Решение № 783 от 05.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 783 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100505904 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби с вх. №244405/26.07.2024 г. и с вх.

№ 245977/29.07.2024 г. на Е. Л. С., първата от които подадена лично, а втората- чрез процесуалния й представител адв. Е. Ф., срещу Решение №13145/03.07.2024 г., постановено по гр. д. №25052/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 153 с-в. С обжалвания съдебен акт е допусната съдебна делба между Е. Л. С.; Д. П. П.; А. Д. П. Л. и П. Д. П. по отношение на следните обекти в сграда с идентификатор № ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор № *** и административен адрес: област София, община Столична, гр. София, район Сердика,п.к. 1202, ул.

****/бивша ул. „****”/: 1) Сутерен /бивши гаражи/, които са в процес на заснемане и нанА.не по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София; 2) Апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КК и КР, одобрена със заповед № РД-18- 53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: област София, община Столична, гр. София, район Сердика,п.к. 1202, ул. ****, ет. 1, вид собственост – частна, тип жилище, брой нива – едно, с площ по документи 166 кв.м., при съседи на същия етаж – няма, под обекта няма, над обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, ведно със съответните идеални части от общите части на 1 сградата; 3) Апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КК и КР, одобрена със заповед № РД18- 53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: област София, община Столична, гр. София, район Сердика,п.к. 1202, ул. ****, ***, вид собственост – частна, тип жилище, брой нива – едно, площ по документи 166 кв.м., при съседи на същия етаж – няма, под обекта самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, над обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата при квоти, както следва: 6/24 ид. части за Е. Л. С.; 4/24 ид. части за Д. П. П.; 1/24 ид. части за А. Д. П.Л.; 13/24 ид. части за П. Д. П., като е отхвърлен искът за делба по отношение на З. М. И..

Във въззивните жалби се застъпва становище за неправилност на постановения съдебен акт, като моли същият да бъде отменен, а квотите в съсобствеността да бъдат определени, както следва: ½ ид.ч. за Е. С., ¼ ид. ч. за З. И., 1/24 ид. ч. за Д. П., 1/24 ид. ч. за А. П.- Л., 1/24 ид.ч. за П. П..

Въззивницата счита, че неправилно районният съд е приел представения по делото договор за продажба на наследство от 06.05.1997 г. по силата на който В.М. прехвърля на П. П. цялото си наследство, за породил вещнотранслативното си действие. Поддържа, че договорът е нищожен, тъй като не е сключен в предписаната от закона форма за действително съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗЗД. Обстоятелството, че договорът е нищожен се установявало и от мотивите на влязлото в законна сила решение по гр. д.

№3505/2000 г. В случай, че съдът приел договорът за продажба на наследство за нищожен, излага, че и представеното завещание от 23.02.1996 г. също е нищожно поради противоречие с добрите нрави.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите страни П. П., Д. П. и А. П.- Л., с който въззивните жалби се оспорват като неоснователни при подробно изложени съображения.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнА.не в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с конститутивен с правна квалификация чл. 34 ЗС, предявен от Е. Л. С. срещу З. М. И., Д. П. П., А. Д.

П.- Л. и П. Д. П., с искане да бъде допусната делба между страните на по отношение на следните обекти в сграда с идентификатор № ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор № *** и административен адрес: област София, община Столична, гр. София, район 2

Сердика,п.к. 1202, ул. ****/бивша ул. „****”/: 1) Сутерен /бивши гаражи/, които са в процес на заснемане и нанА.не по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София; 2) Апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КК и КР, одобрена със заповед № РД-18- 53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: област София, община Столична, гр. София, район Сердика,п.к. 1202, ул. ****, ет. 1, вид собственост – частна, тип жилище, брой нива – едно, с площ по документи 166 кв.м., при съседи на същия етаж – няма, под обекта няма, над обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата; 3) Апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КК и КР, одобрена със заповед № РД-18- 53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: област София, община Столична, гр. София, район Сердика,п.к. 1202, ул. ****, ***, вид собственост – частна, тип жилище, брой нива – едно, площ по документи 166 кв.м., при съседи на същия етаж – няма, под обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, над обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата при квоти, както следва за Е. С.- ½ ид.ч., за З. И.- ¼ ид.ч., за Д. П.- 4/24 ид.ч., за А. П.- Л.- 1/24 ид.ч., за П. П.- 1/24 ид.ч.

За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел, че договорът за продажба на наследство е породил целените от страни правни последици и съвкупността от наследствени права и задължения, които В.М. е придобила по наследство от своята сестра са прехвърлени на П. П.. Прието е, че с транслативната сделка е отменено с конклудентни действия представеното по делото саморъчно завещание от В.М. от 23.02.1996 г. в частта по отношение на ½ ид.ч. от делбените имоти, които впоследствие е прехвърлила чрез договора за продажба на наследство.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, поставени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба №74, том XVII, дело 3183/06.09.1933 г. М.К.М. е придобил правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. ****, представляващ имот парцел III-21, в кв. 63, към настоящия момент представляващ имот с кадастрален индентификатор ***, находящ се в гр. София, община Столична, район „Сердика“, ул. ****.

От представеното удостоверение за наследници №388/02.03.1993 г. се установява, че М.К. е починал на 23.06.1969 г. и е оставил на основание чл. 9 3

ЗН, ред. от 01.01.1951 г. като единствен наследник своята съпруга Й.К.. Както правилно е приел и районният съд, удостоверението за наследници представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно отразените в него факти и обстоятелства (чл.

179 ГПК).

От приетото по делото удостоверение за наследници №1398/04.07.2002 г. се установява, че Й.Х.К. е починала на 05.07.1991 г. и е оставила на основание чл. 8, ал. 1 ЗН и чл. 10, ал. 2 ЗН, ред. 28.05.1985 г. за свои наследници по закон своята сестра В.Х.М. и низходящите на починалата по-рано сестра Е.Х.П. С.Л.И.С. и Л.И.Я.. Следователно към този момент наследството на Й.К. се разпредяла съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 ЗН (ред. 28.05.1985 г.), като В.М. наследява ½ ид.ч., а Л.С. и Л.Я. наследяват по ¼ ид.ч. за всеки един от тях.

С договор за продажба на наследство от 06.05.1997 г., сключен между В.М. и П. П., първата е прехвърлила на втората съвкупността от права и задължения, които е придобила по наследство от сестра си Й.К., срещу насрещно задължение за заплащане на цена от 300 000 лв. Договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните.

Видно от съдържанието на договора е уговорената между страните парична сума е внесена по банковата сметка продавача.

Оплакването в подадените въззивни жалби, че първоинстанционният съд неправилно е приел горепосоченият договор за действителен, е неоснователно. Съгласно чл. 212 ЗЗД договорът за продажба на наследство се сключва в писмена форма с нотариално заверяване на подписите на страните.

По своя характер този договор е формален, възмезден и алеаторен. Предмет на сделката е наследство като обособена съвкупност от имуществени правоотношения: право на собственост, вземания, задължения и пр. С чл. 212 ЗЗД законът е обособил тази съвкупност като цялостен обект за прехвърляне.

За сключването на сделка по този текст не е необходимо договарящите да индивидуализират и изброяват по вид, качество и количество имуществените права и задължения, влизащи в наследствената маса, нито да сочат поотделно техните цени. За обстоятелството, че законът третира тази съвкупност като правно обособен обект, различен от обектите на отделното прехвърляне на съставляващите наследствената маса имущества, се вижда и от различните условия за действителността на сделката. Макар и в наследствената маса да има някакви вещни права върху недвижими имоти или облигационни правоотношения, неспазването на разпоредбите на чл. 18, 99 и 102 ЗЗД не води до недействителност на сделката. Тази особеност на продажбата на наследство също прави неприложими и разпоредбите на чл. 76 ЗН. Тази олекотена, специална форма е приложима и когато наследството съдържа недвижими имоти. Наследникът може да продаде своята наследствена част изцяло, като върху купувача преминават всички права и задължения, които продавачът е придобил по наследство, включително и недвижимите имоти или части от тях. В този смисъл е и последователната задължителна и казуална 4 практика- така Тълкувателно решение №84/01.06.1966 г. по гр. д. №54/1966 г., ОСГК на ВС, Решение №45/28.03.2013 г. по гр. д. №761/2012 г., I г.о. на ВКС, Решение №98/25.10.2018 г. по гр. д. №4097/2017 г., II г.о. на ВКС. Уреденото от закона действие на вписването е с цел да се даде гласност на акта, но не е елемент от фактическия състав на сделката, като осигурява единствено противопоставимостта й на трети лица /така Решение №88/01.12.2017 г. по гр. д. №4096/2016 г., II г.о. на ВКС/.

Следователно посредством прехвърлителната сделка П. П. е придобила притежаваната от В.М. ½ ид.ч. от наследството на Й.К., както правилно е приел и районният съд.

От представените нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот, сключени между Л.И.Я. (към момента на прехвърлителните сделки притежаваща ¼ ид.ч. от наследството на Й.К.) и С.Г. П. се установява, че Я. е прехвърлила притежаваните от нея по наследство 5/20 (или 1/4) ид. части от правото на собственост върху процесните имоти.

След настъпилата смърт през 2007 г. на С. П. последната е оставила за наследници по закон на основание чл. 5 и чл. 9 ЗН Д. П. П.- съпруг, А. Д. П.Л. и П. Д. П.- дъщери. Предвид наличието на сключен брак към момента на придобиване чрез покупко-продажба на посочените ¼ ид. ч. от процесните имоти между С. П. и Д. П., което обстоятелство не се оспорва от страните, те са станали съпружеска имуществена общност на основание чл. 20 от СК от 1985 г. Респективно с настъпване смъртта на С. П. съпружеската имуществена общност е прекратена на основание чл. 26, ал. 1 СК при равни дялове, т.е. по 1/8 ид.ч. за всеки един от тях. Останалата като наследство 1/8 ид.ч. от С. П. следва да се разпредели на три равни части между съпруга и двете деца, т.е. по 1/24 ид.ч. за всеки един от тях, като П. Д. П. след наследяването притежава общо 13/24 ид.ч. предвид придобитата ½ (12/24 ид.ч.) ид.ч. от имота чрез договор за продажба на наследство от 06.05.1997 г., а Д. П. има общо 4/24 ид.ч., от които 3/24 ид.ч. придобити поради действието на режима на съпружеска имуществена общност и 1/24 ид.ч. по наследство.