Решение № 10 от 17.06.2021, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Кюстендил , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Б. Савова

Татяна Хр. Костадинова

Калин К. Василев като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20211500500215 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 230/05.05.2021 г. по описа на Съдебно изпълнителна служба /СИС/ при Районен съд – Кюстендил, подадена от ЛЮБ. В. БЛ. с адрес: гр.

Кюстендил, ул. „9-ти май“ №6, насочена срещу постановление за приемане на разноски от 15.04.2021 г., издадено от ДСИ при РС – Кюстендил по ИД №7/2021 г. по описа на СИС при КнРС.

С оспорвания акт на органа по принудително изпълнение са присъдени като направени разноски по ИД №7/2021 г. по описа на СИС при КнРС, платени от взискателя БЛ. ИВ. БЛ. и представляващи заплатен адвокатски хонорар до сумата от 400 лева, определени на основание чл.78 и чл.79 ГПК вр. чл. 10, ал.1 /за образуване на изпълнително дело – 200 лева/ и ал.4 /за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнително дело – 200 лева/ и §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Жалбоподателката – длъжник в изпълнителното производство, оспорва така начислените разноски, считайки ги за недължими. В тази връзка се излагат следните съображения:

Твърди се, че същата не е дала повод за образуване на изпълнителното производство, доколкото винаги е изпълнявала определените й привременни мерки. Конкретизира се, че в изпълнителното производство не били извършвани никакви процесуални действия;респ. че на посочените дати, на които детето не било предадено, имало уважителна причина, подкрепена с медицински документи, удостоверяващи неговото заболяване.Възразява се и против твърдението на взискателя, че поради неизпълнение на съдебното решение за привременните мерки срещу длъжницата имало образувани наказателни производства, като пояснява, че по едно от тях има постановена оправдателна присъда, а другите са все още висящи.

1

От жалбоподателката се оспорва и моментът на начисляване на разноските в производството, като се изтъква, че такива следва да бъдат възложени при прекратяване на производството, какъвто акт по изпълнителното дело липсва.

До взискателя БЛ. ИВ. БЛ. е изпратен препис от жалбата, като същият не е депозирал възражение в законоустановения тридневен срок по чл.436, ал.3 ГПК.

ЧСИ Масларска е депозирала писмени мотиви по реда на чл.436, ал.3, изр.2 ГПК, в които изразява несъгласие с релевираните в жалбата възражения. Пояснява, че с молбата за образуване на ИД взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия. Сочи, че доколкото в приложения по делото договор за правна защита и съдействие е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, с атакувания акт присъденият разход е определен в размер на 400 лева – т.е. в съответствие с нормирания от разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения такъв, поради което счита, че не подлежи и на намаляване поради прекомерност.

Настоящият съдебен състав, като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Изпълнителното дело е образувано въз основа на молба вх.№38/26.01.2021г.на БЛ.

ИВ. БЛ. чрез адв.Георги Скобелев с приложен изпълнителен лист от 22.01.2021г.по гр.дело №8/2021г.на РС-Дупница.В същия е отразен предмет на изпълнение - осъществяване режима на лични контакти на бащата БЛ. ИВ. БЛ., ЕГН ********** с детето Б.Б.Б ЕГН********, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10,30ч. в събота до 18.00ч. в неделя, с преспиване на детето на адреса на бащата в гр.София, ул.

„Манастирски ливади " № 110, ет.5, като вземането и връщането на детето по местоживеенето му при майката следва да се осъществява от бащата .

На 24.02.2021 г, е подадена молба от взискателя с приложен към нея изпълнителен лист от 22.02.2021г., издаден по гр.д. № 8/2021г. по описа на Районен съд - Дупница, с който е изменен режимът на лични контакти между бащата БЛ. ИВ. БЛ. и детето Борис Б. Б., както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 16.00ч. в петък до 19.00ч. в събота, с преспиване на детето на адреса на бащата в гр.София, ул. „ Манастирски ливади " № 110, ет.5.

С образуване на изпълнително дело е изпратена и ПДИ до длъжника с копие от изп. лист, получена на 02.02.2021г.На 25.02.2021г. е изпратена нова ПДИ до длъжника с копие от изп. лист за изменения режим на лични контакти, получена на 25.02.2021г.

Взискателят изрично е поискал в молбата си за образуване на изпълнително дело, в случай, че длъжницата не изпълнява доброволно режимът на лични контакти, определен по гр.д. № 8/2021 г. на ДРС да се пристъпи към принудително изпълнение.

На 04.03.2021г. взискателят е подал молба в деловодството на СИС при КРС с искане на длъжницата по изпълнението да бъде наложена глоба, съгласно чл.528, ал.5 от ГПК, тъй като същата е отказала да предаде детето доброволно на бащата на 26.02.2021г., съгласно определения режим на лични контакти, поради което ДСИ при КРС е насрочил за 26.03.2021 г. - 16.00ч. дата за предаване на дете в кабинета на ДСИ при КРС, за което са уведомени страните по делото, социален работник от отдел „ Закрила на детето "от ДСП, психолог към РЦПППО - Кюстендил и представител на РПУ - Кюстендил.

За посочената дата, въпреки редовното уведомяване в кабинета на ДСИ при КРС, не са се явили страните по делото, като ДСИ уточнява, че взискателят по телефона е заявил на ДСИ, че длъжницата му предава доброволно детето, поради, което не следва да се извършват изпълнителни действия.

На 15.04.2021 г. е издадено атакуваното постановление за приемане на разноски, 2 като ДСИ при КРС е присъдил като направени разноски по и.д.№7/2021г. по описа на СИС при КРС- платения от взискателя БЛ. ИВ. БЛ., хонорар на адвокат Георги Скобелев , но до размер на 400 лева на основание чл.78 и 79 от ГПК във връзка с чл.10, ал.1 / за образуване на изпълнително дело - 200 лева / и ал.4 / за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело - 200 лева / от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Длъжникът по изпълнението Л.Б. е получила препис от посоченото постановление на 21.04.2021 г., като в установения двуседмичен срок е депозирала жалба вх. №

230/05.05.2021 г. с искане да се отмени постановлението на ДСИ при КРС за приемане на разноски по и.д. № 7/2021 г. по описа на СИС при КРС, изразяващо се в присъдения адвокатски хонорар в размер на 400 лева на процесуалния представител на взискателя адв. Георги Скобелев.

Предвид изложените обстоятелства, окръжният съд намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима – като депозирана в срок и срещу акт на ДСИ, подлежащ на обжалване от длъжника по изпълнението – по чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.

В случаите, когато задълженията за предаване или връщане на дете не се изпълняват доброволно е налице възможност за тяхното принудително изпълнение. Това е задължение на родител, което е такова за незаместимо действие, по смисъла на чл. 527 ГПК. Правото на лични отношения обаче не може да бъде реализирано, а съответно и съдебното решение няма да бъде изпълнено, ако детето не бъде реално предадено на родителя за периода на осъществяването му. Приложното поле на изпълнителния способ по чл. 528 ГПК е очертано в ал. 1 на разпоредбата.

В случая, присъдената сума не е наложена глоба по реда на чл.528,ал.3 във вр.с чл.527,ал.3 от ГПК, а представлява разноски по повод самото образуване на изпълнителното производство.

По отношение на разноските в изпълнителното производство е налице специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е дал с поведението си повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки. Съгласно изричната норма на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, /без значение дали изпълняемото право е парично или непарично/, освен в конкретни хипотези, каквито не са налице - ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, и за изпълнителни способи, които не са приложени.

Както е посочено в Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д.

№ 3/2015 г., ОСГТК, за разлика от исковото производство, в което съдът е длъжен да се произнесе по отношение на задължението за разноски със съдебния акт, с който приключва производството, в изпълнителното няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Освен това, размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие.

Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и 3 реализираното в него притезание да е непарично такова. В последния случай, при липса на доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство и става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника.

Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително основание.

Като е постановил атакуваното постановление, ДСИ не е излязъл от правомощията си, нито е постановил преждевременно този акт, предвид наличие на реално извършени разноски, доказани чрез представения договор за правна защита и съдействие /ведно с пълномощно/ , имащ характера на разписка.

Наред с това, ДСИ е съобразил и минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочен в чл.10, ал.1, т.1 и т.4 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, редуцирайки разноските от 500лв.на 400лв.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 230/05.05.2021 г. по описа на Съдебно изпълнителна служба /СИС/ при Районен съд – Кюстендил, подадена от ЛЮБ. В. БЛ., с адрес: гр. Кюстендил, ул. „9-ти май“ №6, срещу постановление за приемане на разноски от 15.04.2021 г., издадено от ДСИ при РС – Кюстендил по ИД №7/2021 г. по описа на СИС при КнРС.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.чл.437,ал.4 ГПК.

Да се изпрати препис от същото на ДСИ при КнРС.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5