Решение № 17662 от 02.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17662 гр. София, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110112654 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Т.С. Е, ЕИК ***, срещу А. В. Х. с ЕГН: ********** и адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 248,11 лева (двеста четиридесет и осем лева и 11 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 65,37 лева (шестдесет и пет лева и 37 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2021 г. до 30.09.2024 г., 0,03лева (нула лева и 03 стотинки), представляваща мораторна лихва върху платена главница за дялово разпределение за период от 13.11.0202 г. до 30.09.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №59878/2024 г. на СРС, 46 състав.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: ***, аб. № ***, ИД: ***, клиентски номер:

***.

Ищецът твърди, че съгласно § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр.

107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове А. В. Х. е потребител на ТЕ и за нея важи действащото за този период законодателство в областта на енергетиката. В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “Т.С. Е и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Твърди се, че между А. В. Х. и „Т.С. Е е подписан договор за продажба на топлинна енергия № *** аб. № *** при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански 1 нужди на потребители в *** по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката.

За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Т.С.

Е на потребители в ***, одобрени с Решение № ОУ- 043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03,2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението.

В договора между двете страни е регламентирано, че за всички неуредени случаи се прилагат ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С. Е на потребители в *** и Българското законодателство. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл, 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на А. В. Х. за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец.

С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че А. В. Х. е имал възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ. До настоящия момент не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми.

Сочи се, че въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от „Т.С. Е по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – Т.С.

Е на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г, за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.

Прилагат се писмени доказателства.

Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист топлотехник, след като прегледа наличната документация в Т.С. Е и ФГР за абонатен № *** и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.

Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да отговори на посочени въпроси.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.

Сочи се, че видно от приложения нотариален акт топлоснабденият имот е съсобствен на ответника и К.И.Б., ЕГН **********, а относимите към придобИ.нето на качеството на потребител на „Т.С. Е документи са подписани единствено от ответника, като липсва приложено пълномощно от другия съсобственик на имота за съгласие за сключване на такъв договор или за каквото и да е представителство, или договорно правоотношение за ползване на целия имот. Същото се излагат и за Протокола от ОС на ЕС за избор на фирма за извършване на услугата дялово разпределение. Оспорва се и надлежното упълномощаване, респ. редовността на представител на етажната собственост, който да сключи валиден договор с фирма за дялово разпределение.

Сочи се, че в предварително и нарочно изготвения за потребители договор е налице арбитражна клауза, в противоречие на общия принцип за добросъвестност, която води и до опорочаване на целия договор.

Поддържа се, че от приложената справка за издадени фактури за разход на топлинна енергия за отделните години през процесния период, не е видно да е извършвано годишно 2 изравняване изобщо, още по-малко такова, при прецизирано изчисляване на потребената енергия от всички абонати, което води до повишено заплащане от едни лица на потребената от други енергия. Сочи се, че справката е частен документ по смисъла на ГПК и обективира изгодни за издателя си факти, поради което не представлява доказателство за удостоверените в нея правно-релевантни обстоятелства.

Оспорва се дължимостта на лихва за забава поради това, че ответникът не е получил покана от ищеца за плащане по отношение на всяка една от претендираните суми по процесните фактури.

Оспорва се редовността на водената от ищеца счетоводна отчетност и верността на представените с исковата молба писмени доказателства.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 09.10.2024 г. Т.С. Е е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. В. Х. за следните суми 248,11 лева (двеста четиридесет и осем лева и 11 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 65,37 лева (шестдесет и пет лева и 37 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2021 г. до 30.09.2024 г., 0,03лева (нула лева и 03 стотинки), представляваща мораторна лихва върху платена главница за дялово разпределение за период от 13.11.0202 г. до 30.09.2024 г.- задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.*** / инсталация ***

С разпореждане от 14.10.2024 г. по ч. гр. д. № 59878 /2024 г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Заповедта е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5, вр. ал.1 от ГПК. На основание чл. 415, ал. 1, т 2 ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

На 20.12.2021 г. между страните по делото е сключен договор № 3100332145 за покупко-продажба на топлинна енергия за имот в ***, инсталация ***, договорна сметка *** за срок от пет години, считано от 01.07.2021 г. По силата на договора ищецът, в качеството му на продавач, се е задължил да продава на ответника, в качеството му на купувач, топлинна енергия с топлоносител гореща вода. Купувачът се е задължил да заплаща топлинната енергия по цена, определена по предвидения в ЗЕ ред. Посочено е, че количеството топлинна енергия за купувача се определя: за сграда –етажна собственост и сграда с повече от един клиент от фирма Т., извършваща дяловото разпределение на топлинната енергия, отчитан от общия топломер или съобразно представен протокол за разпределение.

Към договора са представени и заявление от А. В. Х. за сключване на договор съобразно общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния топлоснабден имот и Нотариален акт, видно от който А. В. Х. на 13.06.2007 г. е придобил ***, находящ се в ***.

По делото са ангажирани Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, приети с решение по протокол № 23/03.08.2007 г. на Съвета на директорите на ищцовото дружество, на основание чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, на основание чл.21, т.4 ЗЕ. В чл.25, ал.3 от тях е предвидено, че отчитането на продадените количества топлинна енергия се извършва от 3 продавача ежемесечно. В чл.39, ал.2 е регламентирано задължението на продавача в срок до 5-то число на текущия месец да издаде фактура на купувача за количествата енергия: аванс за текущия месец в размер на 50 % от потребеното през предходни месец и изравнителна сума за разликата между начислената топлинна енергия и действително потребената през предходния месец. В чл.40 е предвидено задължението на купувача да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от продавача данъчна фактура, като купувачът има право да предявява възражение за начислената сума за топлинна енергия в 15 - дневен срок след срока за плащане.

Видно от представения протокол от проведеното на 19.03.2008 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в ***, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с Т.С. Е, което дружество да извършва услугата дялово разпределение за топлинна енергия.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната станция топлозахранва вход Ж в процесната сграда. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. ТЕ за отопление е определена като разлика между общото количество ТЕ, отчетено от общия топломер, минус технологичните разходи, минус сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти и ТЕ за БГВ. Същата се разпределя пропорционално на отопляемите обеми по проект. За процесния имот изчислението на ТЕ за отопление от сградна инсталция е на база отопляема кубатура в размер на 134 куб.м. съгласно акт за разпределение на кубатурата, приложен по делото. По данни на Т.С. Е в процесния имот няма монтиран апартаментен топломер и за процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на имот. В процесния имот има монтриран един водомер за топла вода. Водомерът е сменен с нова с дистанционен отчет на 24.08.2021 г., като на същата дата е снет отчета на демонтирания водомер с показание 37 куб.м. Показанията на уредите /в т.ч. нови водомер е дистанционен отчет не се нанасят на хартиен носител. Същите фигурират в изравнителните сметки, представени на в.л. Отчетените количества са коригирани / намалени е -0.602куб.м. за 21/22г. и -0.588куб.м. за 22/23г. спрямо показанието на общия водомер в абонатната станция.

Разпечатката съдържа 37 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/43c8e53e-8597-43ba-8f90-2a454f05928a