Определение № 24657 от 07.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24657 гр. С, 07.07.2026 г.

СЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20261110108762 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 103430/01.04.2026 г. на А. Н. Ч., ЕГН:

**********, гр. С, ж.к. И, бл. 128, вх. В, ет. 6, ап. 56, чрез пълномощника си, адвокат А. Д., член на САК, личен № ******, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С, р-н „С“, ж.к.

„Я“, ***, ет. 1, ап. 1, със съдебен електронен адрес за призоваване: [email protected] с изрично съгласие да се връчват книжата по делото на електронния адрес, посочен в исковата молба, против "СК" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1784, р-н М, *** Е, ет. 5, представлявано от НПП, чрез Адвокатско дружество „НУМв“, чрез адвокат ХМ със съдебен адрес: гр. С, ***, офис Б.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника.

Направено е искане за съединяване на делото с гр.д. № 8762/2026 г. на СРС, 169 състав.

Съдът, по направеното искане за съединяване на дела, като взе предвид, че макар и страните да са идентични, предметът на спора е различен договор между страните, счита, че не са налице основания за съединяване на двете производства. След извършена надлежна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, съдът счита, че същата е редовна и допустима, поради което и на основание което и на основание чл.140 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2026 г. в 10.00 часа, за когато да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати недължимо заплатени от ищеца суми в размер на 615.08 евро по нищожен договор за кредит, съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, в евентуалност по нищожна клауза за неустойка по Договора, съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предложение трето ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, с обща цена на иска 1893.83 евро.

В исковата молба се твърди, че на 30.09.2024 г. между ищеца, като кредитополучател, и „СК“ ООД, като кредитодател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 1157446 към Искане № 9456981, придружен с погасителен план. Сочи, че съгласно 1 чл. 3 от Договора параметрите на последния са, както следва: 1. Размер на кредита: 2200 лева; 2. Размер на погасителната вноска: 3 по 42.78 лв. и 8 по 299.60 лв.; 3. Ден на плащане: понеделник; 4. Вид вноска: двуседмична; 5. Годишен процент на разходите на заема: 65.21 %; 6. Брой вноски: 11; 7. Фиксиран годишен лихвен процент: 50 %; 8. Дата на първо плащане: 14.10.2024 г.; 9. Обезпечение: Поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя; 10. Дата на последно плащане: 03.03.2025 г.; 11. Такса за усвояване:

N/A; 12. Обща сума за плащане: 2525.14 лева.

Твърди, че съгласно чл.5 от Договора потребителят трябва да предостави в тридневен срок едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва, или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора.

2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Срокът за предоставяне на обезпечението е до 3 (три) дни от сключване на договора, съгласно алинея втора.

Ищецът твърди, че общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя, възлиза на 1148.86 лв. за целия срок на договора за потребителски кредит, съгласно чл.11 ал.1 от последния. Сочи, че към Договора е налице и Застрахователен сертификат № 526067/01.10.2024 г. за застраховка "Живот" на клиентите на „СК“ ООД, съгласно групов договор № CITYCASH-007/2022. В него е посочено, че заемателят е платил застрахователна премия в размер на 30 лева. Сочи, че съгласно Договора и погасителния план ищцата следва да върне сумата от 3704 лева, която включва 2200 лева главница, 325.14 лева – лихва, 1148.86 лева – неустойка, в случай на непредоставяне на обезпечение, и 30 лева за застрахователна премия. Срокът на кредита е до 03.03.2025 г.

Ищецът твърди, че нито в Договора за потребителски кредит, нито в Стандартния европейски формуляр е посочено какво точно се включва в ГПР – например, дали в ГПР се включва цитираната неустойка при непредоставяне на обезпечение и застрахователната премия. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба ищцата е заплатила 1763.95 евро по договора, но не разполагала с платежни документи и не можела да се снабди с такива.

Ищцата сочи, че има качеството потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК, доколкото при сключването на договора за потребителски кредит действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Счита, че приложимият нормативен акт е Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на 2 годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Ищецът счита Договор за потребителски кредит № 1157446 за недействителен, на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следните причини: Първо, клаузата за неустойка не е включена в ГПР, поради което самия ГПР е неправилен и заблуждаващ. Клаузата на чл. 11, ал.1 от Договора възлага в тежест на ищцата в срок от три дни от усвояването на заемната сума да предостави на ответника обезпечение по кредита, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 5, ал.1 от Договора. В същия член са представени възможните варианти за обезпечение, а именно чрез поръчителство на едно или две физически лица и предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (2200 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури безусловна банкова гаранция или поръчителство от физически лица, които отговарят на изискванията в Общите условия на Договора. Счита, че поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва, дължима по кредита и към ГПР, като ищецът счита, че по този начин кредиторът се стреми по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. В съответствие с чл.19, ал.1 от ЗПК и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Счита, че предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл. 11, ал.1 от Договора "неустойка", то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са 3 в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Счита, че това е особено съществено, предвид обстоятелството, че вчл.3, ал.1, т.12 от Договора е посочена общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина не е включена дължимата по чл. 11, ал.1 от договора "неустойка", поради което е налице пълно разминаване между посочения в договорите ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Невключването на подобна клауза (клаузата за неустойка) в ГПР означава, според ищеца, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото на практика не е посочен верният ГПР в Приложение № 1 към договора за потребителски кредит. Счита, че подобна неустойка би могла да се разглежда и като добавка към възнаградителната лихва по договора, без обаче в последния или в неговите приложения да е посочена като такава, което означава, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК, поради неправилно посочване на лихвените проценти. Счита, че само на тези основания Договорът за кредит е изцяло нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК. Позовава се на съдебна практика, съгласно която записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както е и в настоящия случай.