Решение № 16334 от 19.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16334 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110145946 по описа за 2025 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

И щ е ц ъ т „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД е предявил срещу ответника АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, иск правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 360,92 лева - изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС, полица № 4704241410001134 по преписка по щета № 470424242473167, за застрахователно събитие, настъпило на 29.11.2024 г., по Републикански път III-822 в посока от гр. *** към гр.

*** в близост до яз. Искър, при което застрахованият при ищеца лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** попаднал в необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, вследствие на което са увредени предна дясна гума с джанта, ведно със законната от дата на подаване на исковата молба в съда – 10.09.2025 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че във връзка с реализираното на 29.11.2024 г. ПТП е изплатил на 19.12.2024 г. по застраховка „Каско”, на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в общ размер на 360,92 лева и направил ликвидационни разноски по щета. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е попадането на автомобила в необозначена неравност на пътното платно – дупка. Сочи, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Прави искане съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал.1 от ГПК, такъв е постъпил от ответника, който оспорва предявения иск. Възразява, че производството е недопустимо, евентуално, че искът е неоснователен. Поддържа, че в застрахователния договор не са 1 посочени покритите застрахователни рискове. Оспорва протокол за ПТП тъй като същият няма обвързваща доказателствена сила относно механизма на ПТП. Излага, че липсват доказателства дали водачът на МПС при ПТП не е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Поддържа, че не са попълнени задължителните реквизити в доклад по щета. Твърди, че липсват доказателства относно това дали вредите не са резултат от обстоятелства, попадащи в „изключения“ съгласно застрахователния договор. Възразява, че не се установява виновно противоправно поведение на негов служител. Сочи, че не се установява ПТП да е настъпило на пътното платно. Възразява за съпричинаяване на вредоносния резултат от страна на водача на увреденото МПС, като твърди, че същият е управлявал МПС в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП – с несъобразена за конкретните пътни условия скорост. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По възражението на Агенция пътна инфраструктура за недопустимост на производството пред Софийския районен съд, настоящият състав се е произнесъл с определение рег.№ 4796 от 03.02.2026 г., като е оставил без уважение възражението по чл.

119, ал. 3 от ГПК за прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност на РС – ***, доколкото е приел, че по твърдения на ищеца ПТП, от което се твърди да е възникнало правоотношението между страните, е настъпило по републикански път III-822 в посока от гр. *** към гр. ***, в близост до яз. Искър, който се намира в землището на село Долни Пасарел, Район Панчарево, Столична община, поради което Софийският районен съд е местно компетентен да разгледа претенцията.

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ е да установи наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по договора за застраховка – плащане на застрахователното обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка между причинената вреда и неизпълнение на задълженията на ответника за обезопасяване на участък от пътя, който е компрометиран.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, 2 но са пряко свързани с него (така ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.

При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването на дълга, както и направените от него възражения, вкл. това за съпричиняване на вредата.

Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени от събраните по делото доказателства.

Между страните не е спорно, поради което и с определението, в което е обективиран доклада по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, като ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че пътният участък е част от републиканската пътна мрежа, както и че ищецът е заплатил сумата от 360,92 лева на 19.12.2024 г. по сметка на собственика на увредения автомобил.

От изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от инж. В. Д., уведомлението за щета и показанията на разпитаните по делегация свидетели Б. И. Д. и Т. А. А., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, се установява следният механизъм на ПТП: на 29.11.2024 г., около 17,00 часа, на републикански път III-822 в посока от гр. *** към гр. ***, в близост до яз. Искър , при ясно време с добра видимост, с насрещно движение – товарен автомобил, водачът на л.а. „***“ модел „***“, рег. № ***, следвайки траекторията на пътя и при управление на МПС със съобразена с лоша настилка с неравности скорост, преминал през несигнализирано препятствие - необезопасена неравност /дупка/ със ширина около 1 метра в дясната част на пътното платно за движение, вследствие на което били увредени предна дясна гума и джанта.

С ангажиране на описаните доказателства ищецът е провел пълно и главно доказване на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от пропадане на автомобила в необозначена дупка на пътното платно, поради неизпълнение на задължението на ответника да поддържа пътя в изправност, съответно да сигнализира своевременно за препятствие на пътя, вкл. за нарушение на пътната настилка, каквото задължение има по чл. 29 във вр. с чл.

19 от Закона за пътищата. Възражението на ответника, че настъпване на ПТП не се установява, тъй като липсва съставен протокол за ПТП или същият е с нередности, съдът счита за неоснователно. Съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба № IЗ-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (загл. изм. - дв, бр. 19 от 2017 г.) не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“, и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на 3 пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Ето защо и по арг. от чл. 125а ЗДвП съставянето на констативен протокол от органите на МВР в случая не е необходимо, а нарушения във връзка с изготвянето му, ако такива има, са ирелевантни.

Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата Агенция пътна инфраструктура осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Според ал. 3 на същия текст Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона. Според чл. 48, т. 1 от ППЗП организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ за републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии; и платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души. Ето защо ответникът следва да осъществява поддръжката на пътя като извършва дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, дейност по възстановяване и подобряване на транспортно – експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението, което задължение не е изпълнил.

Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил марка „***“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите (така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО). В конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на които основава твърденията си, че водачът на лекият автомобил е управлявал същия с несъобразена скорост, както и че гумата е увредена в канавка. Напротив, както се установява от показанията на разпитаните свидетели, както и разясненията на вещото лице при изслушване на заключението на САТЕ – водачът е управлявал лекият автомобил в пътната лента за движение, като в платното за насрещно движение е имало товарен автомобил, поради което не е било възможно и чрез маневра да избегне препятствието, което е „закачил по ръба“, Същевременно времето за реакция на водача е около 1-1,2 секунди, като при скорост за движение и от около 30 км/час, при своевременна реакция на водача за аварийно спиране, 4 последният би изминал около 15-20 метра – т.е. попадането в неравността е непредотвратимо.

Според заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, както и от уведомлението за щета, описа на щета и показанията на разпитания свидетел – водач на автомобила и неговия пасажер, увредени вследствие на ПТП са предна дясна гума и джанта, която вреда е в причинна връзка с механизма на ПТП.