Определение № 1076 от 11.11.2019, Районен съд - Провадия

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ………. гр. Провадия, 11.11.2019 г.

ПРОВАДИЙСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в закрито заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН като разгледа докладваното от съдията г. д. №

1466/2019 г., намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* против Д.Л.Н., ЕГН **********, с която са предявени искове по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи следните суми: 392.55лева – главница, дължима по договор за паричен заем № ***/15.08.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, срокът на който е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска – 21.02.2018 г. и същият не е обявяван за предсрочно изискуем, като вземанията по посочения договор са прехвърлени с подписване на 01.10.2018 г. на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД

/правоприемник на последното е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/; 41,35 лева – договорна лихва за периода 23.08.2017 г. – 21.02.2018 г. /падеж на последната погасителна вноска/, 246.48 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 30.08.2017 г. до 21.02.2018 г. /падеж на последната погасителна вноска/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда 03.06.2019 г. до окончателното погасяване, както и 58.88лева – обезщетение за забава за периода от 24.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 665/08.07.2019 г. по ч. г. д. № 1001/2019 г. на РС – Провадия. Претендират се направените разноски в заповедното и в настоящото производство.

От постъпилото ч. г. д. № 1001/2019 г. на РС

– Провадия се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е била издадена посочената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за горните суми, както и разноски в размер на 25 лева – платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Препис от заповедта е връчен на длъжника на 17.07.2019 г. Същият е подал възражение по образец на 17.07.2019 г., в което обаче е упоменато, че няма доходи и че работи за 40 лв. за месеца. С разпореждане от 23.07.2019 г. съдът е указал на длъжника в едноседмичен срок от съобщаването да конкретизира възражението си по чл. 414 от ГПК, като изрично посочи дали оспорва вземанията /сумите/ по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 665/08.07.2019 г. или единственият повод за възражение е, че не разполага с парични средства да ги заплати. Със същото разпореждане длъжникът е предупреден, че при неизпълнение на указанията в дадения срок, съдът ще приеме, че не е подадено възражение против заповедта за изпълнение по смисъла на чл. 414 от ГПК и срещу него ще бъде издаден изпълнителен лист за сумите, посочени в заповедта. Препис от това разпореждане е връчен на 30.07.2019 г. на длъжника лично, но по заповедното дело няма данни в рамките на дадения срок да е постъпило уточнение от страна на длъжника.

С разпореждане от 03.09.2019 г. съдът е констатирал, че е подадено възражение от длъжника и на основание чл. 415, ал. 1 ГПК е указал на кредитора да предяви искове за установяване дължимостта на търсените суми.

В срока по чл. 422 ГПК, ищецът е предявил настоящите установителни претенции.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявените искове са недопустими, по следните съображения:

Според настоящия съдебен състав, възражение против заповедта липсва.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 5б от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, според утвърдените образци за заповеди за изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването й. Доколкото не е посочено друго, ако е попълнен образец на възражение, следва да се приеме, че е налице възражение срещу вземанията.

В настоящия случай, макар да е подадено възражение по образец, в него изрично е посочено, че длъжникът възразява по финансови причини – тъй като няма средства, за да заплати търсените суми. Същият не е посочил, че оспорва вземанията и липсва същинско възражение за недължимост. От изложените от самия него обстоятелства, не може да се направи извод, че вземанията се оспорват, тъй като единствено е посочено, че страната няма финансови средства, за да ги заплати. При това положение, съдът счита, че вземанията реално не се оспорват, тъй като подобно изявление липсва. Няма причина да се изхожда формално от подадения образец на възражение, тъй като длъжникът е посочил причините, поради които възразява, а именно – липсата на финансови средства за заплащане на търсените суми. Това изявление не представлява оспорване на задълженията.

Според разясненията, дадени в т.10а от посоченото ТР, съдът в установителния процес, извършва служебна проверка дали е налице възражение от длъжника против заповедта и дали същото е подадено в срок.

Допълнено е, че преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на указания на заявителя по чл. 415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.

Доколкото настоящият състав констатира, че подаденото възражение не представлява изявление на страната – длъжник, с което се оспорват вземанията по заповедта, то следва, че възражение няма и издадената заповед за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея би могло да се издаде изпълнителен лист за събиране на търсените суми от длъжника Н..

Следователно, липсва правен интерес от предявяване на установителните искове, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея ищецът би могъл да се снабди с изпълнителен титул. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Такъв не се констатира, тъй като възражение за оспорване дължимостта на търсените суми не е налице. Ето защо настоящото производство се явява недопустимо, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Съгласно т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.

422 от ГПК, респ. чл. 415, ал.1 от ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410 от ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал.1, вр. с чл. 422 от ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. В конкретния случай обаче, независимо, че настоящото производство следва да се прекрати и исковата молба да се върне като недопустима, съдът намира, че с оглед липсата на възражение, заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване, тъй като е влязла в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

О

П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба вх. № 5911/11.10.2019 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* против Д.Л.Н., ЕГН **********, с която са предявени искове по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 665/08.07.2019 г. по ч. г. д. № 1001/2019 г. на РС - Провадия.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1466/2019 г. по описа на РС - Провадия.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Варна.

Препис от определението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: