Решение № 565 от 12.12.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. Козлодуй, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20231440100694 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

От В. В. Ф., ЕГН:********** от с.Бутан, обл.Враца, .... чрез процесуалния й представител адв.М. М. от АК - Пловдив против „ Файненшъл България „ ЕООД, ЕИК:202513690, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.” Люлин „ №7, бул.“ Джавахарлал Неру „ №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов е предявен иск както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че сключеният между В. В. Ф. и „ Файненшъл България „ ЕООД, ЕИК:202513690, със седалище и адрес на управление гр.София договор за предоставяне на поръчителство №3911423 от 28.08.2020г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и на чл.142, ал.1 от ЗЗП;

- иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 92.76 лева / деветдесет и два лева и седемдесет и шест стотинки /, недължимо платена по недействителен договор за предоставяне на поръчителство №3911423 от 28.08.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 22.06.2023г. / видно от пощенското клеймо / до окончателното изплащане на сумата;

Претендират се и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен 1 заем №3911423 от 28.08.2020г., сключен между нея „ Изи Асет Мениджмънт „ АД.

Сочи се, че съгласно чл.2 от договора, ищцата е трябвало да върне сумата по кредита в размер на 315.24 лева, при сума на получаване 300.00 лева, при срок на кредита от 12 вноски.

Отразено е, че въз основа на чл.4 от договора, ищцата е следвало да предостави едно от трите изброени в договора обезпечения – две физически лица – поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Посочено е, че на датата на сключване на договора, между „ Изи Асет Мениджмънт „ АД, ищцата и ответника „ Файненшъл България „ ЕООД са сключили договор за предоставяне на поръчителство №3911423, по силата на който „ Файненшъл България „ ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „ Изи Асет Мениджмънт " АД задълженията на ищцата.Сочи се, че обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя, като въз основа на сключения договор за поръчителство ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сума в размер на 92.76 лева, която била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, като всяка била в размер на 07.73 лева.

Твърди се, че по сключения договор за предоставяне на поръчителство №3911423, ищцата е заплатила сумата от 92.76 лева.

Счита се, че договора за предоставяне на поръчителство №3911423 е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, като се излагат подробни съображения в тази насока.

Сочи се, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД.Поради накърняването на принципа на „ добри нрави ” по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.Така сключеният договор за поръчителство бил нищожен като противоречащ на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

2

На следващо място се сочи, че договора за предоставяне на поръчителство е неравноправен по смисъла на чл.143 от ЗЗП.Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и водел до неравновесие в правата на страните, като по този начин той бил в ущърб на ищцата като потребител.Посоченият по - горе договор за поръчителство не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.

Договорът за поръчителство бил нищожен като противоречащ на добрите нрави и принципа на съразмерността, тъй като сумата която се претендирала чрез него в размер на 92.76 лева, била в размер на 1/3 от сумата на отпуснатия кредит в размер на 300.00 лева.По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост.Принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.В настоящия случай със заплащането на сумата предвидена в договора за поръчителство в размер на 92.76 лева, изцяло се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост.

Наред с това договорът за поръчителство бил нищожен и поради това, че чрез включване на възнаграждението по него към сумата дължима по договора за паричен заем, ще се наруши разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала чрез него за гарант не е включена в ГПР и ГЛП.В договора за кредит бил посочен ГПР, както и лихвен процент, но чрез включването на възнаграждението предвидено по договор за предоставяне на гарант/поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора / , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит Не бил установен механизма, по който е изчислен този процент и поконкретно какви други разходи освен възнаградителна лихва са включени в него.Също така, предвидената сума в договора за гарант бил скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава е следвало да бъде включена в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК.Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г..Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при 3 несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.Поради невключване на уговорката за заплащане на поръчителство в посочения потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Наред с това се сочи, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответната страна се установявало, че едноличен собственик на капитала на ’’ Файненшъл България ” ЕООД е " Изи Асет Мениджмънт " АД.Основен предмет на дейност на ответника бил гаранционни сделки, каквато е процесната.Следвало да се посочи, че печалбата на " Файненшъл България " ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик " Изи Асет Мениджмънт " АД.С оглед това обстоятелство можело да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоряло възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на " Изи Асет Мениджмънт " АД.С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с " Изи Асет Мениджмънт " АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на " Изи Асет Мениджмънт " АД, кредиторът плащал вземането си сам на себе си.Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за поръчителство.

С оглед гореизложеното се счита, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК и чл.55, ал.1 отЗЗД.

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства:договор за паричен заем и договор за поръчителство.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.Сочат се следните аргументи:

- към момента на сключване на договора, по времето на неговото изпълнение/действие и до приключването му спор между страните не е съществувал и всяка от страните е изпълнила своите задължения.Облигационната и/или правната връзка между страните, възникнала с процесния договор, към момента на подаване на исковата молба и към настоящия момент не съществува, поради което няма как да смущава правното положение на ищеца;

- в хода на производството по осъдителния иск ищецът ще трябва да докаже нищожността на процесния договор, защото само по този начин ще може да обоснове липсата на основание и съответно искането си за връщане 4 на даденото без основание.Съединяването на установителния иск с осъдителен иск е недопустимо, поради идентичност на предмета на спора юридическият факт,съдържанието и субектите на правоотношението;

- счита се, че процесуалното поведение на ищцовата страна, инициирайки съдебно производство и предявявайки два иска, като осъдителното искане съдържа в себе си и установително такова, представлява злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване за сметка на ответника и излишното му натоварване с разноски.Прави се искане за прекратяване на производството по отношение на установителния иск като недопустим;

- искането на ищеца за обявяване на нищожност на договора за предоставяне на гаранция на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК било напълно неотносимо към процесния договор, поради факта, че разпоредбата на чл.19 от ЗПК и последиците от неприлагането й са относими единствено и само за договори за потребителски кредит, какъвто процесният договор категорично не е.В чл.1 от Закона за потребителския кредит било записано, че този закон уреада изискванията към договора за потребителски кредит, а в чл.3 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че разпоредбите му се прилагат за договори за кредит под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен в срок, по - дълъг от три месеца; за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на договора; за договори за потребителски кредити, които не са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот и които се предоставят за ремонт на недвижим имот, с общ размер на кредита, по - голям от 147000.00 лева.Договорът за поръчителство/предоставяне на гаранция, очевидно бил извън приложното поле на Закона за потребителския кредит, определено чрез разпоредбите на чл.1 -4.В тази връзка се сочи, всякакви твърдения за нищожност на основание разпоредби на Закона за потребителския кредит, и по специално на чл.19, ал.4 от ЗПК, са напълно ирелевантни;