Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1407 от 18.11.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1778/2024
Вид
Решение № 1407
Подписан
18.11.2024
В сила
20.12.2024
Състав
ИВАНКА НИКОЛОВА ПЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 322, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 329, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
  • чл. 53 · Семеен кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
  • чл. 6, т. 2 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1407 гр. Пазарджик, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20245220101778 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, предявен от З. Н. Б. против Д. П. Б. за прекратяване сключения между страните граждански брак на 27.07.2003г., като дълбоко и непоправимо разстроен.

Ищцата твърди с ответника Д. П. Б. са сключили граждански брак на 27.07.2003 г., в гр. Пазарджик, от който имат едно пълнолетно дете - Т.Д. Б. с ЕГН **********, родена на 12.12.2003 г.

Излага, че връзката им започнала още преди сключването на гражданския брак, при все още неустановени характери. В първите години на брака им, отношенията помежду им били нормални, но на по-късен етап между тях се появили разногласия, което се дължало на несходство в характерите и на невъзможността да съжителстват съвместно.

Налице били съществени противоречия в разбиранията им за семейни ценности и задължения, които довели до липса на нормални и спокойни взаимоотношения. Прекъснали се физическите и духовни им контакти, поради което бракът им е престанал да съществува в предписаното от закона съдържание и съществувал само формално.

Излага,че са във фактическа раздяла са от месец април 2021 г. Твърди, че бракът е изпразнен от съдържание. Между съпрузите липсва взаимност, доверие и другарство и в този смисъл брачна връзка е само формална.

Иска се съдът да постанови решение, с което да прекрати брака , като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по вината. На основание чл. 53 от СК ищцата иска да възстанови фамилното си име Г..

1

Не претендира издръжка от съпруга.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения особения представител адв. П. – АК Пазазрджик, не оспорва изложените в исковата молба факти, счита че при доказването им искът е основателен, поради което следва да се уважи.

В първото по делото съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично и с упълномощения процесуален представител адв. К. – САК.

За ответника Д. П. се явява назначеният особен представител адв. А. П. – АК Пазарджик.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Ищцата и ответникът са сключили граждански брак на 27.07.2003г. в гр.

Пазарджик, общ. Пазарджик, за което е съставен Акт за граждански брак № 0270 от 27.07.2003г. от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Пазарджик.

От брака, на 12.12.2003г. е родена дъщеря им Т.Д. Б., понастоящем пълнолетна.

В началото на брачния живот страните живеели добре и в разбирателство. На по – късен етап се появили проблеми в отношенията, свързани с различия в разбиранията им за съвместния живот, за приноса на всеки от съпрузите за изграждане на хармонична връзка и за постигане на благополучието в семейството. Съпругът поддържал извънбрачни връзки, което криел от съпругата си. Не й помагал при отглеждане на детето и в поддържане на домакинството. Макар и да работел, харчел доходите си предимно за свои нужди. Разходите за дома и издръжката на детето поемала основно съпругата. Преди три години ответникът уведомил ищцата, че има друга жена в живота си, с която смята да замине за чужбина и напуснал семейното жилище. От месец април 2021г. страните не живеят заедно и не поддържат контакти помежду си.

Според свидетелката Р. Г. Г., майка на ищцата, които показания, преценени по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира, тъй като не бяха представени други, които да ги опровергаят, проблемите между страните датирали от дълго време и бракът им се крепял на лъжи и заблуди от страна на съпруга. Когато ищцата разбрала за извънбрачната връзка, която съпругът й поддържал, двамата започнали често да се карат. Въпреки че настоявала двамата да запазят семейството си, ответникът не бил склонен да прекрати извънбрачната връзка. Тогава напуснал съпругата си и заминал с любовницата си за чужбина. От м. април 2021г., когато Д. Б. напуснал семейното жилище, двамата съпрузи живеели разделени. Оттогава преустановили и контактите помежду си.

При така установените фактически обстоятелства, с оглед преценката на предявения иск се налагат следните правни изводи:

2

Разводът е способ за прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Основанията за развод са две – дълбоко и непоправимо разстройство на брака и взаимно съгласие на съпрузите. Когато претендира прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, ищецът следва да посочи фактите, поради които твърди наличието му. Житейските факти и обстоятелства, на които се позовава са основанията, на които предявява иска си за развод. Касае се за твърдения, които подлежат на доказване. Съгласно т. 4 от ППВС № 10 от 1971г. на Пленума на ВС, съдът е длъжен да установи и конкретизира причините, които са разстроили брака, връзката им със състоянието на брачните отношения и да прецени дали те са предизвикали временно или дълбоко и непоправимо разстройство.

Дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения.

Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее.

По делото се установи, че различията във възгледите на съпрузите за съвместния живот, съпроводени с брачната изневяра от страна на съпруга, са породили проблеми в отношенията им, които не са успели да преодолеят.

Постепенно двамата са се отчуждили един от друг, което довело и до фактическата раздяла помежду им. Същата е продължителна, повече от три години. През това време страните са преустановили всякакви контакти помежду си. Липсва взаимно желание отново да заживеят като семейство.

През продължилите години на раздяла съпрузите са се отчуждили безвъзвратно един от друг. С поведението си и двамата демонстрират нежелание да възстановят съвместния семеен живот. Липсват отношенията на обич и привързаност помежду им.

Съдът намира, че продължителната фактическа раздяла е изпразнила брачната връзка от присъщото й съдържание. В отношенията между съпрузите са възникнали студенина, недоверие и неразбирателство, което доказва формалното съществуване брака. Бракът е лишен от дължимото според закона и морала съдържание. Същият е дълбоко и непоправимо разстроен и запазването му е неприемливо както за семейството, така и за обществото.

Ето защо искът за прекратяването му е основателен и следва да се уважи.

Съгласно чл. 59, ал. 2 СК, във чл. 322, ал. 2 ГПК с искът за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

Доколкото обаче от брака няма непълнолетни деца по въпросите за предоставяне упражняването на родителските права и режима личните 3 контакти с другия родител съдът не следва да се произнася.

Съдът не следва да се произнася и по въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище, доколкото такова искане не е заявено и предвид че от брака няма непълнолетни деца.

Ищцата не претендира издръжка от съпруга си. Такова искане не е заявено и от насрещната страна, поради което издръжка между съпрузите не се дължи.

На осн. чл. 53 СК след прекратяване на брака ищцата следва да възстанови предбрачното си фамилно име – Г., каквото е и нейното желание.

С оглед изхода на спора, приключващ с прекратяване на брака без произнасяне по вината, съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК съдебните разноски следва да останат за страните така, както са направени.

На осн. чл. 6, т. 2 от ТДТССГПК всеки от съпрузите дължи и следва да заплати по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер от по 25,00 лв.

По изложените съображения, настоящият състав на Районен - съдът Пазарджик

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА сключения на 27.07.2003г. граждански брак между З. Н.

Б., ЕГН: ********** и Д. П. Б., ЕГН: **********, за което е съставен Акт за граждански брак № 0270/27.07.2003г. в гр. Пазарджик, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата З. Н. Б., ЕГН:

**********, да възстанови фамилното име от преди брака- Г..

ОСЪЖДА З. Н. Б., ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. ****, в***** да заплати на осн. чл. 6, т. 2 ТДДССГПК по сметка на Районен съд Пазарджик държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/.

ОСЪЖДА Д. П. Б., ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. ****, в***** да заплати на осн. чл. 6, т. 2 ТДДССГПК по сметка на Районен съд Пазарджик държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4