Решение № 309 от 30.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. София , 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20201000502321 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 170 от 9 януари 2020г. по гр. д. № 16225/2018г.

Софийски градски съд, І ГО, 20 състав е осъдил ЗД „Бул инс“ АД да заплати на Е. Е. П., действаща чрез своята майка и законен представител Г. И. Г., - на основание чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 30 000 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Е. Е. П. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 31.07.2018г. на АМ „Тракия“, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2018 г. до окончателното плащане, както и - на основание чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл.

432, ал. 1 КЗ сумата от 3003.85 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2018г. до окончателното им плащане, като отхвърлил като неоснователен иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 30 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева – частичен иск от 60 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди; осъдил ответника да заплати на адвокат М. Б. Н. - Т., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата 1 598.52 лева – адвокатско възнаграждение; осъдил 1 ищцата, действаща чрез своята майка и законен представител, да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 621 лева – разноски по делото; осъдил ответника да заплати на СГС, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1 782.15 лева – разноски по делото.

ЗД „Бул инс“ АД е подал въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 16225/2018г. на СГС, I ГО, 20 състав в неговата осъдителна част по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С доводи, концентрирани върху нарушение на чл. 45 ЗЗД, поради недоказаност на механизма на ПТП, в това число, че ищцата е пострадало лице от твърдяното ПТП, иска отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Е. Е. П. чрез законния си представител е оспорила жалбата на ответника и е подала от своя страна насрещна въззивна жалба, с която иска искът й да бъде уважен в пълния предявен размер от 40 000 лв., определен от първоинстанционния съд в занижен размер в нарушение на чл. 52 ЗЗД.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата са възникнали вземания за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, съответно - в размер на 30 000 лв. с оглед характера и тежестта на уврежданията, продължителността и интензивността на болките и страданията, продължителността на лечебния и възстановителен период, търпените ограничения от пострадалото на 10 години дете, извършените оперативни интервенции, необходимостта от чужда помощ, промяната в обичайния му начин на живот и социалноикономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите и на определяне на обезщетението, съответно в размер на 3 033, 85 лв. – разходи за лечение, като е присъдил определените суми ведно със законната лихва, начиная от 10.11.2018г., откогато е поискано присъждането й и съдът е счел, че ответникът е изпаднал в забава. Възражението за съпричиняване поради неизползване на предпазен колан и обезопасено детско столче, направено от ответника, е прието за неоснователно.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че 2 обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за неправилно в обжалваната от ищцата част.

Предявен е иск, предмет и на въззивното производство, при правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пострадало лице срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента, предявен като частичен иск при твърдян размер на вземането от 60 000 лв.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел защита по същество срещу иска, част от спорния предмет и на въззивното производство, като е направил правоизключващо отговорността си възражение, че ищцата не е пострадала в ПТП, описано в исковата молба , а евентуално е оспорил размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, посочвайки, че за полученото травматично увреждане адекватният размер на обезщетението възлиза на 30 000 лв.

Процесното застрахователното събитие е ПТП от 31.07.2018г., при което се твърди, че е причинено непозволено увреждане на ищцата (родена на 18.12.2008г.).

Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, както е приел и първоинстанционният съд, е установено с представения по делото протокол за ПТП № 1637015, съставен на 31.07.2018г. от мл. автоконтрольор при КАТ – ОДМВР-София, който е посетил мястото на ПТП. Като причини и условия за настъпване на ПТП в протокола за ПТП е записано, че на 31.07.2018 г., около 16.00 ч., лек автомобил „Хонда Сивик”, с peг. № ********, управляван от Е. Р. П. , се е движил по АМ „Тракия“, в посока гр. София, и при км 36, „поради движение с несъобразена скорост с пътните и атмосферните условия – мокра пътна настилка и дъжд, се завърта и самокатастрофира извън платното за движение вдясно в отводнителна канавка, с което реализира ПТП с материални щети“. Протоколът е подписан от актосъставителя и от водача.

На 31.07.2018г. на водача П. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 756470, за това че на 31.07.2018г. на АМ „Тракия“, при км 36 е допуснал нарушението, описано и в протокола за 3

ПТП, с което е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП. С н аказателно постановление № 18-1204-002342/27.08.2018г. на водача на МПС, за посоченото в АУАН нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“.

От заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза е установено, ч е от техническа гледна точка процесното ПТП, както е описано в протокола за ПТП, е реализирано при следния механизъм: на 31.07.2018г., около 16.00 часа, в светлата част на денонощието, при мокро време и добра видимост, по АМ „Тракия“, в посока към гр. София, се движи лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с peг. № ********, управляван от Е. Р. П.. Лекият автомобил се е движил в крайна лява лента с неустановена скорост. В района на 36 км в посока гр. София, водачът е изгубил управлението над лекия автомобил, който е напуснал лявата лента на движение и променил траекторията си, като се отклонил надясно и пресякъл средната и аварийната ленти за движение, като преминавайки в затревената площ се е преобърнал и се е установил в покой вдясно от пътното платно.

Вещото лице е констатирало, че по делото липсват данни, които да сочат за техническа неизправност на автомобила преди произшествието, поради което е приело, че причините, довели до ПТП, не са технически, а имат субективен характер, изразяващи се в действията на водача на л.а. „Хонда“, който по неустановени обстоятелства е изгубил контрол върху управлението на лекия автомобил.

От събраните по делото доказателства чрез разпита на свидетеля Г. – дядо на ищцата, които подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК, е установено по делото, че на посочената дата, на която станало ПТП (неточно посочена като 31.08.2018г.) той е управлявал лек автомобил „Хюндай“ по АМ „Тракия“. Времето било ясно, но бил валял дъжд. Зад него се движел лекият автомобил, управляван от зет му, в който били дъщерята на свидетеля Г. и неговата внучка – ищцата Е.П.. Свидетелят управлявал с около 110 км/ч и поглеждал в огледалото за задно виждане, тъй като пътували заедно. След като минал бензиностанция „Лукойл“ след гр. Ихтиман в посока гр. София, свидетелят погледнал в огледалото назад, но колата, в която било семейството на дъщеря му, вече не идвала след него. След като изчакал няколко минути в аварийната лента, свидетелят се върнал назад и видял 4 катастрофата. Колата, управлявана от Е., била смачкана от двете страни. На мястото били спрели още 3 коли и хората, които били там казали, че колата, управлявана от Е., се е въртяла два - три пъти. Тя била размазана – била затисната на лявата страна в канавката. Детето било извадено от колата и стояло на една чанта. Костта на ръката й била „настръхнала“ и „надута“ под кожата, без да се вижда. Когато свидетелят я пипнал Е. изпищяла, тъй като много я боляло. Гърдите също я болели. Дошла линейка, която откарала детето в „Пирогов“. Майката й имала проблем с врата и свидетелят ходил с детето „по кабинетите“. То пищяло през цялото време и не давало да го докоснат. Лекарката искала да говори с родителите й, защото „нещата били сериозни“. Е. останала в болницата 4 дни и свидетелят ходил при нея всеки ден. След като се прибрала в дома си, приемала обезболяващи. Стряскала се на сън, не можела да спи. Водещата й ръка е дясната и тя не можела да пише 2 месеца, не можела да си носи и раницата. И към момента на разпита (11.11.2019г.) Ева все още изпитвала болки в ръката като я натовари, все още не играе с топка, страхувала се. Когато видела лекар продължавала да изпада в „истерия“, страх я било да се вози и в автомобил.

От протокола за посетено на място ПТП, който се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно установената пътна обстановка (чл. 179, ал. 1 ГПК) и не се ползва с такава относно механизма на ПТП, който не е възприет от съставителя му (по аргумент от противното от правилото, уредено в чл. 179, ал. 1 ГПК), както и от обсъдените гласни доказателства, кореспондиращи с отразеното в протокола, но по-детайлни за обстановката, и от заключението на изслушаната автотехническа експертиза, което съдът възприема, при съвкупната им преценка, се налага извод за механизъм на процесното ПТП като посочения в заключението, установен в достатъчна степен с оглед ангажиране отговорността на ответника, който от своя страна не е провел насрещно доказване за друг осъществен механизъм на ПТП. При това положение се налага извод, че водачът на МПС е осъществил противоправно и виновно (при неопровергана презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД) деяние, като е нарушил нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, управлявайки със скорост, несъобразена с атмосферните условия и със състоянието на пътя, поради което е причинил и процесното ПТП. От показанията на разпитания свидетел, както е приел и първоинстанционният съд, като кореспондиращи с 5 останалите данни по делото и правдоподобни откъм фактите, за които е разказал свидетелят като възприел ги непосредствено, по делото е установено освен настъпването на ПТП, така и че ищцата е пострадала от процесното ПТП като пътник в автомобила. Обстоятелството, че не е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица (какъвто се съставя на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ) не представлява пречка за провеждане на доказване с всички допустими доказателствени средства в процеса, че ищцата е пострадала от ПТП, което е сторено в конкретния случай.

От заключението на изслушаната по делото по съдебно-медицинска експертиза, изготвено от специалист по ортопедия и травматология, и с оглед направения по-горе извод, че ищцата е пострадала от ПТП, е установено въз основа на представената по делото медицинска документация и след личен преглед на пострадалата (извършен на 30.10.2019 г.), че в резултат на процесното ПТП (а не от падане от високо - друга възможна, но хипотетична, причина за получените травми), тя е получила следните увреждания: счупване на средната част на лакътната и лъчевата кост - закрито. При приемането в Пирогов е била с оток и деформация в областта на дясната предмишница, силна болка и невъзможност за активно движение. С оперативна интервенция счупването на дясната лъчева кост било наместено и фиксирано с интрамедуларен имплант. Лакътната кост също била оперирана и фрактурата е била наместена и фиксирана с един интрамедуларен имплант.

Разпечатката съдържа 28 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/43c61a13-920f-409b-93e9-271ce9530798