Определение № 1938 от 14.02.2026, Районен съд - Пловдив

Съд: Районен съд - Пловдив
Дело: Гражданско дело 17150/2025
Вид: Определение № 1938
Подписан: 14.02.2026
Състав: Таня Аспарухова Георгиева - Точевска

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1938 гр. Пловдив, 14.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330117150 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по жалба от 17.12.2025 г. на Н. М. С., ЕГН:

**********, против Решение № 0******************.

Във връзка с преценката на съда за това дали жалбата на лицето е подадена в срок, е изискана от *********** преписката по издаване на решението, а допълнително, доколкото на съда е служебно известно обстоятелството, че по жалба на лицето е образувано и друго производство в ПРС- гр. дело № 17151/ 2025 г. на V гр. с-в, от другия състав също е изискана изпратената до тях преписка от административния орган по издаване на атакуваната там заповед.

Макар и по двете изпратени в съда по двете образувани дела преписки по обжалваните заповеди да се съдържа информация за това, че въпросното Решение № ************* е получено от жалбоподателката Н. М. С. на ръка на 03.12.2025 г., настоящият състав намира, че жалбата изглежда само формално подадена в посочения в решението 14- дневен срок.

Действително жалбата е подадена чрез административния орган на 17.12.2025 г., от което този 14- дневен срок изглежда да е спазен. По преписките обаче са налице данни за това, че жалбоподателката много преди формално да получи на ръка решението на 03.12.2025 г., е знаела за него и в тази връзка тя не следва да черпи права от по- късното си уведомяване за постановения акт.

На първо място, по преписката, изпратена от административния орган по настоящото дело, е видно, че молбата за възстановяване на собствеността върху нива от 7 430 дка, находяща се в землището на село Б. в местността „********“, която с обжалваното решение на **********, е отказано да бъде възстановена в стари реални граници, е подадена общо от две лица- Н. М. С. и брат й- В. М. Г., в качеството им на наследници на М. Г. М. В молбата не е посочен отделен адрес на жалбоподателката Н. М. С., на който да й бъде изпратено решението на административния орган, нито пък тя самостоятелно предявява правата си 1 като наследник с молбата за възстановяване. Напротив- двамата наследници действат заедно и именно в тази връзка уведомяването само на единия (доколкото няма спор, че В. М. Г. е получил препис на това решение на 08.02.2006 г., видно от приложената обратна разписка) е равнозначно на уведомяване и на другия наследник, тъй като и двамата предявяват общо наследствените си права, а решението касае общо наследниците на лицето М. Г. М., които дори не са посочени в него поименно. Отделно, в това решение не е записано, че то се връчва на всеки от наследниците поотделно, за да се ползва жалбоподателката от правото да го обжалва, когато то й е било връчено лично на нея почти 20 години по- късно.

На второ място, и от двете преписки са налице данни за това, че жалбоподателката знае за въпросното решение преди получаването му. В изричната си молба до административния орган от 14.11.2025 г. тя посочва, че другият наследник е получил въпросното Решение № *********** г., там описва за какво се отнася то и иска същото да й бъде връчено и на нея.

При това положение е абсолютно ясно, че тя знае за въпросното решение, което цитира с номер и посочва конкретното му съдържание. Последващото й връчване не следва да й дава нов срок за обжалване, доколкото смисълът на връчването на един административен акт е именно да се запознае адресатът със съдържанието му, но в случая обаче това обстоятелство е било много по- рано известно на лицето.

На трето място, пак във връзка с горното, в препратената преписка, налична по другото гр. дело № 17151/ 2025 г. на ПРС, V гр. с-в, е приложено писмо от ***********, получено на ръка на 28.08.2008 г. от Н. М. С., в което е посочено, че с решение на органа е отказано да се възстанови правото на собственост на наследниците на М. Г. М., касаещ имот с площ от 7 430 дка в землището на село Б., местност „********“, поради това, че имотът е застроен и попада под плодохранилище. Така още към онзи минал момент на лицето е било известно въпросното решение, макар и формално то да не е било лично връчено.

От горното се налага еднопосочният извод, че настоящата жалба, с която е сезиран съдът, следва да се приеме за просрочена, защото жалбоподателят е предявил правата си пред административния орган общо с друг наследник, който е получил от името и за сметка на двамата наследници процесното обжалвано решение, а отделно- лицето много преди подаване на настоящата жалба е знаело за това решение както като номер, така и като конкретно съдържание. Последващото лично връчване само, с цел да се упражни правото на жалба, която да се подаде в срока, считано от това връчване, представлява злоупотреба с права, която правният ред не допуска.

В този смисъл съдът намира, че жалбата е просрочена и като такава тя следва да се върне на подателя й, без да може да породи надлежно правните си последици.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА жалба, постъпила в ************************* г., подадена от Н. М. С., ЕГН:

**********, против Решение № *******************, поради просрочието й.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 17150/ 2025 г. по описа на ПРС, XI- ти гр. състав.

Определението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

----- следващ документ -----