Решение № 1320 от 22.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1320 гр. Бургас, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско дело № 20232100501519 по описа за 2023 година взе придвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба подадена от А. К. С. чрез адв. Таня Пеева против Решение № 1194 от 30.05.2023г. постановено по гр. дело № 18/2023г. по описа на БРС с което е отхвърлен предявения от А. К. С. иск за осъждане ответника „Антик 2004“ ООД гр. Бургас да заплати на ищцата сумата от 11910евро представляваща законна лихва за забава върху главницата от 25000 е в р о дължима по т. 3 от споразумение за прекратяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 23.10.2017 г., присъдена с решение № 76/15.09.2020 г. по в. гр. д. № 79/2020 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, заявена за периода от 24.11.2017 г. датата на подаване на исковата молба, до 04.08.2022 г. - датата на плащане на обезщетението, със законните последици.

Въззивникът изразява недоволство от решението, считайки същото за неправилно и моли съдът да го отмени и постанови ново с което да уважи предявения иск изцяло като основателен и доказан. Сочи, че фактическата обстановка е изяснена напълно и е безспорна между страните, възприета е правилно и от решаващия съд, но изводът на съда, че претендираната в производството законна лихва за забава не се дължи, поради подписаното между страните споразумение от 04.08.2022 г., е погрешен, като неправилно съдът приема, че това представлява новация на задължението на ответника, присъдено по гр. дело №1773/2017г. на БОС, като страните са новирали това задължение, определяйки нов падеж който е спазен при което лихва не се дължи. Счита че този извод противоречи на практиката на ВКС по въпроса дали е налице новация, ако волята на страните не е изрично обективирана или може да се предполага и тълкува. Сочи, че в конкретния случай страните 1 не са изразили воля за новиране на задълженията си, установени с влязло в сила решение и волята им е била да избегнат бъдещи разноски по образуване на изпълнителни дела и спогодбата е подписана от страните във връзка с влязло в сила решение по гр. дело №1773/2017, по описа на Окръжен съд Бургас като споразумението обхваща насрещни изискуеми и ликвидни задължения, описани в т. 2 и т. 3 от споразумението, с единствената цел избягване на бъдещи разноски по образуване на изпълнителни производства и това е изрично записано в спогодбата. Счита, че искането за заплащане на законна лихва върху присъдената сума от датата на завеждане на иска по гр. дело 1773/2017 г. на БОС 24.11.2017г. до окончателното плащане е основателен, поради основателността на иска за главницата, като липсата на произнасяне за законна лихва на БОС в това производство и отсъствието на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата дава основание за предявяване на разглеждания в настоящото производство иск и го прави доказан по основание, поради установената дължимост на главницата. Претендира разноските и за двете производства

Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение за въззивното производство.

Въззиваемият – ответник чрез пълномощника адв. М. Брага в срока по чл. 263 от ГПК представя отговор като оспорват изцяло въззивната жалба. Счита, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск, тъй като страните са уредили изцяло отношенията си извънсъдебно със споразумение от 04.08.2022г. и правилно БРС формирал крайния извод, че процесните лихви не се дължат и поради това решението му следва да бъде потвърдено. Сочи, че споразумението между страните от 04.08.2022г. представлява договор за спогодба по смисъла на чл, 365 от ЗЗД и след приключването на първоначалното дело между страните, на 04.08.2022г. страните са подписали споразумение, за да уредят всички отношения помежду си и правилно съд е приел, че споразумението представлява новация, доколкото спогодбата по смисъла на чл. 365 от ЗЗД представлява смесен договор, в чието съдържание има елементи на новация. Счита, че извода който може да се направи, е че търсените в настоящото дело лихви са обхванати от Споразумението от 04.08.2022г. и чл. 3 от споразумението третира всички последици от спора по въпросното гражданско дело, включително и търсената лихва. Моли съдът да остави без уважение жалбата и да потвърди решението нва БРС. Претендира разноските.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

При извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

С оглед твърденията на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд – Бургас е предявен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

С исковата молба ищцата - А. К. С., действаща чрез пълномощника си адвокат Таня Пеева, е поискала съдът да осъди ответника „АНТИК 2004“ ООД с ЕИК 102897471, представлявано от Петър Христов Илиев и/или Димитър Марков Колев, да й заплати сумата от 11 910 евро, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 25 000 евро, дължима по т. 3 от споразумение за прекратяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 23.10.2017 г., присъдена с решение № 76/15.09.2020 г. по в.гр.д. № 79/2020 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, за периода от 24.11.2017 г. – датата на подаване на исковата молба, до 04.08.2022 г. - датата на плащане на обезщетението.

Не се спори по делото и пред РС – Бургас са представени доказателства от които се установява, че А. К. С., действаща чрез пълномощника си адвокат Таня Пеева, е 2 предявила иск за осъждане на ответника „АНТИК 2004“ ООД с ЕИК 102897471 да върне на ищцата сумата от 68247евро платена по предварителен договор, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане. Иска е предявен на 24.11.2017г. и е образувано гр. дело № 1773/2017г. по описа на ОС Бургас. Постановеното решение № 267 от 20.07.2018г. по това дело е потвърдено от АС Бургас и обезсилено от ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на БАС. След връщане на делото, то е образувано под № 79/2020г. по описа на АС – Бургас. С постановеното Решение № 76/15.09.2020 г., постановено по в.гр.д. № 79/2020 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, постановеното от ОС Бургас решение № 267 от 20.07.2018 е отменено в обжалваната част и на ищцата е присъдена сумата от 25 000 евро – главница, дължима по т. 3 от споразумение за прекратяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключено между страните на 23.10.2017 г., като същото е влязло в сила в тази му част на 18.06.2022 г., съобразно изхода по гр.д. № 754/2021 г. на IV-то ГО на ВКС.

След влизане в сила на това решение страните са сключили на 04.08.2022г. споразумение съгласно което уреждат отношенията си с цел избягване на бъдещи разноски по образуване на изпълнителни дела по силата на което на основание чл.103 от ЗЗД прихващат насрещните си изискуеми и ликвидни задължения описани в споразумението като по този начин останалото задължение на „АНТИК 2004“ ООД към А. С. възлиза на 36731.45лв. „АНТИК 2004“ ООД е поело задължение да плати на А. С. сумата от 36731.45лв. в петдневен срок от подписване на споразумението. Не се спори че тази сума е платена и това се установява от представеното платежно нареждане от 04.08.2022 г.

Посочено е в споразумението, че с извършеното прихващане и с превеждане на сумата изцяло се погасяват всички задължения на „АНТИК 2004“ ООД към А. С. свързани със съдебното производство образувано пред ОС Бургас под номер 1773/2017г. по описа на ОС Бургас.

С Решението РС Бургас е отхвърлил иска като неоснователен.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от районния съд.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, макар да не споделя изложеното становище от първоинстанциония съд за новация. За да е налице обективна новация, е необходимо наличието на следните предпоставки: съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява; валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете задължения трябва да имат различен предмет; намерение за новиране; страните трябва да са способни да новират.

Съдът счита, че не са налице елементите на новация, а Споразумението от 04.08.2022г. сключено между страните по делото има характер на извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365, ал.1 ЗЗД , която обвързва страните. Този извод на съда следва от съдържанието на споразумението, с което действително страните са уредили спора си по отношение на това, какво дължи ответника на ищеца и какво ответника на ищеца, извършили са прихващане и са определили срок на ответника в който да плати задължението си.

Според разпоредбата на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Разпоредбата на чл. 365, ал. 2 ЗЗД предвижда, че с взаимните отстъпки 3 могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма.

Установява се от процесното споразумение, че предмет на същото са вземания които са били предмет на гр. дело № 1773/2017г. по описа на ОС Бургас и гр. дело № 79/2020г. на Апелативен съд-Бургас. По това дело е бил предявен иск за лихви и по този иск няма произнасяне. Според съда при сключване на споразумението страните са взели предвид присъдените суми, както са в постановеното решение и че няма присъдени лихви.

Причината поради което няма присъдена лихва е без значение доколко страните вземат предвид дължими суми. Счели са, че са уредили тези отношения и са били със съзнанието, че нямат други неуредени отношения свързани с гр.дело 1773/2017г. по описа на ОСБургас. Именно доколкото към сключване на споразумението с решението няма присъдени лихви, претенцията им в друго производство след сключването на споразумението противоречи на споразумението, след като с него е прието, че страните уреждат отношенията си по отношение на гр. дело № 1773/2017г. Некоректно е поведението на ищцата да предяви претенцията си за лихви, след сключване на споразумението, съзнавайки, че ако иска е предявен по рано, то това би било пречка за сключване на споразумение.

С оглед изложеното до тук съдът намира, че претендираната сума не се дължи от ответника поради сключеното споразумение от 04.08.2022г. в което е декларирано че страните уреждат отношенията си свързани с гр.дело №1773/2017г. в което е била претендирана лихва, но не е присъдена. В споразумението изрично е посочен размерът на дължимата сума, както и че страните заявяват, че с така подписаното споразумение окончателно са уредили отношенията – т.4 и т.5 . От така използвания термин "окончателно" може да се направи извод, че окончателното уреждане на спора касаещ и претенцията за обезщетение за забава за минал период. Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Предвид обстоятелството, че страните са уговорили, че "окончателно" са уредили отношенията си, то следва да се приеме, че предмет на уреждане включва и акцесорните задължения за обезщетения за забава. Само тогава добива смисъл квалификацията "окончателно" в съдържанието на споразумението, което цели предотвратяване на съдебно производство за установяване на задълженията, включително и тези за обезщетения за забава и обременяването с допълнителни разноски на всяка от страните.

По изложените съображения съдът намира, че поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд