Решение № 299 от 12.05.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Враца, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря С. Б. Р. в присъствието на прокурора В. В. П. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20251420100049 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 2, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по искова молба на С. Л. П. с ЕГН ********** и адрес гр.

***** срещу Прокуратурата на Република България.

В исковата молба се поддържа, че на 11.05.2023 г. около 23:30 часа в гр. Враца, на ул. „Спортна“, срещу номер 5, докато ищецът шофирал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ** **** **, същият бил спрян от служители на МВР и му била извършена проверка с техническо средство „Дръг тест 5000“, като пробата отчела положителен резултат за наркотичното вещество амфетамин. Ищецът заявил пред полицейските служители, че през деня е употребил енергийни напитки-„Изоспорт“ и „Хел“, както и обезболяващо лекарство-„Аулин“ и че не употребява наркотични вещества, поради което няма как техническото средство да отчете положителен резултат за амфетамини. На ищеца бил издаден талон за медицинско изследване № 130810 и той дал биологични проби – кръв и урина за лабораторно изследване. След проверката ищецът бил задържан в РПУ гр. Враца за срок до 24 часа със заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и било образувано досъдебно производство № 494/2023 г.

1 по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска преписка № 3310/2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца) за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК). Срещу ищеца била съставена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 23-0967-000213/12.05.2023 г., с която му било отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. След изготвяне на съдебно-химическа експертиза се констатирало, че в предоставените от ищеца С. П. проби кръв и урина не са били установени наркотични вещества, с оглед на което досъдебното производство било прекратено с постановление от 26.10.2023 г. на Районнна прокуратура гр. Враца поради липса на извършено престъпление от общ характер.

След освобождаването му от РПУ гр. В. ищецът дни наред бил силно разтревожен, страдал от сърцебиене, задух, повишено кръвно налягане и главоболие, без преди това да е имал такива оплаквания. Имал също проблеми със съня и с концентрацията. Състоянието на тревожност на ищеца продължило поне един месец.

От полицията ищецът не получил никаква нова информация в продължение на месеци и не знаел какво се случва с дадените от него биологични проби и с делото му, по което той бил разпитан като свидетел. След като научил, че наказанието за престъплението, за което е образувано неговото дело е от една до три години лишаване от свобода, ищецът се уплашил, че ще отиде в затвора. Ищецът никога през живота си не бил употребявал наркотици и изпитвал силен срам и неудобство как този случай ще се отрази на репутацията му в квартала му, където той се ползвал с добро име, както и в приятелската и колегиалната му среда. В квартала по местоживеенето на ищеца започнало да се говори, че той е наркоман, а в приятелската и колегиалната среда на ищеца започнали да му задават въпроси защо вече не шофира автомобил и други неудобни въпроси. Както колегите, така и работодателят на ищеца променили отношението си към него в отрицателна посока. Вследствие на това ищецът обмислял да напусне работа. За известен период от работа ищецът се затворил в себе си, избягвал да излиза, не общувал с приятелите си, а част от тях спрели да го търсят и не го поздравявали, когато го срещнели на улицата или на други обществени места. Също така ищецът бил лишен неправомерно от възможността да управлява моторно превозно средство (МПС), което му създавало значителни неудобства-налагало се да се придвижва с градския транспорт, а при невъзможност за това да ангажира свои приятели да го карат с автомобил. На 26.10.2023 г., повече от пет месеца след като бил задържан, ищецът получил по пощата постановление от 26.10.2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца за прекратяване на досъдебно производство № 494/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца и след като изчакал да изтече срока за обжалване, отишъл с постановлението в „КАТ-Пътна полиция“ гр. Враца, откъдето си получил обратно свидетелството за правоуправление на МПС.

2

Искането на ищеца към съда е да осъди ответната Прокуратура на Република България да му заплати сумата 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от образуването и воденето на наказателно преследване по досъдебно производство № 494/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска преписка № 3310/2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца).

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратура на Република България, чрез Районна прокуратура гр. Враца, е подал писмен отговор, с който е взел становище за недопустимост на иска по следните съображения: липсват доказателства постановлението от 26.10.2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца за прекратяване на досъдебно производство № 494/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца да е влязло в сила; липсват данни да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Закона за съдебната власт (ЗСВ), а по същество оспорва исковете по основание и размер по следните съображения: липсват доказателства ищецът да е търпял негативни последици в причинно-следствена връзка с цитираното в исковата молба досъдебно производство, а наведените в исковата молба твърдения в тази посока са общи и не са подкрепени с доказателства; исковата претенция за обезщетение е в необосновано завишен размер, като в тази връзка се сочи, че обвинението е за престъпление, което не е тежко по смисъла на закона, че наказателното производство е приключено в рамките на пет месеца от образуването му и че прокуратурата е извършила всички зависещи от нея действия абсолютно своевременно; че проверката на ищеца е била извършена от полицейските служители поради замаяния му външен вид и техническото средство е отчело положителен резултат за наркотични вещества, с оглед на което за органите на досъдебното производство е възникнало задължение за образуване и водене на наказателно производство по НПК и те не са имали друг избор; ищецът се е възползвал от законовото си право да даде биологични проби за лабораторно изследване, а по време на досъдебното производство е спазена презумпцията за невинност на ищеца, защитени са процесуалните му права, както и са събирани и обвинителни, и оправдателни доказателства; ищецът не е привличан в качеството на обвиняем и не е наказван и на ищеца не е налагана мярка за неотклонение по реда на НПК; прокуратурата не е допринесла по никакъв начин за разгласяването на факти и обстоятелства от досъдебното производство, тъй като наблюдаващият прокурор не е давал подобно разрешение и съседите, приятелите и колегите на ищеца, ако са научили такива обстоятелства, са ги научили от източник, различен от прокуратурата и полицията; прокуратурата не следва да носи отговорност за неимуществени и имуществени вреди, възникнали вследствие отнемането на СУМПС на ищеца, тъй като отнемането е извършено от друга държавна институция, стояща извън нейната структура-началника на сектор „Пътна полиция“ гр. Враца, при това по административен ред, а не по реда на Наказателно-процесуалния кодекс 3

(НПК), като същите съображения важат по отношение на издадената заповед за задържане на ищеца по реда на ЗМВР; сочи се също, че работата на ищеца не е пряко свързана с управление на МПС и в този смисъл не може да се смята, че отнемането на СУМПС на ищеца му е попречило да изпълнява трудовите си задължения. Оспорена е с възражение за прекомерност претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (Задв), като е посочено също, че не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и правна страна:

Съгласно изложените в исковата молба твърдения, претендираната сума съставлява обезвреда за причинените вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с обвинението срещу него в престъпление, което не е извършил, като в същия смисъл е и искането към съда, поради което предявените пред съда искове намират правното си основание в разпоредбата чл. 2, ал. 1, т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ.

За уважаване на предявения иск ищецът следваше да установи, че срещу него е било повдигнато обвинение по досъдебно производство № 494/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска преписка № 3310/2023 г. на Районна прокуратура гр.

Враца) за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК (управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред), че наказателното производство е прекратено с влязло в сила прокурорско постановление на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, на основание чл.

243, ал. 2 и ал. 4 от НПК – поради липса на осъществено престъпление по чл. 343б, ал.

3 от НК, че е претърпял описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, както и че последните са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение, което ищецът действително стори.

Използваният в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в прекия му наказателно-процесуален смисъл. Така обвинение в извършване на престъпление е налице и в случаите, когато ищецът не е бил привличан в качеството на обвиняем, но досъдебното производство е образувано срещу него (така решение № 187 от 13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г. на Върховния касационен съд (ВКС), III г.о.) или когато е образувано полицейско производство по реда на чл. 409 от Наказателно-процесуалния кодекс-отменен (НПК отм.), без уличеното лице да е било привлечено като обвиняем (така решение № 341 от 05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г. на на ВКС, IV г.о. и решение № 35 от 16.02.2016 г. по гр. дело № 5215/2015 г. на ВКС, III г.о.). Дори в хипотезата, в която досъдебното производство е образувано 4 с р е щ у неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил привлечен като обвиняем за същото престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в периода от време преди привличането, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител. В тези случаи се приема, че ищецът търпи вреди от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл да извърши (виж решение № 425 от 01.12.2015 г. по гр. дело № 3143/2015 г. на ВКС, ІV г.о.) . Разглежданият случай е точно такъв, тъй като досъдебното производство е започнало въз основа на докладна записка на полицейски служител-младши автоконтрольор Цветелин Маричков (л. 6 от досъдебното производство), съдържаща данни за извършена на 11.05.2023 г. около 23:30 часа проверка на ищеца С. П. по време на шофиране на личния му автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ** **** **с тестова система „Дръгтест 5000“. Именно поради посоченото, този момент, предхождащ привличането на лицето като обвиняем, се приема за начало на производството и в практиката по приложението на чл. 6, § 1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) относно понятието „разумен срок“.