Частният тъжител А. Г. П., чрез повереника си, пледира за постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по така повдигнатото обвинение и да им бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Излага доводи в тази насока.

Защитата на подсъдимия счита, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление, поради което моли да се признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение, ведно със законните последици.

Излага доводи в тази насока. Моли да им се присъдят сторените разноски.

В дадената му последна дума подсъдимият заявява, че е невинен, а пострадалият сам паднал на лявото си коляно на бетона.

Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият и тъжителят са съседи. Между двамата често възниквали спорове, породени от обстоятелството, че синът на тъжителя – свидетелят Р.

П. паркирал автомобила си пред гараж, собственост на трето семейство от кооперацията, с които имал договорка да паркира отпред, тъй като те не ползвали гаража си. Този гараж обаче бил съседен на гаража на подсъдимия 1

К., който всеки път, когато изваждал автомобила си, се сърдил на паркирания автомобил на свидетеля Р. П., защото му ограничавал видимостта и възможностите за маневриране. В тези случай подсъдимият насочвал найчесто агресията си към тъжителя А. Г. П., с когото са на една възраст, а не към значително по-младия му син – свидетеля Р. П..

На ... г. сутринта, между 7....0 - 8....0 часа, тъжителят А. Г. П. и трима негови съседи - Г. Б. и свидетелите Б. И. и К. Х. пиели кафе пред гаража на П., който се намирал в съседство на този на подсъдимия. Там сутрин отпред изнасяли пейка от гаража на П.. На нея седял свидетелят К. Х.. До пейката имало стол, на който седял Г. Б., и двамата били с лице към улицата, а тъжителят и свидетелят Б. И. стоели прави с лице към гаража. Четиримата разговаряли. По същото време подсъдимият С. К. излязъл от входа, изкарал автомобила си от гаража и го паркирал. След това слязъл от колата и тръгнал към тях, като започнал да вика към тъжителя кога ще научи сина си да не паркира колата пред гаража му. Тъжителят отишъл към него до края на тротоара и му посочил, че автомобилът на сина му е на улицата и не пречи на неговия гараж, тъй като е пред съседния. Тръгнал да се връща към своя си гараж. В този момент подсъдимият К. заявил: „Аз ще ти кажа, ти ще видиш“, засилил се зад гърба на тъжителя и с дланта си го ударил отзад в тила. Тъжителят политнал напред и паднал на колене на тротоара, подпрял се първоначално с ръце, след което паднал и с лице върху тротоара. Подсъдимият К. се качил в автомобила си и потеглил нанякъде. Свидетелят К. Х. се обадил на тел.11.... Пристигнала линейка и полицейски патрул. Тъжителят бил откаран в болница. Имал главоболие, болки в тялото и му се гадело. Останал на лечение в Хирургично отделение в МБАЛ Пазарджик до ...5.0.......0...5 г., когато бил изписан.

На ... г. му било издадено съдебно медицинско удостоверение, в което е посочено, че в следствие на случило се му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.1...0, ал.1 от НК, изразяващо се в следното: Контузия на гръдния кош и корема; Травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема; Кръвонасядане и охлузване по кожата на лявото коляно.

В хода на съдебното следствие бе назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза. Според заключението на вещото лице непосредствено след инцидента пострадалият бил транспортиран до спешно отделение на МБАЛПазарджик и бил хоспитализиран за едно денонощие в Хирургично отделение на болницата, където е лекуван с диагноза: Контузия на гръдния кош и корема.

Травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема. На ... г.

П. бил освидетелстван в ОКПСМ на МБАЛ-Пазарджик, като е издадено СМУ № 74/...5 г. В протоколната част на това СМУ са описани като находка кръвонасядане по кожата на лявото коляно със синкав цвят и размери ... х ... см. и охлузване в сред него с размери 1 х 1 см, покрито с кафеникава коричка над нивото на околната здрава кожа. В областта на главата, гръдния кош и корема не са описани травматични увреждания. Обобщено, можело да се твърди следното:

2

Описаните травматични увреждания на пострадалия в областта на лявото коляно са получени от действието на твърд тъп предмет- директно и допирателно, при падането му на земята. Те са му причинили болка или страдание, без разстройство на здравето, по смисъла на чл.1...0, ал.... от НК. за период от около 1...-14 дни. Медицинската прогноза по отношение на тези увреждания е добра- те оздравяват без да оставят трайни неблагоприятни здравни последици.

В областта на гърдите и корема при клиничното наблюдение, проведените изследвания и съдебно-медицинското освидетелстване няма установени кожни увреждания, няма образни находки, няма лабораторни отклонения, няма клинични данни за органно засягане, т.е. липсва обективен травматичен субстрат. Според ВЛ хоспитализацията не доказва телесна повреда - тя е осъществена с диагностично-наблюдателна цел поради механизъм на травма, без да се докаже настъпило увреждане в гръдно-коремната област. При пострадалия не се установяват обективни данни за причинени травматични увреждания в гръдно-коремната област, т.е. няма разстройство на здравето, извън случаите на чл. 1...8 и 1...9 от НК.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните в наказателното производство доказателства, съдържащи се в дадените обяснения от подсъдимия, показанията на свидетелите Б. И. И., К. К.ов Х., Р.

А.ов П., П. П. К., Б. Х. П., М. И. Д. и П. С.а П., приложените писмени доказателства – СМУ и епикриза, писма от Бюро „Съдимост“ при РС Пазарджик със справка съдимост по отношение на подсъдимия и от РУ на МВР Пазарджик, ведно с приложена характеристика за подсъдимия, писмо от РЦ 11... - Кърджали, веществено доказателство - 1 бр. компактдиск, съдържащ ... бр. аудио записи и ... бр. снимки на ел. картони на приетите повиквания.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя и от заключението на назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза от ВЛ. Тази експертиза е компетентно изготвена, вещото лице е отговорило точно, подробно и изчерпателно на поставените въпроси, поради което и съдът я кредитира изцяло.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Б. И. И., К. К.ов Х., Р.

А.ов П., Б. Х. П., М. И. Д. и П. С.а П., частично кредитира показанията на П.

П. К. и обясненията на подсъдимия по следните съображения:

Показанията на първата група свидетели - Б. И. И., К. К.ов Х., Р. А.ов П., Б. Х.

П., М. И. Д. и П. С.а П. - са ясни, категорични, логични и взаимно се допълват.

Именно показанията им в най-голяма степен подкрепят гореизложената фактическа обстановка. Показанията им са дадени от и лица, за които съдът няма причина да счита, че са заинтересовани по какъвто и да е начин от изхода на делото. Тук известно съмнение се поставя върху показанията на близките на тъжителя П. – неговия син Р. П. и снахата му П. П., но и в техните 3 показания съдът не открива обстоятелства, които да са противоречиви, неясни или по някакъв начин изопачени с оглед евентуална заинтересованост от изхода на делото. Ето защо съдът счита, че са достоверни. Видно е, че част от свидетелите са съседи и близки на тъжителя, но няма доказателства по делото те по някакъв начин да са необективни в показанията по отношение на обстоятелствата, за които свидетелстват.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди, че не е бутал тъжителя, който сам паднал, както и показанията на неговата съпруга свидетелката П. П. К. в същия смисъл. Те не само са дадени от лица, които са заинтересовани от изхода на делото, но противоречат на всички останали събрани доказателства. Тези твърдения в защитната позиция на подсъдимия не се подкрепиха от останалите събрани по делото доказателства, останаха недоказани и не отговарят на действително случилото се. Според съда показанията на К. не следва да се кредитират, защото дори противоречат на твърденията на самия подсъдим. Така например последният сочи, че автомобилът на Р. П. бил паркиран така, че: „излязох назад, но неговия син беше паркирал така, че не можех да изляза на асфалта, при което обърнах и изкарах колата“, докато самата свидетелка сочи: „Колата беше пред нашия гараж… Въпросния ден колата беше паркирана така, че пречеше да излиза нашата кола“, т.е. нейните твърдения в тази насока са различни от тези дори на нейния съпруг. Според нея автомобилът на Р. П. е бил пред техния гараж, което поставя резонния въпрос как тогава въобще автомобилът на К. е бил изкаран. Свидетелят И. сочи следното: „Подсъдимият беше изкарал колата на улицата, когато се върна да затваря вратите“. В тази насока са и обясненията на самия подсъдим. Ако автомобилът на Р. П. е бил пред неговия гараж, то едва ли К. щеше реално да изкара автомобила си. Освен това, свидетелката К., която твърди, че е била на терасата на техния апартамент сама заяви следното:

„Аз имам видимост само към нашия гараж, защото е по-напред и не мога да видя пред кафе-автомата колко хора има и какви са. Там има кафе машина, заедно с друг автомат за напитки и там постоянно спират коли и хора.

Автоматът е пред гаража на П., той е негов. Пред гаража може и да изнасят пейка. Ако има седнали хора там, чупката на гаража ми пречи да видя и не мога да разбера, защото и вратата на нашия гараж е отворена“, а именно според свидетелите – очевидци Б. И. И. и К. К.ов Х. нанасянето на удар от подсъдимия спрямо тъжителя и падането на последния на земята, е станало именно пред пейката пред гаража на тъжителя, а не пред гаража на подсъдимия. В тази насока са и показанията на свидетеля Р. А.ов П. – че баща му е бил паднал на земята пред собствения им гараж. При това положение няма как свидетелката К. да е видяла какво точно се е случило пред гаража на П., защото по думи на самата нея, тя не е имала видимост към мястото.

От правна страна:

При така установената и възприета фактическа обстановка, е видно, че от 4 обективна страна С. И. К. е нанесъл лека телесна повреда на А. Г. П., изразяваща се в кръвонасядане и охлузване по кожата на лявото коляно, причинили на А. Г. П. болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 1...0, ал.... от НК. Съдът намира за установени и доказани по безспорен и категоричен начин елементите на престъпния състав. По делото се събраха множество доказателства, като с оглед гореизложените мотиви, нито едно от тях не внася съмнение в този извод на съда. В същото време от заключението на СМЕ е видно, че на тъжителя в инкриминирания ден не са причинени увреждания в областта на гърдите и корема - при клиничното наблюдение, проведените изследвания и съдебно-медицинското освидетелстване няма установени кожни увреждания, няма образни находки, няма лабораторни отклонения, няма клинични данни за органно засягане, т.е. липсва обективен травматичен субстрат. Според ВЛ хоспитализацията не доказва телесна повреда - тя е осъществена с диагностично-наблюдателна цел поради механизъм на травма, без да се докаже настъпило увреждане в гръднокоремната област. При пострадалия не се установяват обективни данни за причинени травматични увреждания в гръдно-коремната област, т.е. няма разстройство на здравето, извън случаите на чл. 1...8 и 1...9 от НК. Ето защо съдът счита, че следва да оправдае подсъдимия К. по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 1...0, ал.1 от НК, а именно, че е причинил на А.