Решение № 531 от 12.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Пловдив, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря И. Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330200261 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 741567-F709767 от 30.11.2023г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.

Пловдив, с което на „А Б Пластик“ ООД със седалище гр. Пловдив, адрес на управление гр. Пловдив ул. „Брезовско шосе” № 170А, с ЕИК 203894995, представлявано от А.Е. и Б. Ф. М. /заедно и поотделно/, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лв. за нарушение по чл.125, ал.5 вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.179, ал.1, предл. първо от ЗДДС.

Жалбоподателят в жалбата си прави искане за отмяна на НП като по същество не отрича извършеното нарушение, но излага съображения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и алтернативно моли за приложение на чл. 28 от ЗАНН като излага съображения в тази насока. Редовно и своевременно призован в съдебно заседание се представлява от адв. Ж. който поддържа жалбата. Моли за присъждане на сторените разноски.

Въззиваемата страна – ТД на НАП – Пловдив, е представлявана в съдебно заседание от ст. юриск. Б., която пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, като навежда доводи за това. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска 1 защита.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона четиринадесетдневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

На 15.03.2023. в ТД на НАП гр. Пловдив била извършена служебна проверка от служител на Дирекцията - св. И. Й. Г., **, по отношение спазване изискванията на ЗДДС от страна на регистрираното по ЗДДС лице „А Б Пластик“ ООД, гр. Пловдив с управители Б. Ф. М. и А.Е.. Установено било, че търговското дружество не е спазило законоустановения срок за подаване на справка-декларация по чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период 01.02.2023 – 28.02.2023г. до 14.03.2023г. включително.

Установеното неподаване на справка - декларация по чл.125, ал.5 от ЗДДС за данъчния период – 01.02.2023 – 28.02.2023г. мотивирало инспектор по приходите Г. да състави на 07.06.2023 г. на „А Б Пластик“ ООД акт за извършено административно нарушение по см. на чл.125, ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС – АУАН № F709767/07.06.2023г. Преди съставянето на акта дружеството жалбоподател било поканено за съставяне на АУАН с Покана с изх. № 70-00-3136-147/23.03.2023г., Покана с изх. № 70-00-4262130/27.04.2023г., Покана с изх. № 70-00-6179-89/21.06.2023г. и трите адресирани до регистрираното в търговския регистър седалище и адрес на управление на дружеството, както и покана с изх. № 70-00-3136147/23.03.2023г., покана изх. № 70-00-4262-129/27.04.2023г., покана изх. № 70-00-6179-88/21.06.2023г. адресирани до гр. Пловдив, ул. Стара планина № 3. Поканите не били връчени като се върнали като непотърсени. Именно поради това на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, акта бил съставен в отсъствието на нарушителя. В последствие актът бил връчен на управителя М. на 26.10.2023г., като не били оспорени констатациите по акта. По реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили възражения които били взети за несъществени и било издадено НП.

Въз основа на съставения АУАН № F709767/07.06.2023г. и останалите материали по административната преписка, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което за извършеното административно нарушение по чл.125, ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС било наложено административно наказание имуществена санкция в минимално предвидения в санкционната разпоредба на чл.179, ал.1, предл.1 от ЗДДС в размер от 500 л в . Обстоятелствата, изложени в АУАН и описаната фактология са аналогични, както и в обжалвания административен акт.

2

Справката – декларация не е била подадена в ТД на НАП – гр. Пловдив и към датата на съставяне на АУАН. В наказателното постановление било отразено че данъчно задълженото лице системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС.

Актосъставителят Г. съставила на дружеството жалбоподател и акт за извършено административно нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗДДС, за това че дружеството жалбоподателя не подало и отчетни регистри по смисъла на чл. 124, за същия отчетен период 01.02.2023 – 28.02.2023г. до 14.03.2023г. включително. Въз основан на него било издадено друго наказателно постановление с номер № 741568-F709771 от 30.11.2023г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „А Б Пластик“ ООД, било наложено и административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лв. за нарушение по чл.125, ал.5 вр. ал. 3 от ЗДДС на основание чл.179, ал.1, предл. първо от ЗДДС. Посоченото наказателно постановление било обжалвано пред РС Пловдив, във връзка с което било образувано АНД № 264/2024г. по описа на РС Пловдив, 26 н.св.

По делото било постановено Решение № 209/09.02.2024г. с което НП № 741568-F709771 от 30.11.2023г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив било отменено. Към настоящия момент решението е влязло в сила видно от разпечатките от ЕИСС която е служебно известна на съда и достъпна за страните.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля Г., АУАН № F709767/07.06.2023г., заверени копия на покани, известия за доставяне, на оправомощителна заповед, справки от търговския регистър, справка от ЕИСС. В качеството на свидетел по делото бе разпитан съставителя на акта И.

Г., която сочи какви действия са извършили проверяващите, както и как е установено че, жалбоподателят не е изпълнил задължението си да подаде в срок справка декларация по смисъла на чл.125, ал.1 от ЗДДС. Свидетелката разказа и че на дружеството жалбоподател освен акт за неподадена в срок справка декларация за отчетен период месец февруари 2023г., бил съставен и АУАН за неподадени в срок отчетни регистри за същия отчетен период.

Свидетелските показания на разпитания актосъставител съдът кредитира като логични и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице неотстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на 3 административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Жалбоподателят не оспорва извършването на нарушението, като и съдът намира от приобщените към преписката доказателства, както и разпита на актосъставителя, че нарушението е безспорно доказано. При така установената фактическа обстановка съдът счита, че в конкретния случай, жалбоподателя „А Б Пластик“ ООД е осъществил състав на административно нарушение по смисъла на чл.125, ал.5 вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС, тъй като не е подал в ТД на НАП гр. Пловдив в законоустановения срок /до 14.03.2023г. включително/ дължимата справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС за отчетния период м. февруари 2023г. Като не са спазени посочените в ЗДДС срокове за процесния отчетен период „А Б Пластик“ ООД, като дружество регистрирано по ЗДДС е нарушило разпоредбите на ЗДДС, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Дружеството жалбоподател не оспорва нарушението, а навежда доводи за маловажност на случая.

В конкретния казус субект на отговорността не е физическо лице, за да се обсъждат въпросите за вината при извършване на нарушението, респективно – причините за неизпълнение на задължението, а се касае до налагане на имуществена санкция на ЮЛ съобразно чл. 83 от ЗАНН.

Отговорността по ЗАНН на юридическите лица е своеобразна обективна отговорност и не би могло да се обсъжда въпросът за вината, тъй като никое юридическо лице не може да прояви вина в поведението си, доколкото това е присъщо само на физическите лица, притежаващи съответната правоспособност и дееспособност.

Ето защо съдът счита, че фактът на неподаването на справкатадекларация в срок до 14.03.2019г. вкл. представлява нарушение на императивните законови разпоредби на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.

Ирелевантно по случая е обстоятелството, дали задълженото по ЗДДС лице извършва дейност или не, както и обстоятелството че единия от управителите е ** гражданин, като това по никакъв начин не влияе върху задължението му да подаде справка – декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС. Така че неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя в тази посока.

Правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба като относно размера на наложеното административно наказание 4

– 500 лв., същият е в размер на минимално предвидения и не би и могъл да бъде ревизиран от съда в насока на неговото намаляване, още повече, че се счита и за съответен на обществената опасност на нарушението.

Правилен е изводът на наказващия орган, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на извършеното нарушение. Касае се за административно нарушение, което от обективна страна се изразява в бездействие, при наличие на нормативно задължение за действие, а като допълнителен признак е указан строго определен срок за извършване на дължимото действие. Самото нарушение по чл.125, ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС е формално, като няма значение за неговата съставомерност дали са били причинени вреди за фиска, няма значение и това дали търговското дружество като субект на административната отговорност е развивало или не търговска дейност към периода, за който за него е съществувало това задължение за своевременното подаване на справка-декларация по чл.125 от ЗДДС. Следва да се отчете в подкрепа на извода на съда за липса на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН и това, че подаването на данъчна декларация за периода 01.02.2023 – 28.02.2023г. до 14.03.2023г. включително, не е било сторено и до момента на съставянето на АУАН, а именно до 07.06.2023г. Имуществената санкция е наложена на дружеството, не на неговия управител като физическо лице и в този смисъл абсолютно несъстоятелни са доводите на жалбоподателя че имал затруднение с управлението на дружеството, тъй като другите двама съдружници били ** граждани. Неотносимо е и обстоятелството че управителя Ф. притежавал само 2 процента от дружествените дялове, тъй като това обстоятелство няма никакво значение, той освен съдружник е и управител заедно с А.Е..

По отношение на обстоятелството че за същия данъчен период освен обжалваното по това дело наказателно постановление е било издадено и НП за неподаване в срок на отчетни регистри, настоящия състав намира че тъй като същото е било обжалвано и с Решение № 209 от 09.02.2024г. на РС Пловдив, 26 н. св., влязло в сила, наказателното постановление е било отменено, то и допуснатото от административнонаказващия орган процесуално нарушение е санирано, и това не се явява пречка обжалваното по това дело наказателно постановление да бъде потвърдено. Противното схващане би довело до наличие на извършено административно нарушение извършителят на което ще остане ненаказан. Все в тази връзка следва да се отбележи и обстоятелството че с последните изменения в ЗДДС, в сила от януари месец 2024г., неподаването на отчетните регистри не е самостоятелно административно нарушение и по силата на чл. 3 от ЗАНН приложение намира по благоприятния за нарушителя закон.