Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2342 от 09.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43504/2025
Вид
Решение № 2342
Подписан
09.02.2026
Състав
ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2342 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110143504 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Д.“ ООД, с която срещу „Т.“ ЕООД са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5808 лева, равняваща се на 2969,58 евро, представляваща дължима цена за продадени стоки по фактура № 0000087789/29.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.05.2025 г., до окончателното плащане, както и сумата от 1256,89 лева, равняваща се на 642,64 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 07.10.2023 г. до 07.05.2025 г.

Ищецът твърди, че на 29.09.2023 г. между страните е сключен договор за търговска продажба на стоки – индустриално покритие и разредител. За сключения договор била издадена фактура № 0000087789/29.09.2023 г., в която били описани подробно видът и количеството продадени стоки. Ищецът твърди, че падежът отдавна бил настъпил, изпращана била покана за доброволно изпълнение, но ответникът не бил погасил задължението си.

Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Т.“ ЕООД, с който оспорва исковете по основание и размер.

Твърди, че липсвало валидно основание, от което да се извежда ищцовата претенция. Оспорва ищецът да му е доставил стоки, материали и услуги, както и че имали трайни търговски отношения. Оспорва представените фактури, дубликати и покана за плащане, тъй като липсвал подпис на ответника върху тях. Твърди, че представената фактура не му е била предявявана и не носела подпис на представител на ответника и заради това не го обвързвала. Поради това, че не била предявена, не можело да възникне и 1 задължението за мораторна лихва. Релевира възражение за некачественост на доставената стока и материал и заявява, че упражнява право на отбив от цената в размер на 90% от същата. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 309а ТЗ.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно възникването на облигационно отношение между него и ответника, изправността си в правоотношението, т.е. че е изпълнил своите задължения и за ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената цена.

Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта (стоката), обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за купувача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености – чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването. Фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката – вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС (при наличие на данъчна регистрация) и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е била съставена (в този смисъл Решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о., ТК и мн. други).

Видно от приетата по делото фактура № 0000087789/29.09.2023 г., в същата са индивидуализирани вида на стоката, количеството, цената, начина на плащане, падежа, датата на съставяне на фактурата, както и получателят, като в графата получател не е положен подпис.

Съгласно формираната по реда на чл. 290 и сл. ГПК практика на ВКС: решение № 96 от 26.11.2009 год., по т.д.№ 380/2008 год., но І т.о.; решение № решение № 30/08.04.2011 год., по т.д.№ 416/2010 год. на І т.о.; решение № 118/05.07.2011 год., по т. д. № 491/2010 год. на ІІ т.о.; решение № 42/2010 год., по т.д.№ 593/2009 год. на ІІ т.о., решение № 211/ 30.01.2012 год., по т.д.№ 2

1120/2010 год. на ІІ т. о.; № 109 от 07.09.2011 год., по т.д.№ 465/2010 год. на ІІ т.о.; № 92/ 07. 09.2011 год., по т.д.№ 478/2010 год. на ІІ т.о. и мн.др., фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество, включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС, и доказва неговото съществуване. Нещо повече, според прието в решение № 42/2010 год., по т.д.№ 539/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и в решение № 92/ 2011 год., по т.д.№ 478/2010 год. на ІІ т.о. и решение № 47/ 2013 год., по т.д.№ 137/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС, дори да се счете, че издадената фактура е неистинска/неавтентична или е останала неподписана за „получател” от купувача по договор за търговска продажба, тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит. В решение № 2011/2012 год., по т.д.№ 1120/2010 год. на ІІ т.о. е посочено още, че само по себе си отсъствието на изискуеми се от Закона за счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата, преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничаване само до съдържанието на същия този документ, а е необходимо да се направи с оглед на всички доказателства по делото, като вписването на фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността и в справки - декларации и ползването на данъчен кредит по нея, са обстоятелства несъмнено релевантни за възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е била съставена.

Единствено неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри и на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит, не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба.

По въпроса за доказателствената тежест на счетоводните книги и направените в тях записвания по реда на чл. 290 ГПК е създадена постоянна практика на ВКС, която е задължителна за съдилищата по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК (решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 7/22.02.2011 г. по т. д. № 264/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и мн. други) и съгласно която счетоводните книги и вписванията в тях могат да служат като доказателство на страната, която ги е водила, според тяхната редовност, която не се презумира, а трябва да бъде установена, и с оглед останалите доказателства. Съгласно чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство в негова полза, но те не се ползват със задължителна доказателствена сила, а същата трябва да бъде преценена от съда с оглед всички събрани по делото доказателства. Поради това, че счетоводните книги са производни, тъй като се изготвят на базата на първични счетоводни документи, същите трябва да бъдат редовно водени, което не се предполага, а трябва да бъде установено 3 чрез съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява че процесната фактура е отразена в счетоводните регистри на ищеца и е осчетоводена при ищеца в месеца на нейното издаване, описана е в дневника за продажби и справка-декларация за съответния месец на издаването й, начислен е и данък върху продажбите, като дължимият ДДС е преведен в законоустановения срок към сметката на НАП за приходи от данъци и други публични вземания на централния бюджет, администрирани от НАП. Вещото лице е заключило, че счетоводството на ищеца е водено редовно и коректно от гледна точка на ЗСч и ЗДДС през периода от издаването на процесната фактура до датата на изготвяне на заключението. От заключението на ССчЕ и разясненията, дадени от вещото лице, се установява, че ответникът е създал пречки за събиране на допуснати доказателства, поради което следва да бъдат приложени неблагоприятните последици на разпоредбата на чл. 161 ГПК, според която с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Процесуалното поведение на ответника не може да бъде третирано по друг начин, с оглед установената съдебна практика, според която отразяването на фактурите в счетоводството на ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същите, представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване (така Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК и мн. др.), които обстоятелства съдът приема за доказани на основание чл. 161 ГПК.

Гореизложеното обуславя извода за наличие на търговски отношения между страните, породени от договор за търговска продажба на процесните стоки, индивидуализирани в издадената фактура.

От заключението на вещото лице става ясно, че непогасеният размер на задължението по процесната фактура е 5808 лева, равняваща се на 2969,58 евро, като липсват данни сумата да е заплатена от ответника, респективно съдът намира, че исковата претенция се явява изцяло основателна.

Съдът намира за неоснователно бланкетното възражение на ответника, че доставената стока е била с лошо качество, като по делото не се установи и купувачът да е уведомил продавача за забелязаните недостатъци при получаване на стоката.

По иска с правно основание 309а ТЗ:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличие на главен дълг за плащане на продажна цена.

По аргумент от чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответното дружество е в забава, считано от деня, следващ датата на падежа, посочен в процесната фактура, а именно от 07.10.2023 г.

Видно от заключението на вещото лице размерът на мораторната лихва 4 върху главницата за процесния период от 07.10.2023 г. до 07.05.2025 г. е 1270,83 лева, равняваща се на 649,76 евро. С оглед диспозитивното начало в процеса и доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер – 1256,89 лева, равняваща се на 642,64 евро, акцесорната претенция като основателна, следва да бъде уважена изцяло.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените и доказани по делото разноски в размер на сумата от 914,19 евро, представляващи заплатени държавни такси в размер на сумата от 288 лева, равняваща се на 147,25 евро, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на сумата от 400 лева, равняваща се на 204,52 евро и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1100 лева, равняваща се на 562,42 евро.