Присъда № 43 от 21.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към присъда № 43 от 21.10.2024 г. постановена по нохд № 360/2024 г. по описа на БлОС

Производството по делото е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Б. обвинителен акт по обвинението на М. Н. Д. от с. К., общ. П., обл. Б. за извършени престъпления по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.256, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26 от НК.

Подсъдимият М. Н. Д. признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Б. поддържа повдигнатите срещу подсъдимия М. Д. обвинения, като счита същите за безспорно доказани от събраните на досъдебното производство доказателства. Акцентира на обстоятелства относно определяне размера на наказанието за извършеното престъпление като се съобрази чистото съдебно минало на подсъдимия и изминалия период от време от извършване на деянието. Счита, че наказанието „лишаване от свобода“ на подсъдимия Д. следва да бъде определено при условията на чл.58а от НК, като за престъплението по чл.255, ал.3 във връзка с чл.26 от НК му се наложи наказание в размер на две години и половина, а за престъплението по чл.256 от НК – в размер на две години и десет месеца лишаване от свобода, като са налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК. Прокурорът предлага по отношение на наказанията да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, а именно да не бъдат налагани предвидените по-леки наказания.

Адв. Б. – защитник на подсъдимия М. Д., в съдебно заседание не спори фактическата обстановка, установена по делото. Иска при определяне на наказанието да се вземат предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства /чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни и доброто процесуално поведение, с което е допринесъл за разкриване на обективната истина по делото/, които сочат да се приложи разпоредбата чл.58а, ал.4 от НК. Подсъдимият Д. се съгласява с изложеното от защитника си. Искрено съжалява за случилото се и моли за по-леко наказание.

За съвместно разглеждане в наказателното производство не е приет граждански иск.

От събраните на досъдебното производство доказателства и направеното самопризнание от страна на подсъдимия се установява следната фактическа обстановка:

Търговско дружество „ЕФ ДЖЕЙ ТРЕЙДИНГ“, с ЕИК: 201610040, е еднолично дружество с ограничена отговорност/ЕООД/ с капитал от 10 лева. Седалището и адресът на управление е град Б., ул. „Арсений Костенцев“ №7, ет.3, ап.3. Дружеството било регистрирано и вписано в Търговския регистър на 22.06.2011 г. Едноличен собственик и управител в периода от учредяването до 28.04.2015 г. бил М. Н. Д.. Предметът на дейност бил търговия на едро със строителни материали и консумативи в страната и чужбина. М. Д. организирал и ръководел цялата търговска дейност на дружеството, което било регистрирано по Закона за данък добавен стойност /ЗДДС/ на 01.09.2011 г. В периода 01.04.2012 г. – 31.05.2014 г. дружеството декларирало пред НАП посредством справки – декларации по ЗДДС и приложените към тях дневници за продажби вътреобщностни доставки /ВОД/ на строителни материали по реда на чл.7, ал.1 от ЗДДС с получател „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/, със седалище и адрес Р. Кипър и с данъчен номер VIN CY 10290567Q. Собственик и управител в посочения период на кипърското дружество формално бил българският гражданин Юлиян Михайлов Калайджиев. В този период лицето живеело в град Ларнака, Р. Кипър. Там се запознал с българи, които му предложили да регистрира на негово име търговско дружество, на което да бъде само формално собственик и управител. Калайджиев се съгласил, защото срещу това му било обещано да получава възнаграждение. След регистрацията на дружеството, същият само формално изпълнявал задълженията си на собственик и управител, като реално 1 не управлявал дружеството и не знаел каква дейност се осъществява посредством него. За това, че бил вписан като собственик и управител получавал възнаграждение, което периодично му било превеждано по банкова сметка. Единствено имал задължение да подписва представените му от тези лица документи, свързани с дружеството.

В периода от 04.05.2012 г. до 30.12.2014 г. в гр. Б. управителят на „ЕФ ДЖЕЙ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД - М. Д. закупил от редица търговци в Р. България строителни материали, за които били съставени съответните фактури. Същевременно съставил фактури, в които отразил неверни обстоятелства, а именно, че е продавал в посочения период строителни материали /дограма, паркет, файанс и други/ на „Т.” ЕООД/“Т.“ LTD/, които били отразени в дневниците за продажбите на „ЕФ ДЖЕЙ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД за съответните месеци, а именно: за м. 05.2012 г., м. 07.2012 г., м. 08.2012 г., м. 10.2012 г., м. 11.2012 г., м. 12.2012 г, м.

01.2013 г., м. 03.2013 г., м. 04.2013 г., м. 05.2013 г., м. 06.2013 г., м. 12.2013 г., м. 02.2014 г., м.

03.2014 г., м. 04.2014 г., м. 05.2014 г., м. 06.2014 г., м. 07.2014 г., м. 08.2014 г., м. 09.2014 г., м.

10.2014 г., м. 12.2014 г.

Такива сделки реално не били извършвани и посочената във фактурите стока – строителни материали не била транспортирана в Р. Кипър, а била продавана в Р. България. В съответните документи за транспорт на стоката – международни товарителници /ЧМР/ до Р.

Кипър бил посочван несъществуващ превозвач – транспортно дружество „МАТАОЕ“, Р.

Гърция. Създавани били и потвръждения за получена стока от името на „Т.” ЕООД. За да бъде придадена достоверност на извъшените сделки, М. Д. открил банкова сметка в „Експрес банк“ АД с № BG94TTBB94001525786190, по която били извършвани плащания само от „Т.” ЕООД като всеки път, след постъпване на същите, в рамките на няколко дни били теглени във валута на каса, т.е. в брой от него или от неговата съпруга Боряна Миткова Д.а.

От своя страна, от името на „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/ били съставяни документи – фактури, удостоверяващи, че закупените от българското дружество строителни материали били препродадени на две италиански дружества – „COVERY CARPET CONPANY 3“ C.S.R.L. I VIN IT1429420159 и „LEROY MERLIN ITALIA“ S.R.L. с VIN IT05602710963, които нямали за предмет търговия със строителни материали, не били контактували с кипърското дружество и такива сделки също реално не били извършени.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

Такива доставки по смисъла на чл.7 от ЗДДС формално са и тези, описани във фактурите, издадени от името на „Джей Еф Трейдинг“ ЕООД на „Т.” ЕООД /“Т.“ LTD/.

Съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС регистрираните лица по този закон, каквото било и „Джей Еф Трейдинг“ ЕООД, водят задължително дневник за покупки и дневник за продажби, които документи представляват отчетни регистри. Така изброените регистри съдържат информация за хронологията на сделките на данъчния субект, а СД по ЗДДС /справки – декларации/ - за финансовия резултат от дейността му за съответния месец, която по утвърден образец следва да бъде подадена до 14-то число на следващия месец. СД за данъчния период се съставя въз основа на отчетните регистри. По всяка облагаема сделка се начислява данък в размер на 20% от стойността й /чл. 66, ал.1 от ЗДДС/. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал.1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице, което е доставчик по облагаема доставка /продавач/, като всички регистрирани лица определят сами резултата за всеки данъчен период /чл. 88, ал.4 от ЗДДС/ - съответно данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване като разлика между ДДС за внасяне по доставките /продажбите/ и ДДС с право на пълен данъчен кредит по 2 покупките. От своя страна, данъчният кредит в настоящия случай, чието понятие е дадено в чл.68 ал.1 от ЗДДС е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този ЗДДС, когато е извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка. Правото на приспадане на данъчен кредит на първо място е предпоставено от наличието на реално осъществена доставка /сделка/ по смисъла, вложен от законодателя в разпоредбата на чл.6, чл.9 и чл.63 от ЗДДС.

Изискването за начисляване на данъка е за изпълнителя по доставката. Последният посочва в данъчната фактура извършената облагаема доставка от регистрирани по ЗДДС лица, данъчната и основа и дължимия данък. Следователно издаването на данъчната фактура, в която е начислен ДДС, е последица от наличието на облагаема доставка, настъпило данъчно събитие. В този случай изпълнителят издава данъчната фактура, в която посочва извършената облагаема доставка от регистрирани по ЗДДС лица, данъчната й основа и размера на дължимия данък, след което в определения от закона срок отразява данъка в счетоводството си като задължение към бюджета. Данъчната фактура следва да се отрази в отчетните регистри и данъкът се включи в справка-декларация по ДДС, която заедно с дневниците за покупки и продажби в края на всеки данъчен период се представят в съответната данъчна служба. Отразяване на данъка в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета е налице, когато наред с посочване на фактурата в дневника за продажби и данъка в справка-декларация, се извърши записване за осъществената от страните облагаема доставка и начислен ДДС по съответните счетоводни статии. При изпълнение на тези кумулативно дадени законови изисквания, за получателя възниква правото на приспадане на данъчен кредит.

От друга страна, съгласно чл.53, ал.1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл.7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл.38, ал.2 от ЗДДС.

По този начин, от една страна, включвайки съответно в дневниците за покупки и продажби за посочения период фактурите по покупките от различните продавачи, по които „Еф Джей Трейдинг“ ЕООД като купувач бил заплатил на продавача дължимия ДДС, а от друга страна, включвайки и тези към кипърското дружество„Т.” ЕООД, които представлявали ВОД и били облагаеми с нулева ставка /0/ по ЗДДС съгласно чл.53 от ЗДДС, т.е. по тях не следвало да начислява и заплаща ДДС, М. Д. целял от една страна за дружеството да възникне право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС по покупките, а от друга да не заплати дължимото ДДС по продажбите в страната, на които бил придал вид, че са вътреобщностни доставки. По този начин М. Д. целял да му бъде приспаднато и възстановено от НАП част от дължимото от него ДДС, който той бил заплатил на дружествата, от които купувал стоки. Така целял да избегне установяване и плащане на ДДС и вместо да заплати дължимото такова да му бъде възстановено и получи неследващи му се парични суми.

Тъй като дружеството било регистрирано по ЗДДС, в качеството си на управител М. Д. имал задължение да подава справки-декларации по силата на разпоредбите на чл.125 от ЗДДС за установяване на данъчните му задължения по ЗДДС, ведно с отчетните регистри на дружеството /дневник за покупките и дневник за продажбите /, което същият започнал да изпълнява.

В това време, счетоводството на „Еф Джей Трединг“ било осъществявано от „А.“ ЕООД, представлявано от Д.В.Н.. С управителя контактувал М. Д., който му предоставял съответните първични счетоводни документи, съставяни във връзка с търговската дейност на дружеството в това число и фактурите, удостоверяващи неверни обстоятелства, а именно извършени ВОД към „Т.” ЕООД /Т.“ LTD/ за горепосочените месеци, както и всички останали документи, удостоверяващи извършените вътреобщностни доставки съгласно чл.45 от ППЗДДС - документ за доставката /фактура/ и документите, доказващи изпращането или 3 транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. От своя страна, в счетоводното дружество били изготвяни справките – декларации по Закона за данък добавена стойност/ЗДДС/ и годишните данъчни декларации/ГДД/ по чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане/ЗКПО/.