Решение № 770 от 21.07.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. Бургас, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20222100500761 по описа за 2022 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.

Победа, ***, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Тенев, чрез пълномощник Десислава Златева – гл. юрисконсулт, против Решение № 510 от 23.03.2022 г., постановено по гр. дело №1586/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил исковете на въззивника против Н. М. М., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „З.“, бл.*, ет. *, ап.** и ЮЛ. М. М., ЕГН **********, от гр. В., ж.к. „В.

В.“ бл.***, вх. *, ет. *, ап. ***, за осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищцовото дружество сумата от 399,59 лева – сбор от стойността на предоставени В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода в периода от 15.03.2018 г. до 15.12.2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 58,02 лева, начислена за периода от 26.05.2018 г. до 03.03.2021 г. и законната лихва начиная от 04.03.2021 г. до окончателното плащане.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който считат същото за незаконосъобразно, неправилно и 1 необосновано. Моли съда да отмени обжалваното решение и удовлетвори претенцията. Претендира разноски по делото. Излага съображения.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат З., в качеството му на особен представител на въззиваемите. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Излага съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Производството пред Районен съд - Бургас е с правно основание чл.79 ал.1, във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Видно от приложените по делото доказателства, въззиваемите са наследници на Т. СТ. ХР., ЕГН **********, от с. Р., община К., ул. „Д. с.“ № **. Представено е в тази връзка удостоверение за наследници. Пред първата съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, извършена е съдебно-техническа експертиза, съдът е изяснил делото от фактическа страна.

За да постанови обжалвания резултат Бургаският районен съд е счел, че въпреки възложената му още с доклада на съда доказателствена тежест, въззивникът не е ангажирал доказателства, от които да се установи, че за процесния период 15.03.2018 г. – 15.12.2020 г. ответниците са били носители на правото на собственост или вещното право на строеж /ползване върху имот, поради което е счел, че искът следва да бъде отхвърлен.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания във връзка с представените пред първата инстанция писмени и гласни доказателства.

Въззивното дружество се позовава на представената декларация по чл.14 от ЗМДТ, в която наследодателката на въззиваемите е декларирала, че притежава недвижим имот в с. Равнец, ул. „Д. с.“, без да е посочен номер на имота. Страната счита, че с оглед представената декларация, разпитът на свидетеля Ж.Ш. – и. във въззивното дружество, и заключението на вещото лице Р.И. по извършената съдебно-техническа експертиза, които сочат, че процесният имот се намира в с. Равнец, ул. „Д. с.“ № ** са достатъчно доказателство да се приеме, че въззиваемите в качеството си на наследници на починалото лице Т.Х., следва да отговарят за потребените количества вода.

2

Не се спори, че наследодателката на ответниците е декларирала собственост върху имот, находящ се в с. Р., ул. „Д. с.“ без да е посочен номер на имота. Разпитаната по делото свидетелка Ш. – с. на ищцовото дружество заявява в съдебно заседание, че познава имота и го е посещавала, както и че за процесния период отчетите са видяни лично от с.ката и съответно въведени в мобилното устройство. Според заключението на вещото лице в процесния имот е монтиран измервателен уред, разположен във водомерната шахта в имота. Вещото лице е констатирало, че към датата на огледа водомерът е демонтиран. Приложило е таблици № № 2 и 3, като е посочило, че стойността на общо количество на изразходвана вода за водоснабдявания обект по цени, утвърдени с приложени по делото решения на КЕВР е в размер на 399,59 лева, а лихвата за забава е в размер на 58,02 лева. Вещото лице е посочило, че водоснабдяваният обект е с административен адрес: община К., с. Р., ул. „Д. с.“ № **, като е посочило, че същият представлява УПИ с идентификатор *** по КК на с. Равнец, одобрена със заповед № РД-18-876 от 2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ бивш УПИ XII-206 в кв. 23 по плана на с. Равнец.

С оглед на така изяснената по делото фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за основателен и доказан, което налага отмяна на обжалваното решение и удовлетворяване на исковата претенция. От представената декларация, заключението на вещото лице и разпитаната свидетелка може да се направи извод, че общата наследодателка на ищците е притежавала процесния недвижим имот, още повече, че по делото няма данни страната да е била собственик и на друг имот, находящ се в с. Р., ул. „Д. с.“.

Следва да се присъдят направените по делото разноски, които за настоящата съдебна инстанция възлизат на 500 лева (150 лева – юрисконсултско възнаграждение, 50 лева – държавна такса и 300 лева – възнаграждение за особен представител), а за първата инстанция 850 лева, включваща юрисконсултско възнаграждение, държавна такса, възнаграждение за особен представител и заплащане на възнаграждение за съдебно-техническа експертиза.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд,

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯВА Решение № 510 от 23.03.2022 г., постановено по гр. дело № 1586/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „З.“, бл.*, ет. *, ап.** и ЮЛ. М. М., ЕГН **********, от гр. В., ж.к. „В. В.“ бл.***, вх. *, ет. *, ап. ***, да заплатят разделно на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, ЕИК 812115210, представлявано от гл. юк. Десислава Златева сумата от 399,59 лева – сбор от стойността на предоставени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода в периода от 15.03.2018 г. до 15.12.2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 58,02 лева за периода от 26.05.2018 г. до 03.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 04.03.2021 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „З.“, бл.*, ет. *, ап.** и ЮЛ. М. М., ЕГН **********, от гр. В., ж.к. „В. В.“ бл.***, вх. *, ет. *, ап. ***, да заплатят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, ЕИК 812115210, представлявано от гл. юк. Десислава Златева сумата от 1350 лева, направени разноски пред двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4