Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 493 от 22.06.2023, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 1881/2022
Вид
Решение № 493
Подписан
22.06.2023
В сила
12.01.2024
Състав
Димитър Петков Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 412, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 78 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 398 · Кодекс за застраховането
  • чл. 79, ал. 1 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Ш., 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш., IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20223630101881 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, от ТБ „Юробанк България“ АД гр. София, чрез пълномощника адв. З. от АК София, против Й.

В. Й., в която са предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, положителни, установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца /банкова финансова институция/, съществува предсрочно изискуемо парично вземане, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта VISA VC38809/02.04.2007 г. и предоставяне на кредитен лимит, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 581/2022 г., по описа на ШРС, като по реда на чл. 417 ГПК против длъжника има издадена Заповед № 261/23.03.2022 г., за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист, с правно основание, както следва: чл. 12, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 1887.36 лева – предсрочно изискуема главница, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху вземането, от датата на заявлението – 22.03.2022 г. до окончателно плащане; чл. 12, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 549.06 лева – просрочено изискуема договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.01.2019 г. до 21.01.2020 г., включително; чл. 92, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 232.33 лева – неустойка в размер на законната лихва 1 върху главницата и възнаградителната лихва за периода от 01.01.2019 г. до 12.03.2020 г.; по чл. 12, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 286 , вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 70 лева – възнаграждения: за извършени действия по блокиране на карта/кредитен лимит; за годишно обслужване на кредитна карта VISA и за администриране на просрочен кредит, за периода от 01.01.2019 г. до 06.03.2022 г.; по чл. 12, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 286 , вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 72.00 лв. - възнаграждение за извършени действия по връчване на Покана за предсрочна изискуемост; по чл. 12, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 441, вр. чл.

398 КЗ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 44.87 лв. – начислени и неплатени застрахователни премии за периода от 01.01.2019 г. до 06.03.2022 г. по Групов застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията“ на картодържателите на Юробанк България АД в полза на кредитора, както и насрещно възражение от ответната страна с правно основание чл. 24 ЗПК за наличието на неравноправни клаузи в договор с потребител.

Ищцовата страна обосновава исковата си претенция твърдейки, че след подадено Заявление-договор от 02.04.2007 г. за издаване на кредитна карта “VC338809”, в качеството на кредитор, отпуснала на ответника, в качеството на картодържател, потребителски кредит под формата на кредитен лимит, в първоначално определен размер от 2 740 лв., при ОУ за издаване и използване на кредитни карти VISA k d банката-картоиздател, които картодържателят приел с процесния договор. С клаузата на чл. 8.1. от тези ОУ банката-картоиздател се задължила да изпраща всеки месец на картодържателя месечни извлечения, в които да отразява всички извършвани операции и сделки, както и задълженията във връзка с ползваната карта. От 01.01.2019 г. ответникът преустановил редовното плащане на дължимите суми по изпращаните му месечни извлечения. Предвид, че ответникът не платил дължимите минимални месечни вноски по две последователни месечни извлечения, съответно от 01.01.2019 г. и от 01.02.2019 г., на основание чл. 22.1. от ОУ, ищцовото дружество упражнило право да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо, което изявление достигнало до длъжника с писмено Уведомление, връчено чрез ЧСИ Даниела Златева, лично в кантората, което било удостоверено с подпис. Въз основа на Заявление от кредитора, по реда на чл. 417 ГПК, било образувано ЧГД № 581/2022 г., по описа на РС Ш. и срещу ответника била издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист, по Договор за 2 издаване на кредитна карта VISA VC38809/02.04.2007 г. за периода от 01.01.2019 г. до 06.03.2022 г., както следва: 1887.36 лв. - главница; 549.06 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.01.2019 г. до 21.01.2020 г.; 232.33 лв.

- мораторна лихва за периода от 01.01.2019 г. до 12.03.2020 г.; 70.00 лв. такси; 44.87 лв. - застраховки и законната лихва върху вземането от 22.03.2022 г. до окончателното плащане; 72.00 лв. - такса уведомяване. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че по Договор за издаване на кредитна карта “VC338809” от 02.04.2007 г. ответникът дължи на ищеца: 1887.36 лева - непогасена главница ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.03.2022 г. до окончателното плащане; 549.06 лева договорна (възнаградителна) лихва, на основание чл. 10.1. от ОУ към Договора и Приложение 1 към ОУ, начислена за периода от 01.01.2019 г. - до 21.01.2020 г.; 232.33 лева - обезщетение за забава (мораторна лихва) начислена за периода от 01.01.2019 г. до 12.03.2020 г.; 70 лева – такси на основание Приложение 1 към ОУ в общ размер, от които 15 лв., начислена на 14.1.2019 г., при блокиране на карта/кредитен лимит; 25 лв., начислена на 28.3.2019 г., за годишно обслужване на кредитна карта VISA; 30 лв., начислена на 9.3.2020 г., за администриране на просрочен кредит; 47.84 лв. неплатени застрахователни премии за периода от 01.01.2019 г. до 06.03.2022 г., по силата на Декларация за присъединяване към застрахователна програма „Защита на плащанията“, застрахователен пакет „Покритие на задълженията плюс” на картодържателите на кредитни карти, издадени от ищцовото дружество, определена съгласно ОУ, като 0.292 % от остатъчната стойност на баланс по кредитната карта; 72 лв. - разноски поради извършени от Банката плащания при връчване на ответника на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост чрез ЧСИ Даниела Златева, на основание чл. 78 ЗЗД.

Претендира разноски в заповедното и исковото производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, намира исковете за допустими, но неоснователни. Желае съдът да се произнесе по неравноправни клаузи в договора за кредит.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, с изрична молба, поддържа предявените искове. Назначеният на ответника особен представител поддържа отговора.

3

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

Съгласно Завление-Договор от 21.03.2007 г. /л. 9/, ответникът поискал ТБ „Пащенска банка” АД да му предостави кредитна карта „Visa electron”, при Общи условия на кредитора за издаване и използване на кредитни карти Visa /л. 11/, като е декларирал, че е запознат и ги приема, за което се е задължил да плати такси съобразно Приложение към същите ОУ /л. 10/.

Заявлението съдържа декларация от ответника, че е информиран, че договорът се счита сключен от датата и мястото на подписването му от Банката, както и дата на подписване от длъжностно лице при кредитора 02.04.2007 г.

С Декларация от 22.01.2010 г. /л. 13/, неоспорена по делото, ответникът, като застраховано лице, е присъединен към застрахователна програма „Защита на плащанията“ на картодържателите на кредитни карти на „Юробанк и еф джи България“ АД.

С Уведомление /л. 44/, връчено чрез ЧСИ и получено лично на 21.01.2020 г., съгласно разписка /л. 44а/, ответникът е уведомен за обявена от ищеца предсрочна изискуемост на кредита, както и че към 30.10.2019 г. задължението е в общ размер 2 509.13 лв., от които главница 1975.20 лв. и 533.93 лв. лихва.

Съгласно Платежно нареждане /л. 49/ по сметка на ЧСИ от ищеца е платена сумата от 72 лв..

От приетото Заключение по допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза /л. 116/ се установява, че усвоената по процесния Договор за издаване на кредитна карта № VC338809 от 02.04.2007 г. сума, през периода от 29.07.2007 г. до 26.10.2016 г., е в общ размер на 14 260.00 лева, чрез теглене в брой от банкомат и еднократно от гише на банката.

Дължимата главница е в размер на 1 889.44 лева. Дължината договорна лихва е сума в размер на 549.06 лева. Дължимата мораторна лихва е в размер на 232.33 лева. Дължимите такси са в размер на 70.00 лева. Дължимата сума за застрахователни вноски е 47.84 лева. Счетоводните записвания във връзка с процесния Договор за издаване на кредитна карта № VC338809/02.04.2007г. са водени редовно. Общите погасени суми, за периода от отпускането на 4 кредита до подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение са в размер на 16822.11 лева, както следва: по главницата - 12 370.56 лева; по възнаградителна лихва - 2 779.07 лева; по мораторна лихва - 60.00 лева; по застраховки - 479.40 лева; по такси - 1133.08 лева.

Заключението е изготвено въз основа на приложените по делото документи и информация от ищеца - „Юробанк България“ АД.

От приложеното ЧГД № 581/2022 г., по описа на РС Ш., се установява, че въз основа на Заявление рег. № 3747/22.03.2022 г., по описа на РС Ш., по реда на чл. 417 ГПК, в полза на ищеца е издадена Заповед № 261/23.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист № 260/23.03.2022 г., по Договор за издаване на кредитна карта VISA VC38809/02.04.2007 г., с която длъжникът е осъден да плати сумата от 1887.36 лв. - главница за периода от 01.01.2019 г. до 06.03.2022 г.; 549.06 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.01.2019 г. до 21.01.2020 г.; 232.33 лв. - мораторна лихва за периода от 01.01.2019 г. до 12.03.2020 г.; 70.00 лв. - такси за периода; 72.00 лв. - такси за уведомяване; 44.87 лв. - застраховки за периода от 01.01.2019 г. до 06.03.2022 г. и законната лихва от 22.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 453.23 лв. Въз основа на издадения Изпълнителен лист е образувано ИД № 20228760400752 по описа на ЧСИ Даниела Златева, по което Покана за доброволно изпълнение не е връчена, тъй като по данни на съседи и брат му длъжникът е в чужбина.

Длъжникът не е бил намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 412, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

От ответника не са ангажирани доказателства за плащания след подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК и за цялостно погасяване на дълга, както и не са изложени твърдения в тази смисъл.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и 5 нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на производството.

Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете по чл. 422 ГПК са специални и имат ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване. По принцип, за да съществува правен интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е абсолютна, процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални, положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение;