Присъда № 21 от 28.07.2026, Районен съд - Монтана

МОТИВИ към присъда № 21/28.07.2026 г. по НОХД № 674 по описа на Районен съд град Монтана за 2026 година, четвърти наказателен състав.

С обвинителен акт на Районна прокуратура град Монтана подсъдимия С.Г.П., ЕГН ********** с постоянен адрес с. Н., обл. В., ул. „Т.“ № 13 и настоящ адрес с. Н., обл. В., ул. „П.“ № 57 е обвинен, за това че на 08.07.2025 год. в гр. Монтана, на пл. „Алеко Константинов“ в ресторант „Косара“ извършил действия с цел да възбуди полово желание, без съвкупление, чрез използване на положението на надзор, по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст, а именно В.И.Г., на 12г. родена на ХХХХХХХ г., изразяващи се в опипване с ръка в областта на дясното бедро, по половия орган и лявата гърда, като същевременно и казал „Готино ли ти е?“ – престъпление по чл.149, ал.2, т.4 вр. чл. 149, ал.1, предл.1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението. Моли съда да признае подсъдимия за виновен, като му се наложи наказание лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно, при първоначален „строг режим“.

Пострадалите лица, редовно призовани се явяват в разпоредителното заседание. В деловодството на РС Монтана не е постъпило искане за конституирането им като частни обвинители. В съдебно заседание се отказват от това свое право.

Подсъдимия С.Г.П., ЕГН ********** с постоянен адрес с. Н., обл. В., ул.

„Т.“ № 13 и настоящ адрес с. Н., обл. В., ул. „П.“ № 57, се признава за виновен и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Служебно назначеният му защитник – адв. Г.Ц. от АК Монтана, моли съда на наложи наказание в предвидения за това минимум, което да изтърпи при първоначален общ режим.

Производството се разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371 т. 2 от НПК/ - съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, ал. 2 от НПК съдът установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт

Съдът, като взе предвид изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, самопризнанията на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приема за установено следното:

1

І По фактите:

Пострадалата В.И.Г. е на 12 години и живее в гр. Х. с майка си и вторият и баща. Има по-малка сестра, която и е полусестра. Биологичните и родители са разделени. Посещава село Смоляновци, обл. Монтана от 5-6-годишна, тъйкато това е родния дом на нейния баща – свидетелят И.С.Г.. Там живее баба и С. заедно с втория си съпруг – подсъдимият С.Г.П., ЕГН **********. Остава почти цялата лятна ваканция, понякога идва и зимната ваканция. Лятото на 2025 година отново била дошла при баба си в село Смоляновци, обл. Монтана.

На 08.07.2025 г. дошла в град Монтана тъй като баба и имала час за зъболекар. Била със баба си - свидетелката С. П., както и дядото подсъдимия С.Г.П., който не и е биологичен дядо, а втори съпруг на баба и С..

След като пристигнали в града отишли в бившето заведение ,,Плаза“, сега „Косара“ на центъра на гр. Монтана. Първо седнали на една маса, после се преместили на друга. Тъй като бабата трябвало да запише час за зъболекар на детето, излязла и оставила пострадалата Г. с подсъдимия П. в заведението.

Г. седяла на масата до подсъдимия и пиела лимонада.

Отначало за забавление си били шамарчета на шега, като така си играели по принцип. Подсъдимия бил от лявата страна на пострадалата. По някое подсъдимия започнал да я опипва с ръка. Започнал с пръст да чопли крака и по средата на дясното бедро. По едно време започнал да гали с цяла ръка коляното и бедрото и. След това нагоре по срамните части я пипал с пръст. Не и казвал нищо. Детето легнало на масата по очи и му обърнала гръб, като се опитвала да си свърне цялото тяло, за да не продължава да я пипа. Помислила си, че той я закача. Детето сложило главата на масата, защото я било срам от него и случващото се. Опитвала се да се обърна на другата страна, с гръб към него. Подсъдимият продължил да я пипа с цяла ръка между краката. П. спирал да я пипа, когато се появят хора и след това продължавал да я опипва.

Пострадалата е категорична, че не и харесвало. Не му казала да спре, защото я било срам от случващото се. С цяла ръка я пипнал и по лявата гърда.

Пострадалата е категорична, че друг път не е правил такива неща с нея, както и друг човек също не я е пипал по този начин.

Действията на подсъдимия С.Г.П. били забелязани от служител на заведението - свидетелят Л.С.В., който в този момент бил на работа. Трябвало да вземе дистанционното на телевизора и отишъл до лявата страна на бара, където стои то. Тогава видял, че възрастен мъж си дърпа ръката от между краката на дете - момиче. Първите минути не осъзнал какво се случва, но след това с колега прегледали записите от охранителните камери и видял, че дясната ръка на този мъж стои между краката на момичето и в момента в който го видял, че се приближава си дърпа ръката. Обадил се на тел. 112 и подал сигнал на полицията.

Пристигналия на място екип, първоначално не възприел сериозно какво 2 се е случило с детето, докато заедно със свидетеля В. на записа не видели, че мъжа опипва и гърдите на детето, като се оглежда докато го прави. Момичето през цялото време е наведено и с подпряна глава на ръцете си върху масата.

По случая по реда на член 212,ал.2 от НПК - с разпит на свидетеля В., било образувано досъдебно производство № 715/2025 година по описа на РС Монтана, за престъпление по член 149,ал.1 от НК.

По делото са приобщени записи от охранителните камери в обекта на които е изготвена и приобщена видео-техническа експертиза обективирана в Протокол № 264/18.07.2025г. на НТЛ при ОДМВР - Монтана. Онагледява се чрез снимки идването на тримата в заведението, излизането на бабата, както и конкретните престъпни действия по опипване на детето от страна на подсъдимия П..

От изготвената съдебно-медицинска експертиза № 122/2025г от съдебен лекар гр. Монтана се установява, че при прегледа на детето В.И.Г. - на 12 г. към онзи момент, не са установени следи от травматични увреждания. Не са установени видими следи от увреждания говорещи за извършен полов акт с прегледаната. Липсата на видими следи от пресни /както и на такива с давност около седмица – към датата на инцидента /травматични увреждания не изключва със същата да са извършени действия от рода на опипване /стискане/ с ръце по бедрата, половия орган и гърдите. Действия от рода на опипване /стискане/ с ръце по бедрата, половият орган и гърдите могат да не оставят видими външни следи, но могат да предизвикат бързопреходна болка С Постановление утвърдено от наблюдаващия прокурор от 17.07.2025г.

С.Г. П. с постоянен адрес с. Н., обл. В., ул. „Т.“ № 13 и настоящ адрес с. Н., обл. В., ул. „П.“ № 57 е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.149, ал.2, т.4 вр. чл. 149, ал.1, предл.1 от НК.

Постановлението за привличане не е било връчено на обвиняемия тъй като не е установен на известните адреси, а съпругата му отказала да получи призовката. Поради тази причина подсъдимия П. е обявен за издирване с Телеграма № 16303/2025г. на ГДНП с мярка „Принудително довеждане“.

Същият бил установен на 08.06.2026г. в гр. Варна и принудително доведен в РУ - Монтана, а досъдебното производство било възобновено.

Привлечен и разпитан в качеството на обвиняем С.Г. П. в присъствието на служебен защитник - адв. Г.Ц. от АК - Монтана, заявява, че се признава за виновен, срам го е да разкаже какво е станало. Изразява съжаление за постъпката си. Не желае предявяване на материалите по разследването.

По внесено искане от РП - Монтана, с Определение № 180/ 10.06.2026г. на РС - Монтана по ЧНД № 604/2026г. спрямо подсъдимия С.Г. П. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и към момента на гледане на делото се намира в ареста към Затвора - Враца.

От приложената справка за съдимост, се установява, че подсъдимия П. е бил осъждан, като по П.та присъда е налице реабилитация по право. За второто осъждане също е налице реабилитация на основание чл.88а от НК, 3 макар да липсва изрично отбелязване.

ІІ По доказателствата

Горепосочената фактическа обстановка е изложена в обстоятелствената част на обвинителният акт, същата се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, налице е самопризнание на подсъдимия по реда на член 371,т.2 от НПК, поради което съдебното производство протече по реда на глава 27 от НПК, като в хода на съдебното производство не се събираха доказателства за нея.

ІІІ По правото

Анализът на доказателствения материал води до извода, че подсъдимия на 08.07.2025 год. в гр. Монтана, на пл. „Алеко Константинов“ в ресторант „Косара“ извършил действия с цел да възбуди полово желание, без съвкупление, чрез използване на положението на надзор, по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст, а именно В.И.Г., на 12г. родена на ХХХХХХХ г., изразяващи се в опипване с ръка в областта на дясното бедро, по половия орган и лявата гърда, като същевременно и казал „Готино ли ти е?“ - чл.149, ал.2, т.4 вр. чл. 149, ал.1, предл.1 от НК.

Предмет на престъпното посегателство извършено от подсъдимия е свободата на половото общуване, полова неприкосновеност както и морално развитие на подрастващите. Изпълнителното деяние на блудството се извършва винаги чрез действие. Блудственото действие по своите обективни особености представлява физически контакт с тялото на пострадалото лице, като в конкретния случай се изразява в това че подсъдимия опипал с ръка областта на дясното бедро на пострадалата, половия орган и лявата и гърда, като същевременно и казал „Готино ли ти е?“. Този контакт следва да е обективно годен да възбуди и/или удовлетвори половото желание на дееца.

Блудството е формално престъпление довършено е със самото осъществяване на действието. В конкретния случай пострадалото лице е ненавършило 14-годишна възраст, което е част от фактическия състав на престъплението по член 149 от НК.

Подсъдимия П. е злоупотребил с положението и авторитета си на дядо, макар и не биологичен. Същия има сключен брак с биологичната баба на детето видно от приложения по делото дубликат от Акт за сключен граждански брак № 82/19.11.2020г. съставен в гр. Севлиево, обл. Габрово. При брака е приел нейната фамилия, но не си е извадил нов документ за самоличност, поради което в личната му карта фигурира фамилия И..

От субективна страна подсъдимия е действал при форма на вината пряк умисъл, съгласно чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Съзнавал е,

4 общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици. Налице е и допълнителният елемент от субективна страна на деянието – цел да се възбуди и удовлетвори полово желание, обективирано чрез предприетите действия по опипване с ръка областта на дясното бедро на пострадалата, половия орган и лявата и гърда, като същевременно и казал „Готино ли ти е?“. В конкретния случай подсъдимият е имал и ясната представа за останалите съществени признаци от обективната страна на престъпното деяние, а именно че пострадалата не е навършил 14 години, и че действията които е извършил с него са морално и законово укорими.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпно деяние по чл.149, ал.2, т.4 вр. чл. 149, ал.1, предл.1 от НК.

ІV Относно размера на наказанието

Съдът като преценява обществената опасност на дееца, счита, че се касае за личност с висока степен на обществена опасност, имайки предвид цялостния механизъм на извършване на престъпното деяние, извършено по отношение на дете на малка възраст и на обществено място, както и обстоятелството, че подсъдимият сравнително дълго се е укривал от органите на досъдебното производство. Първоинстанционният съд намира престъпното деяние и за особено арогантно и дръзко, тъй като е извършено през деня, в заведение, в присъствието на персонала и други клиенти. Всички това, съда счете за отегчаващи вината обстоятелства.